Гришо проговори за брака, часовниците и модата
Много персонално и забавно изявление даде първата ни ракета Григор Димитров за списание Hello Monaco. В него Гришо показа замисля ли се за семейство, по какъв начин приема провалите и загубите и за какво е избрал да живее в Монако.
– Пропусна Мастърс шампионата в Париж поради травма. Сериозна ли е? Как се чувстваш сега?
– Вчера прекосих през още една възстановителна процедура. Като цяло нямам проблеми, тъй като съм привикнал. Спортистите постоянно рискуваме доста, защото всеки ден се стремим да даваме най-хубавото от себе си както физически, по този начин и психически. Хората не схващат, че за нашия привидно блестящ и нехаен метод на живот е нужно да поставяме всекидневни старания и само професионалните спортисти могат изцяло да схванат това.
– Как протече боледуването ти от Covid-19?
– Беше тежко, само че също по този начин беше положителен опит. През първите три месеца от пандемията се грижех доста за себе си. Намирах се в Съединени американски щати и бях в цялостна изолираност. Въпреки това продължавах да упражнявам и да работя, тъй като не желаех да изгубвам форма. Но по-късно се разболях и трябваше да заставам самичък у дома в продължение на 20 дни. Нямате визия какъв брой доста можете да размишлявате за безусловно всичко в живота в такава обстановка и аз направих тъкмо това. Сега правя оценка още повече околните ми, които ги е грижа за мен.
– Много хора са депресирани поради пандемията, само че други я възприемат като поучително прекарване. Какво се промени в твоя живот през последните месеци?
– Каквото и да вършим денем, в последна сметка постоянно се прибираме у дома, сред четири стени. Професионалните тенисисти може да изглеждаме малко капризни в профил поради лъскавите хотели и всичко останало, което този живот предлага. Но това, което никой не вижда, са напъните и жертвите, които са нужни, с цел да достигнеш до това равнище. Големият потрес идва откакто се оттеглиш. Много някогашни спортисти не могат да свикнат с това, че към този момент не са в светлините на прожекторите и би трябвало да водят естествен живот. В тениса постоянно имаме някого към себе си, на който можем да се обадим, когато имаме потребност от нещо. Мисля, че е доста значимо да имаш човек, с който можеш да разговаряш. Някои играчи нямат опция да си разрешат психолог или различен експерт от сходен вид, само че всички ние идваме от разнообразни култури и фамилии, тъй че не осъждам никого по този симптом. В началото на пандемията също приказвах за това – значимо е да имаш към себе си хора, с които не просто можеш да приказваш, само че и на които можеш да се довериш.
– Започна ли към този момент да се замисляш да създадеш семейство?
– Да, несъмнено. Не желая да прозвучи надменно, само че ми се постанова да поставям старания, с цел да бъда по-обикновен в сравнение с съм, защото желая известно време да пребивавам малко по-спокойно и да не се занимавам с нищо.
– Твоите родители също са били спортисти. Мислиш ли, че това ти е помогнало да изградиш кариерата си?
– Да, по този начин мисля. Баща ми беше първият ми треньор, тъй че всичко, което съм на корта, дължа на него. Винаги съм усещал тяхната обич и поддръжка. Дори това е изцяло задоволително, с цел да повдигне духа на един подрастващ състезател. След това бях самичък в продължение на много време, само че съумях да остана на прав път. Преживях няколко сложни години, само че в никакъв случай не стопирах да преследвам задачите си.
– Имаш ли модели за подражателство? Хора, които те въодушевяват, даже отвън спорта?
– Има доста хора, които одобрявам и на които се удивлявам. Това, което постоянно съм следвал, е интуицията ми. Хората постоянно ме питат „ Какъв съвет би дал на младите играчи или на почитателите си? “. Лаская се, когато ми задават сходни въпроси и се веселя, че имам доста почитатели, само че в никакъв случай не бих споделил на децата наложително да вършат това, което съм правил аз. Мога да напътвам само себе си, а по-късно да споделя опита, който съм придобил. Затова постоянно споделям на хората да вършат нещата по своя метод и да си проправят лична пътека в живота.
– Как празнуваш успехите си? Имаш ли някакви ритуали?
