Полово-неутралното отглеждане и възпитание на децата в един все по-модерен свят
Много книги и публикации дават препоръки за това по какъв начин да отглеждаме момче и как-момиче и множеството родители избират да отглеждат децата си съгласно с нормалните упования за съответния пол. Момичетата се обличат преобладаващо в розово, момчетата-в синьо. От момчетата се чака да играят с коли и оръжия, а от девойките да се грижат за кукли и да оказват помощ в семейството. Момчетата се насърчават към самостоятелност, самонадеяност, физическа мощ и експанзивно държание, а момичетата-към грижливост, угодливост, грижа за външния тип. Често чуваме изречения като “Недей да плачеш и да се глезиш, ти си момче ”, “Помогни в домакинската работа, ти си момиче ”, ”Тя е доста буйна за момиче ”, “Той е доста мирен за момче ” и така нататък Този образователен метод почива върху убеждението, че характерът и държанието на момчетата и девойките са същностно разнообразни и че това постанова разлики в развъждането им.
“Доколко аргументиран обаче е методът за полово-неутралното развъждане? ”
Въпросът в какво и до каква степен са разнообразни момчетата от девойките е противоречив и изключително зависим на предубеждения. Само допреди 150 години, да вземем за пример, момчетата са е считали за неведнъж по-интелигентни от девойките и на това съображение девойките не са получавали никакво обучение. Днес при еднакъв достъп до обучение и съществуването на проби за проучване на интелигентността е ясно, че това схващане е било неправилно. Всъщност актуалните проучвания на деца демонстрират, че приликите сред девойки и момчета в ранното детство са доста повече от разликите, както и че през последните 20-30 години разликите мощно понижават. Не е ясно, до каква степен тези разлики са вродени и до каква степен добити, само че въздействието на родителските упования и държание върху намаляването или усилването им е несъмнено.
Критиците на обичайния метод в развъждането на момчета и девойки показват някои трайни отрицателни последствия от него. В книгата си “Децата, родителите, играта ” американският психолог Лорънс Коен показва, че особеното отнасяне на момчета и девойки блокира цялостния им капацитет.
“Момичетата не са задоволително окуражавани да изследват света, да се държат решително и да поемат опасности, а момчетата-да показват възприятията си, да образуват и поддържат близки връзки, да показват грижа и деликатност. ”
Така за девойките в следствие се оказва мъчно да развият инициативността, самостоятелността и увереността си и те израстват по-уязвими към рецензия и отрицание. Много проучвания установяват значима разлика в увереността на мъжете и дамите и корените й най-вероятно лежат в детството. За момчетата пък компликациите са в региона на интимните връзки, емпатията, прочувствената просветеност, назоваването и разбирането на личните и на непознатите усеща.
Друга последица от разликите в родителския метод по отношение на девойките и момчетата е разделянето, което поражда сред тях и поради което те мъчно намират допирни точки. Този развой стартира в ранната предучилищна възраст и като резултат на 5-6 години момчетата избират да прекарват времето си с момчета, а момичетата-с девойки. Те играят разнообразни игри, имат напълно разнообразни ползи, скучаят в наличието на деца от противоположния пол. Това разделяне в допълнение ускорява разликите и лишава децата от скъпи контакти и опит.
Съществува и избран % деца, за които е мъчно да се впишат в нормалните показа за момче и момиче и в техния случай обичайният метод е изключително неефикасен. Когато момчето избира момичешки занимания, играчки или облекла (или обратното), а родителят реагира с отчаяние или отменяне (например с обидните “женчо ” и “мъжкарана ”), това може да докара до психически проблеми-неувереност, тревога, възприятие за непълноценност.
Снимката е част от плана
В последните няколко години една увеличаваща се общественост от родители избират да отглеждат децата си без оглед на техния пол и оптимално надалеч от стандартите за момчешко и момичешко. Това е методът на полово-неутралното образование (gender neutral parenting). Mотивацията на тези родители е обвързвана с убеждението, че разликите в развъждането на девойки и момчета са освен непотребни, само че и лимитират свободното и хармонично развиване на детето, основават действителни усложнения в живота му, които го преследват до късна възраст.
