Много от нас не биха си помислили, че киселинно езеро,

Много от нас не биха си помислили, че киселинно езеро, ситуирано в сянката на вулкан, би било най-хубавото място за живот. Но за някои от най-ранните същества които са изоставили морето, то може да е било гостолюбив дом.

Голяма част от информацията за най-ранните дни на живота на сушата е изгубена за нас. Геолозите знаят, че преди към 3 милиарда години, по време на Мезоархейската епоха, първите континенти са се издигнали от океана и скоро са били покрити с живот. Но малко от скалите, които са записали детайлности за средата и организмите от епохата, са оживели от последвалата ерозия и тектонична активност.

„ Това е тъпо, тъй като мезоархейският интервал е главен миг в историята на Земята “, споделя Кейрън Хикман-Луис, геолог от Природонаучния музей в Лондон. „ Много от огромните геоложки и геобиологични революции се случват по това време. “

Но в този момент екип от откриватели, управителен от Андреа Аганги от университета Акита в Япония, допуска, че скоро откакто се е появил от морето, животът може да се е приспособил да оцелява в кисели вулканични езера. Техните проучвания, оповестени в списанието Earth and Planetary Science Letters, идват от геохимичен разбор на 3 милиарда годишни седиментни скали в басейна на Уитватерсранд в Южна Африка.

Въпреки че откритията не са първото или най-старото доказателство за живот на сушата, те разкриват ново местообитание, към което ранните микроби може да са се приспособили. „ Това допуска, че в този основен миг в историята на Земята е имало разнороден живот “, споделя Хикман-Луис.

Аганги и неговият екип концентрират своето изследване върху групата Доминион, образувание на скали от Мезоархейя, върху днешната най-стара кора на Земята, в южната част на Африка – Каапвал Кратон. Въпреки че групата Доминион се състои най-вече от вулканични скали, откривателите са най-заинтригувани от нейните кревати от седиментни скали, известни на локалните миньори като Уондърстоун (Wonderstone).

В три разнообразни кариери екипът на Аганги открива стени на Уондърстоун, от време на време високи десетки метри. Състои се най-вече от пясъчници и шисти, които откривателите интерпретират като парчета, ерозирали от вулкан и плъзнали се надолу в огромно езеро. Това езеро е съществувало единствено няколко десетки милиона години след излизането на континента от морето.

Уондърстоун е тъмна, съвсем черна и мека канара. Може елементарно да се отреже с нож „, споделя Аганги. Цветът идва от богат на въглерод материал, разпилян сред зърната на скалата. Въпреки че миньорите експлоатират находищата на черните камъни в продължение на десетилетия, произходът на въглерода остава тайнственост.

Аганги и неговият екип вземат решение да проучат произхода на тъмния материал, като преглеждат масива от разнообразни форми на въглерод в скалата. Те разкрили дефицит на най-тежката форма на детайла, което предполагало, че той идва от живи същества. „ Това е въглеродът, който би трябвало да е пристигнал от мъртви микроорганизми “, споделя Аганги.

Екипът също по този начин открива, че въглеродният профил съответствува с това, което се чака от организмите, произвеждащи метан, наречени метаногени. Тези организми принадлежат към антично семейство на микроби, наречено Archaea, които са известни със способността си да оцеляват в рискови условия.

Минералите, разпръснати из Уондърстоун (Чудния камък), като марказит и пирофилит, демонстрират, че езерото евентуално е било кисело и мощно корозивно.

„ Като цяло бихте си помислили, че киселинността не е удобна за живота “, споделя Аганги. „ Но в това време тя извлича хранителни субстанции от вулканичните скали, които са нужни за живота. “

Но хранителната среда може да идва и от различен източник. Присъстващите в Уондърстоун метали демонстрират на откривателите, че горещите течности от надълбоко подземен евентуално се просмукват в античното езеро и носят със себе си хранителни субстанции, споделя Аганги. Днес колониите на Архея се струпват към отвори на морското дъно богати на хранителни субстанции.

Екипът на Аганги има вяра, че Уондърстоун може да помогне на учените да схванат по-добре и античните среди на езерата на Марс. Това включва кратера Йезеро (Jezero), където марсоходът на НАСА Perseverance ще кацне през идващия месец, споделя Хикман-Луис.

Нещо повече, скалите биха могли да хвърлят светлина върху средата, в която животът на Марс може да е съществувал – в случай че в миналото е съществувал. „ Тези скали и античните скали на Марс идват от същия далечен интервал на ранната история на Слънчевата система “, споделя Хикман-Луис. „ Ако животът се е появил на двете планети едновременно, те биха могли да запазят почти идентични следи от него. “