– Приемам умерено както успехите, по този начин и загубите. При победа не се веселя прекалено много, а при загуба не се наскърбявам прекомерно. Така би трябвало да бъде в нашия спорт. Трябва да намериш този баланс освен в тениса, само че и в живота. Нищо не е чак толкоз положително или чак толкоз неприятно. Когато намериш този баланс започваш да научаваш повече не за разпоредбите, а за детайлите на живота. Вдъхновявам се от най-различни неща – от време на време от ходенето на автомобилни надпревари, а различен път от елементарна разходка или красива картина. Ако успееш да извлечеш позитивите от сходни прекарвания и да ги използваш, това е доста вълнуващо. Важно е всичко, което правиш, да бъде с избрана цел.
– А по какъв начин приемаш провалите? Анализираш ли грешките си?
– Уча се от грешките си, само че не мисля прекалено много за тях. По принцип съм много непоколебим със себе си. Най-хубавото в нашия спорт е, че идната седмица още веднъж имаш мач. Винаги имаш време да коригираш минусите в играта си, което е доста добре. В живота обаче нямаш толкоз доста благоприятни условия. В момента аз и другите тенисисти изживяваме фантазията си, само че това не е действителният живот. Като състезател имаш период на валидност, като артикул в магазин. Изживяваме фантазията си, само че това няма да продължи постоянно, тъй че би трябвало да поправиш грешките си допустимо най-бързо.
– Има ли тенисист, който би желал да победиш?
– Изпълних тази цел предходната година, когато победих Роджър Федерер на US Open. Начинът, по който се случи и то на подобен огромен шампионат прави успеха ми против него по-значима от тази против който и да е различен състезател. Имам доста други в действителност скъпи победи, несъмнено, само че тъкмо тази беше по-специална. Това е мач, който несъмнено се отличава в кариерата ми.
– Мислел ли си с какво ще се занимаваш след края на кариерата си?
– Имам някои хрумвания, само че през тази година много неща се объркаха и по тази причина желая да си оставя допустимо най-вече порти отворени. Възможно е откакто приключа с тениса да си взема една година отмора. Преди пандемията имах доста ползи в най-различни елементи на света. Обичах да навестявам фешън ревюта, а също така доста обичам архитектурата. Едно от огромните ми стремежи е да оказвам помощ на младите играчи на възраст сред 10 и 20 години, защото знам какъв брой е скъпа сходна помощ за един тенисист на тази възраст.
– Ти си формален дипломат на няколко световноизвестни марката. Изпълнявайки сходна служба не е ли най-важното да се асоциираш с концепцията и философията на въпросния бранд, само че в същото време да придаваш собствен личен почерк?
– Да, несъмнено. Аз също считам, че това е от изключителна значимост. Всеки контракт, който подписвам, без значение дали е спонсорски или за присъединяване в шампионат, е тъй като си имам аргументи да го направя. През последните 12 години имах голям шанс с компании като Wilson, Rolex и Nike. Когато подписвам са даден бранд го върша тъй като считам, че мога да му придам избрана стойност, от която той се нуждае. За мен е значимо да се различавам и да имам лична еднаквост.
– Разбрахме, че колекционираш ретро коли.
– Да, неотдавна започнах и е доста готино. Живях много време в Лос Анджелис и там започнах да изпитвам тази пристрастеност. В Монако непрекъснато виждаш всевъзможни страхотни, невероятни и даже откачени коли, само че аз желая да бъда друг.
– Какви са най-ценните неща, които си колекционирал?
– Часовници. Започнах да ги натрупвам, когато бях на 18 години. Все още вардя първия часовник, който си купих.
– Защо си се насочил към колите и часовниците, а не към изкуството, да вземем за пример?
– Имам доста творби на изкуството у дома. Най-вече модерни произведения. Всяка от картините в дома ми е там, тъй като значи нещо за мен, а не просто тъй като съм решил, че е красива и би трябвало да я купя. Всичко, което владея, е с цел да добавя същността ми. Купуването на неща не е самоцел за мен. Когато дойдат у дома доста хора ме питат от кое място са картините ми. Харесват ми, тъй като вършат всичко в близост по-цветно и имат лична история.
– Как си представяш съвършения уикенд?
– Обичам да си заставам у дома. Не вървя постоянно по нощни заведения, даже да имам опция. Никога през живота си не съм опитвал алкохол. Харесва ми да вечерям със фамилията и приятелите си. Искам животът ми да бъде по-спонтанен. Да карам в близост, да изпия чаша хубаво кафе. Харесва ми да съм у дома и да пиша. Просто удостоверявам мислите си, когато съм в въодушевление за това.