“Полово-неутралното образование не цели да направи девойките като момчета и назад, нито да въздейства върху половата ориентировка, а да да даде на детето неограничени от пола му благоприятни условия за развиване, самобитен “равен старт ”. Това е цялостна родителска тактика, която предлага различни решения на доста от нормалните наставнически практики-избора на име, облекла, играчки, игри. ”
В англоезичните общества не е извънредно девойки да носят момчешки имена, по-рядко-и противоположното. Съществуват и имена, които се употребяват поравно за момчета и за момичета-унисекс имена и тяхната известност пораства. В изборът на облекла доминирането на розовото в момичешките облекла и на синьото в момчешките се заменят с пъстротата и нюансите на другите цветове. Редица огромни компании за произвеждане на детски облекла се концентрират върху унисекс моделите, а някои даже водят целенасочена битка против розовите момичешки облекла, като оферират шарени рокли с щампи на нинджи, роботи и камиони. Що се отнася до играчките и игрите, пазарът предлага огромно многообразие от полово-неутрални игри, които заобикалят тематиките за боеве (традиционно момчешки) и за обгрижване (традиционно момичешки). Една доста добра опция на оръжията и куклите са настолните игри, в които полът на участниците няма безусловно никакво значение. Разделението в региона на спортовете допуска момчетата да се занимават с футбол, а момичетата-с балет или художествена гимнастика, само че съществуват и спортове, в които момчета и девойки са по-равномерно показани.
Освен всичко това, полово-неутралното образование допуска родителите да бъдат самокритични и осъзнати по отношение на методите, по който приказват на децата си и по който реагират на държанието им. То изисква превъзмогване на инерцията, която кара родителите да преповтарят непознати думи, стереотипни и голословни показа за децата си.
“Макар да звучи екзотично, полово-неутралното образование е елементарен и аргументиран метод. ”
То значи да виждаме детето си такова каквото е, да не пречупваме визията за личността му през измислени облици, да се слагаме на мястото му, да мислим за следствията от думите и държанието си. Когато обръщаме прекалено внимание на хубостта и облеклото на момичето, дали не го оставяме с чувството, че това е главната му полезност, че това по какъв начин наподобява е по-важно от това какво може? Когато заобикаляме да назоваваме страстите на момчето, да го прегръщаме и успокояваме, дали това не го кара да се усеща отритнато и самотно? Мисията ни да отглеждаме хармонични и щастливи деца изисква да търсим отговори и на тези въпроси.
“Доколко аргументиран обаче е методът за полово-неутралното развъждане? ”
Въпросът в какво и до каква степен са разнообразни момчетата от девойките е противоречив и изключително зависим на предубеждения. Само допреди 150 години, да вземем за пример, момчетата са е считали за неведнъж по-интелигентни от девойките и на това съображение девойките не са получавали никакво обучение. Днес при еднакъв достъп до обучение и съществуването на проби за проучване на интелигентността е ясно, че това схващане е било неправилно. Всъщност актуалните проучвания на деца демонстрират, че приликите сред девойки и момчета в ранното детство са доста повече от разликите, както и че през последните 20-30 години разликите мощно понижават. Не е ясно, до каква степен тези разлики са вродени и до каква степен добити, само че въздействието на родителските упования и държание върху намаляването или усилването им е несъмнено.
Критиците на обичайния метод в развъждането на момчета и девойки показват някои трайни отрицателни последствия от него. В книгата си “Децата, родителите, играта ” американският психолог Лорънс Коен показва, че особеното отнасяне на момчета и девойки блокира цялостния им капацитет.
“Момичетата не са задоволително окуражавани да изследват света, да се държат решително и да поемат опасности, а момчетата-да показват възприятията си, да образуват и поддържат близки връзки, да показват грижа и деликатност. ”
Така за девойките в следствие се оказва мъчно да развият инициативността, самостоятелността и увереността си и те израстват по-уязвими към рецензия и отрицание. Много проучвания установяват значима разлика в увереността на мъжете и дамите и корените й най-вероятно лежат в детството. За момчетата пък компликациите са в региона на интимните връзки, емпатията, прочувствената просветеност, назоваването и разбирането на личните и на непознатите усеща.
