" Не аз, а непознати наблюдаващи, изключително към нелепата му гибел, споделят, че такива персони се раждат на 100 или на 1000 година, както и че България е имала невероятния късмет да има персона от сходни мащаби “, счита проф. Пламен Павлов
На 31 януари означаваме 172 години от рождението на огромния български общественик Стефан Стамболов. Той е роден на 31 януари (стар стил) 1854 година в Търново. Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участвал е в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Бил е съветски боен сътрудник през Руско-турската война (1877 – 1878).
След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 година оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дългогодишен раздор на връзките с Русия. През 1887 година е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 година Основава и управлява Народнолибералната партия до убийството му. На 3 юли 1895 година Стефан Стамболов е атакуван и свиреп съсечен в центъра на София. Два дни по-късно умира от раните си.
По мотив годишнината на Стефан Стамболов, БГНЕС разгласява още веднъж изявление на историка и академични учител проф. Пламен Павлов, който описа пред организацията повече за огромния български бунтовник и общественик.
„ Интересна, спорна и незаобиколима фигура в нашата история – това е Стефан Стамболов. Има доста днешни политици със поръчки да бъдат новият Стефан Стамболов, счита професорът, само че към този момент подобен не се е намерил. „ Бих припомнил какво представляваше Стефан Стамболов и по какъв начин виждаше решението на въпроса с Македония.
Независимо, че той беше погубен от така наречен македонстващи детайли, в което има персонална кавга и лични конфликти, само че той не даваше и дума да се изговори срещу българската същина на Македония. Търсеше допустимо най-адекватните способи за трайно наличие на софийската политика в тогавашната поробена земя Македония “, напомня историкът.
За него, да се приказва в резюме за това каква персона е Стефан Стамболов, е на практика невероятно. „ Става дума за епохална фигура.
Не аз, а непознати наблюдаващи, изключително към нелепата му гибел, споделят, че такива персони се раждат на 100 или на 1000 година, както и че България е имала невероятния късмет да има персона от сходни мащаби “, счита проф. Павлов и добавя: „ Фигура, който в най-силна степен показва прехода на България от възрожденската към модерната ера. Личност, която съчетава в себе си всички добродетели, само че и дефекти на политическите водачи от времето на Възраждането. Да не забравяме, че на 20-годишна възраст е определен от българските революционни дейци за правоприемник на Левски, за човек, който би трябвало да бъде основен деятел на България. Участник и началник на въстания, а несъмнено и един от строителите на модерна България. Това го споделят неговите съвременници “. Според историка Стефан Стамболов символизира нашето израстване – от народ под непозната власт към млада, само че амбициозна страна, с съвременни институции, с вероятност и визионерски взор в бъдещето. „ Стефан Стамболов е неофициалния ръководител на Гюргевското заседание на апостолите. В нашата литература и традиция е признато да споделяме Гюргевски централен комитет, само че новооткрити документи демонстрираха, че най-радикалните млади дейци, чиято най-ярка фигура безспорно е Стефан Стамболов, когато се събират в Гюргево през късната есен на 1875 година се самоопределят като общо заседание, т.е. като един либерален орган, излъчен от вътрешните дейци и вътрешната организация, основана от Левски. При него има една надълбоко заложена демократична същина, която постоянно се отхвърля и се опълчва на в действителност властническите и ненапълно даже диктаторски способи, когато той е министър-председател. В това несъгласие няма нищо толкоз стряскащо, защото такава е била самата ера. Не единствено за България, само че и за доста по-модерни страни от нашата “, описа още историкът.
„ Хора като Стефан Стамболов са извънредно могъщи в своето визионерство. Нещо, което липсва на по-късни генерации политици, да не приказваме за актуалните. По стечения на събитията той няма приключено даже приблизително обучение. Учи в Одеската духовна семинария, който, тогава, е освен това от приблизително учебно заведение. Знаем по какви аргументи не я приключва, макар че е бил един от най-хубавите възпитаници “, напомня още той.
Примерите за значимата роля на Стамболов са доста и в разнообразни сфери – от приносът му за основаването на първото висше учебно заведение в България, до основаването на Пловдивския панаир. В последно има закодирана дълбока символика – изборът на място за провеждането на мостреното ревю демонстрира пред света, че България е обединена, че няма към този момент Източна Румелия, а общ държавен организъм.