– Спазваш ли диета? Как поддържаш физическата си кондиция?
– Обикновено 3-4 дни преди шампионатите, както и по време на самите шампионати, се пробвам да се храня по-здравословно от нормално. Консумирам по-семпла храна и в никакъв случай не разбърквам храните. В тези интервали не употребявам глутен, никога, само че не изпадам в крайности. Харесвам риба. Два пъти седмично хапвам месо. Освен това доста обичам сладко – бисквити, сладолед и шоколад. Обичам лакомствата, само че не съм подвластен от тях. Никога не ми се е случвало да стигам до положение от вида „ Човече, би трябвало да хапна шоколад, другояче ще се разтреперя “. По време на шампионатите съм доста порядъчен.
– През годините си живял в доста разнообразни страни като Съединени американски щати, Испания и Франция, а в този момент си в Монако. Какво намираш за особено в този град?
– Всеки път, когато съм тук, имам възприятието, че съм на отмора и това ми оказва помощ да се отпусна. Прибираш се у дома, оставяш си багажа и отиваш на плаж. Освен това тук се усещам сигурен и всички почитат персоналното ми пространство, което е доста значимо за мен. Това не постоянно се случваше на другите места, на които съм живял. В Париж беше друго. В Швеция нормално е много безшумно, само че когато отидеш в центъра на огромен град, това се трансформира. За Лос Анджелис даже няма да стартирам да приказвам. Когато съм в Монако просто имам възприятието, че съм си вкъщи. Когато пътуваш толкоз доста е отлично да имаш място, което можеш да наречеш собствен дом. Много спортисти не правят оценка това.
– Как реагираш, когато ти изискат подпис?
– През годините започнах да правя оценка почитателите от ден на ден. По време на мач атмосферата е изцяло друга с почитатели по трибуните. Да играеш в пред 20 000 души в „ Медисън Скуер Гардън “ е необикновено. Същото е възприятието и всякога, когато съм си вкъщи, в България. Когато играеш вечерен мач в Ню Йорк се чувстваш вечен, като рок звезда.
– Каква е твоята фантазия?
– Баща ми постоянно споделя „ Единственият метод да продължаваш напред е да продължаваш да мечтаеш “. Затова не спирам да бленувам. Всеки ден имам друга фантазия.
Източник: TennisKafe.com
– Пропусна Мастърс шампионата в Париж поради травма. Сериозна ли е? Как се чувстваш сега?
– Вчера прекосих през още една възстановителна процедура. Като цяло нямам проблеми, тъй като съм привикнал. Спортистите постоянно рискуваме доста, защото всеки ден се стремим да даваме най-хубавото от себе си както физически, по този начин и психически. Хората не схващат, че за нашия привидно блестящ и нехаен метод на живот е нужно да поставяме всекидневни старания и само професионалните спортисти могат изцяло да схванат това.
– Как протече боледуването ти от Covid-19?
– Беше тежко, само че също по този начин беше положителен опит. През първите три месеца от пандемията се грижех доста за себе си. Намирах се в Съединени американски щати и бях в цялостна изолираност. Въпреки това продължавах да упражнявам и да работя, тъй като не желаех да изгубвам форма. Но по-късно се разболях и трябваше да заставам самичък у дома в продължение на 20 дни. Нямате визия какъв брой доста можете да размишлявате за безусловно всичко в живота в такава обстановка и аз направих тъкмо това. Сега правя оценка още повече околните ми, които ги е грижа за мен.
– Много хора са депресирани поради пандемията, само че други я възприемат като поучително прекарване. Какво се промени в твоя живот през последните месеци?
– Каквото и да вършим денем, в последна сметка постоянно се прибираме у дома, сред четири стени. Професионалните тенисисти може да изглеждаме малко капризни в профил поради лъскавите хотели и всичко останало, което този живот предлага. Но това, което никой не вижда, са напъните и жертвите, които са нужни, с цел да достигнеш до това равнище. Големият потрес идва откакто се оттеглиш. Много някогашни спортисти не могат да свикнат с това, че към този момент не са в светлините на прожекторите и би трябвало да водят естествен живот. В тениса постоянно имаме някого към себе си, на който можем да се обадим, когато имаме потребност от нещо. Мисля, че е доста значимо да имаш човек, с който можеш да разговаряш. Някои играчи нямат опция да си разрешат психолог или различен експерт от сходен вид, само че всички ние идваме от разнообразни култури и фамилии, тъй че не осъждам никого по този симптом. В началото на пандемията също приказвах за това – значимо е да имаш към себе си хора, с които не просто можеш да приказваш, само че и на които можеш да се довериш.