Друга последица от разликите в родителския метод по отношение на девойките и момчетата е разделянето, което поражда сред тях и поради което те мъчно намират допирни точки. Този развой стартира в ранната предучилищна възраст и като резултат на 5-6 години момчетата избират да прекарват времето си с момчета, а момичетата-с девойки. Те играят разнообразни игри, имат напълно разнообразни ползи, скучаят в наличието на деца от противоположния пол. Това разделяне в допълнение ускорява разликите и лишава децата от скъпи контакти и опит.
Съществува и избран % деца, за които е мъчно да се впишат в нормалните показа за момче и момиче и в техния случай обичайният метод е изключително неефикасен. Когато момчето избира момичешки занимания, играчки или облекла (или обратното), а родителят реагира с отчаяние или отменяне (например с обидните “женчо ” и “мъжкарана ”), това може да докара до психически проблеми-неувереност, тревога, възприятие за непълноценност.
Снимката е част от плана
В последните няколко години една увеличаваща се общественост от родители избират да отглеждат децата си без оглед на техния пол и оптимално надалеч от стандартите за момчешко и момичешко. Това е методът на полово-неутралното образование (gender neutral parenting). Mотивацията на тези родители е обвързвана с убеждението, че разликите в развъждането на девойки и момчета са освен непотребни, само че и лимитират свободното и хармонично развиване на детето, основават действителни усложнения в живота му, които го преследват до късна възраст.
“Полово-неутралното образование не цели да направи девойките като момчета и назад, нито да въздейства върху половата ориентировка, а да да даде на детето неограничени от пола му благоприятни условия за развиване, самобитен “равен старт ”. Това е цялостна родителска тактика, която предлага различни решения на доста от нормалните наставнически практики-избора на име, облекла, играчки, игри. ”
В англоезичните общества не е извънредно девойки да носят момчешки имена, по-рядко-и противоположното. Съществуват и имена, които се употребяват поравно за момчета и за момичета-унисекс имена и тяхната известност пораства. В изборът на облекла доминирането на розовото в момичешките облекла и на синьото в момчешките се заменят с пъстротата и нюансите на другите цветове. Редица огромни компании за произвеждане на детски облекла се концентрират върху унисекс моделите, а някои даже водят целенасочена битка против розовите момичешки облекла, като оферират шарени рокли с щампи на нинджи, роботи и камиони. Що се отнася до играчките и игрите, пазарът предлага огромно многообразие от полово-неутрални игри, които заобикалят тематиките за боеве (традиционно момчешки) и за обгрижване (традиционно момичешки). Една доста добра опция на оръжията и куклите са настолните игри, в които полът на участниците няма безусловно никакво значение. Разделението в региона на спортовете допуска момчетата да се занимават с футбол, а момичетата-с балет или художествена гимнастика, само че съществуват и спортове, в които момчета и девойки са по-равномерно показани.
Освен всичко това, полово-неутралното образование допуска родителите да бъдат самокритични и осъзнати по отношение на методите, по който приказват на децата си и по който реагират на държанието им. То изисква превъзмогване на инерцията, която кара родителите да преповтарят непознати думи, стереотипни и голословни показа за децата си.
“Макар да звучи екзотично, полово-неутралното образование е елементарен и аргументиран метод. ”
То значи да виждаме детето си такова каквото е, да не пречупваме визията за личността му през измислени облици, да се слагаме на мястото му, да мислим за следствията от думите и държанието си. Когато обръщаме прекалено внимание на хубостта и облеклото на момичето, дали не го оставяме с чувството, че това е главната му полезност, че това по какъв начин наподобява е по-важно от това какво може? Когато заобикаляме да назоваваме страстите на момчето, да го прегръщаме и успокояваме, дали това не го кара да се усеща отритнато и самотно? Мисията ни да отглеждаме хармонични и щастливи деца изисква да търсим отговори и на тези въпроси.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