„Изгубени във времето”: Историята на село Гугутка и неговото любопитно име
Много български села имат любопитни имена, зад които се крият забавни истории. Днес ще ви разкажем за село Гугутка. То е ситуирано покрай българо-гръцката граница и е постоянно посещавано от туристи поради красивите остарели къщи.
Благо пролетно слънце разстила топлите си лъчи над село Гугутка. Един щъркел мърда любопитно от висок дирек до остарялото кметство. Селото е оредяло откъм хора, през днешния ден са под 60.
Снимка: bTV
„ Напред селото е било на изток, 1 км тракийско остаряло населено място, което е наброявало някъде към 700 фамилии. На Димитровден, на църква, там са излизали 40 млади невести, само че към XVIII век, когато се появява чумата, селото се разпръсва и народът бяга към Балкана. Kато поутихнало ситуацията, хората почнали да се завръщат”, споделя Димитър Везиров, един от дребното поданици на село Гугутка.
Снимка: bTV
Селото било орисано за повторно да остане без душа, през 1913 година то било опожарено. Стара черква и костница припомня на локалните за ограбените и избити фамилии в предишното. Хората обаче намерили нови сили да изградят живота си.
Създали огромно учебно заведение с 18 учители. Единият от тях – надарен художник, който рисувал с въглен.
Снимка: bTV
„ Когато се събрали да решат какво име да дадат на селото, към този момент имало заповед на Царя и единият това, другият това, имена на цветя, на животни и той споделил " слушайте –тук има доста гугутки, дайте да го кръстим Гугутка”, изяснява Димитър.
Гугутка било едно от най-богатите села в региона. Хората изкарвали парите си с бубарство, тютюн и животни.
„ Къщите са направени особено за развъждане на буби и предпазване на тютюн, долните етажи са пространства за добитък. Когато пристигнах тук за първи път ноември 1970 година,селото беше цялостно, съвсем нямаше празна къща”, спомня си с усмивка той.
Снимка: bTV
Открехнатите остарели прозорци, през които не се подава никой описват за болката и страховете на хората - едно красиво селце, покрай браздата, да не притихне още веднъж в самотност. Днес тук има единствено 4 работни места. Eдно от тях е в магазина, от който пазарят прилежащите села.
„ Семейството ми реши да направи магазин и преминахме през хиляда премеждия – 4 години го купувахме, 4 години го оборудвахме и се подписахме на 400 места, че огромна работа открихме - един селски магазин”, прибавя Димитър.
Снимка: bTV
За локалните селският магазин значи доста. Там се събират всички. Там се научават новините. Там разискват и бъдещето, в което все по-малко имат вяра.
Благо пролетно слънце разстила топлите си лъчи над село Гугутка. Един щъркел мърда любопитно от висок дирек до остарялото кметство. Селото е оредяло откъм хора, през днешния ден са под 60.
Снимка: bTV
„ Напред селото е било на изток, 1 км тракийско остаряло населено място, което е наброявало някъде към 700 фамилии. На Димитровден, на църква, там са излизали 40 млади невести, само че към XVIII век, когато се появява чумата, селото се разпръсва и народът бяга към Балкана. Kато поутихнало ситуацията, хората почнали да се завръщат”, споделя Димитър Везиров, един от дребното поданици на село Гугутка.
Снимка: bTV
Селото било орисано за повторно да остане без душа, през 1913 година то било опожарено. Стара черква и костница припомня на локалните за ограбените и избити фамилии в предишното. Хората обаче намерили нови сили да изградят живота си.
Създали огромно учебно заведение с 18 учители. Единият от тях – надарен художник, който рисувал с въглен.
Снимка: bTV
„ Когато се събрали да решат какво име да дадат на селото, към този момент имало заповед на Царя и единият това, другият това, имена на цветя, на животни и той споделил " слушайте –тук има доста гугутки, дайте да го кръстим Гугутка”, изяснява Димитър.
Гугутка било едно от най-богатите села в региона. Хората изкарвали парите си с бубарство, тютюн и животни.
„ Къщите са направени особено за развъждане на буби и предпазване на тютюн, долните етажи са пространства за добитък. Когато пристигнах тук за първи път ноември 1970 година,селото беше цялостно, съвсем нямаше празна къща”, спомня си с усмивка той.
Снимка: bTV
Открехнатите остарели прозорци, през които не се подава никой описват за болката и страховете на хората - едно красиво селце, покрай браздата, да не притихне още веднъж в самотност. Днес тук има единствено 4 работни места. Eдно от тях е в магазина, от който пазарят прилежащите села.
„ Семейството ми реши да направи магазин и преминахме през хиляда премеждия – 4 години го купувахме, 4 години го оборудвахме и се подписахме на 400 места, че огромна работа открихме - един селски магазин”, прибавя Димитър.
Снимка: bTV
За локалните селският магазин значи доста. Там се събират всички. Там се научават новините. Там разискват и бъдещето, в което все по-малко имат вяра.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