– Започна ли към този момент да се замисляш да създадеш семейство?
– Да, несъмнено. Не желая да прозвучи надменно, само че ми се постанова да поставям старания, с цел да бъда по-обикновен в сравнение с съм, защото желая известно време да пребивавам малко по-спокойно и да не се занимавам с нищо.
– Твоите родители също са били спортисти. Мислиш ли, че това ти е помогнало да изградиш кариерата си?
– Да, по този начин мисля. Баща ми беше първият ми треньор, тъй че всичко, което съм на корта, дължа на него. Винаги съм усещал тяхната обич и поддръжка. Дори това е изцяло задоволително, с цел да повдигне духа на един подрастващ състезател. След това бях самичък в продължение на много време, само че съумях да остана на прав път. Преживях няколко сложни години, само че в никакъв случай не стопирах да преследвам задачите си.
– Имаш ли модели за подражателство? Хора, които те въодушевяват, даже отвън спорта?
– Има доста хора, които одобрявам и на които се удивлявам. Това, което постоянно съм следвал, е интуицията ми. Хората постоянно ме питат „ Какъв съвет би дал на младите играчи или на почитателите си? “. Лаская се, когато ми задават сходни въпроси и се веселя, че имам доста почитатели, само че в никакъв случай не бих споделил на децата наложително да вършат това, което съм правил аз. Мога да напътвам само себе си, а по-късно да споделя опита, който съм придобил. Затова постоянно споделям на хората да вършат нещата по своя метод и да си проправят лична пътека в живота.
– Как празнуваш успехите си? Имаш ли някакви ритуали?
– Приемам умерено както успехите, по този начин и загубите. При победа не се веселя прекалено много, а при загуба не се наскърбявам прекомерно. Така би трябвало да бъде в нашия спорт. Трябва да намериш този баланс освен в тениса, само че и в живота. Нищо не е чак толкоз положително или чак толкоз неприятно. Когато намериш този баланс започваш да научаваш повече не за разпоредбите, а за детайлите на живота. Вдъхновявам се от най-различни неща – от време на време от ходенето на автомобилни надпревари, а различен път от елементарна разходка или красива картина. Ако успееш да извлечеш позитивите от сходни прекарвания и да ги използваш, това е доста вълнуващо. Важно е всичко, което правиш, да бъде с избрана цел.
– А по какъв начин приемаш провалите? Анализираш ли грешките си?
– Уча се от грешките си, само че не мисля прекалено много за тях. По принцип съм много непоколебим със себе си. Най-хубавото в нашия спорт е, че идната седмица още веднъж имаш мач. Винаги имаш време да коригираш минусите в играта си, което е доста добре. В живота обаче нямаш толкоз доста благоприятни условия. В момента аз и другите тенисисти изживяваме фантазията си, само че това не е действителният живот. Като състезател имаш период на валидност, като артикул в магазин. Изживяваме фантазията си, само че това няма да продължи постоянно, тъй че би трябвало да поправиш грешките си допустимо най-бързо.
– Има ли тенисист, който би желал да победиш?
– Изпълних тази цел предходната година, когато победих Роджър Федерер на US Open. Начинът, по който се случи и то на подобен огромен шампионат прави успеха ми против него по-значима от тази против който и да е различен състезател. Имам доста други в действителност скъпи победи, несъмнено, само че тъкмо тази беше по-специална. Това е мач, който несъмнено се отличава в кариерата ми.
– Мислел ли си с какво ще се занимаваш след края на кариерата си?
– Имам някои хрумвания, само че през тази година много неща се объркаха и по тази причина желая да си оставя допустимо най-вече порти отворени. Възможно е откакто приключа с тениса да си взема една година отмора. Преди пандемията имах доста ползи в най-различни елементи на света. Обичах да навестявам фешън ревюта, а също така доста обичам архитектурата. Едно от огромните ми стремежи е да оказвам помощ на младите играчи на възраст сред 10 и 20 години, защото знам какъв брой е скъпа сходна помощ за един тенисист на тази възраст.
– Ти си формален дипломат на няколко световноизвестни марката. Изпълнявайки сходна служба не е ли най-важното да се асоциираш с концепцията и философията на въпросния бранд, само че в същото време да придаваш собствен личен почерк?
– Да, несъмнено. Аз също считам, че това е от изключителна значимост. Всеки контракт, който подписвам, без значение дали е спонсорски или за присъединяване в шампионат, е тъй като си имам аргументи да го направя. През последните 12 години имах голям шанс с компании като Wilson, Rolex и Nike. Когато подписвам са даден бранд го върша тъй като считам, че мога да му придам избрана стойност, от която той се нуждае. За мен е значимо да се различавам и да имам лична еднаквост.
– Разбрахме, че колекционираш ретро коли.
– Да, неотдавна започнах и е доста готино. Живях много време в Лос Анджелис и там започнах да изпитвам тази пристрастеност. В Монако непрекъснато виждаш всевъзможни страхотни, невероятни и даже откачени коли, само че аз желая да бъда друг.
– Какви са най-ценните неща, които си колекционирал?
– Часовници. Започнах да ги натрупвам, когато бях на 18 години. Все още вардя първия часовник, който си купих.
– Защо си се насочил към колите и часовниците, а не към изкуството, да вземем за пример?
– Имам доста творби на изкуството у дома. Най-вече модерни произведения. Всяка от картините в дома ми е там, тъй като значи нещо за мен, а не просто тъй като съм решил, че е красива и би трябвало да я купя. Всичко, което владея, е с цел да добавя същността ми. Купуването на неща не е самоцел за мен. Когато дойдат у дома доста хора ме питат от кое място са картините ми. Харесват ми, тъй като вършат всичко в близост по-цветно и имат лична история.
– Как си представяш съвършения уикенд?
– Обичам да си заставам у дома. Не вървя постоянно по нощни заведения, даже да имам опция. Никога през живота си не съм опитвал алкохол. Харесва ми да вечерям със фамилията и приятелите си. Искам животът ми да бъде по-спонтанен. Да карам в близост, да изпия чаша хубаво кафе. Харесва ми да съм у дома и да пиша. Просто удостоверявам мислите си, когато съм в въодушевление за това.
– Спазваш ли диета? Как поддържаш физическата си кондиция?
– Обикновено 3-4 дни преди шампионатите, както и по време на самите шампионати, се пробвам да се храня по-здравословно от нормално. Консумирам по-семпла храна и в никакъв случай не разбърквам храните. В тези интервали не употребявам глутен, никога, само че не изпадам в крайности. Харесвам риба. Два пъти седмично хапвам месо. Освен това доста обичам сладко – бисквити, сладолед и шоколад. Обичам лакомствата, само че не съм подвластен от тях. Никога не ми се е случвало да стигам до положение от вида „ Човече, би трябвало да хапна шоколад, другояче ще се разтреперя “. По време на шампионатите съм доста порядъчен.
– През годините си живял в доста разнообразни страни като Съединени американски щати, Испания и Франция, а в този момент си в Монако. Какво намираш за особено в този град?
– Всеки път, когато съм тук, имам възприятието, че съм на отмора и това ми оказва помощ да се отпусна. Прибираш се у дома, оставяш си багажа и отиваш на плаж. Освен това тук се усещам сигурен и всички почитат персоналното ми пространство, което е доста значимо за мен. Това не постоянно се случваше на другите места, на които съм живял. В Париж беше друго. В Швеция нормално е много безшумно, само че когато отидеш в центъра на огромен град, това се трансформира. За Лос Анджелис даже няма да стартирам да приказвам. Когато съм в Монако просто имам възприятието, че съм си вкъщи. Когато пътуваш толкоз доста е отлично да имаш място, което можеш да наречеш собствен дом. Много спортисти не правят оценка това.
– Как реагираш, когато ти изискат подпис?
– През годините започнах да правя оценка почитателите от ден на ден. По време на мач атмосферата е изцяло друга с почитатели по трибуните. Да играеш в пред 20 000 души в „ Медисън Скуер Гардън “ е необикновено. Същото е възприятието и всякога, когато съм си вкъщи, в България. Когато играеш вечерен мач в Ню Йорк се чувстваш вечен, като рок звезда.
– Каква е твоята фантазия?
– Баща ми постоянно споделя „ Единственият метод да продължаваш напред е да продължаваш да мечтаеш “. Затова не спирам да бленувам. Всеки ден имам друга фантазия.
Източник: TennisKafe.com
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