Стамболов има още заслуга и за развиването на жп мрежата у нас, насърчаването на локалната промишленост и проевропейската ориентировка на страната. Той присъединяване в учредителното заседание на възраст, на която няма право, което също демонстрира самопризнание към него. Като ръководител на Народното събрание пък по-късно се включва като доброволец в одеве избухналата Сръбско-българската война. „ Няма събитие, в което да не се усеща могъщото наличие и присъединяване на Стамболов. Това не могат да му простят неговите съперници “, описа още проф. Пламен Павлов. | БГНЕС
На 31 януари означаваме 172 години от рождението на огромния български общественик Стефан Стамболов. Той е роден на 31 януари (стар стил) 1854 година в Търново. Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участвал е в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Бил е съветски боен сътрудник през Руско-турската война (1877 – 1878).
След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 година оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дългогодишен раздор на връзките с Русия. През 1887 година е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 година Основава и управлява Народнолибералната партия до убийството му. На 3 юли 1895 година Стефан Стамболов е атакуван и свиреп съсечен в центъра на София. Два дни по-късно умира от раните си.
По мотив годишнината на Стефан Стамболов, БГНЕС разгласява още веднъж изявление на историка и академични учител проф. Пламен Павлов, който описа пред организацията повече за огромния български бунтовник и общественик.
„ Интересна, спорна и незаобиколима фигура в нашата история – това е Стефан Стамболов. Има доста днешни политици със поръчки да бъдат новият Стефан Стамболов, счита професорът, само че към този момент подобен не се е намерил. „ Бих припомнил какво представляваше Стефан Стамболов и по какъв начин виждаше решението на въпроса с Македония.
Независимо, че той беше погубен от така наречен македонстващи детайли, в което има персонална кавга и лични конфликти, само че той не даваше и дума да се изговори срещу българската същина на Македония. Търсеше допустимо най-адекватните способи за трайно наличие на софийската политика в тогавашната поробена земя Македония “, напомня историкът.
За него, да се приказва в резюме за това каква персона е Стефан Стамболов, е на практика невероятно. „ Става дума за епохална фигура.
Не аз, а непознати наблюдаващи, изключително към нелепата му гибел, споделят, че такива персони се раждат на 100 или на 1000 година, както и че България е имала невероятния късмет да има персона от сходни мащаби “, счита проф. Павлов и добавя: „ Фигура, който в най-силна степен показва прехода на България от възрожденската към модерната ера. Личност, която съчетава в себе си всички добродетели, само че и дефекти на политическите водачи от времето на Възраждането. Да не забравяме, че на 20-годишна възраст е определен от българските революционни дейци за правоприемник на Левски, за човек, който би трябвало да бъде основен деятел на България. Участник и началник на въстания, а несъмнено и един от строителите на модерна България. Това го споделят неговите съвременници “. Според историка Стефан Стамболов символизира нашето израстване – от народ под непозната власт към млада, само че амбициозна страна, с съвременни институции, с вероятност и визионерски взор в бъдещето. „ Стефан Стамболов е неофициалния ръководител на Гюргевското заседание на апостолите. В нашата литература и традиция е признато да споделяме Гюргевски централен комитет, само че новооткрити документи демонстрираха, че най-радикалните млади дейци, чиято най-ярка фигура безспорно е Стефан Стамболов, когато се събират в Гюргево през късната есен на 1875 година се самоопределят като общо заседание, т.е. като един либерален орган, излъчен от вътрешните дейци и вътрешната организация, основана от Левски. При него има една надълбоко заложена демократична същина, която постоянно се отхвърля и се опълчва на в действителност властническите и ненапълно даже диктаторски способи, когато той е министър-председател. В това несъгласие няма нищо толкоз стряскащо, защото такава е била самата ера. Не единствено за България, само че и за доста по-модерни страни от нашата “, описа още историкът.
„ Хора като Стефан Стамболов са извънредно могъщи в своето визионерство. Нещо, което липсва на по-късни генерации политици, да не приказваме за актуалните. По стечения на събитията той няма приключено даже приблизително обучение. Учи в Одеската духовна семинария, който, тогава, е освен това от приблизително учебно заведение. Знаем по какви аргументи не я приключва, макар че е бил един от най-хубавите възпитаници “, напомня още той.
Примерите за значимата роля на Стамболов са доста и в разнообразни сфери – от приносът му за основаването на първото висше учебно заведение в България, до основаването на Пловдивския панаир. В последно има закодирана дълбока символика – изборът на място за провеждането на мостреното ревю демонстрира пред света, че България е обединена, че няма към този момент Източна Румелия, а общ държавен организъм.
Стамболов има още заслуга и за развиването на жп мрежата у нас, насърчаването на локалната промишленост и проевропейската ориентировка на страната. Той присъединяване в учредителното заседание на възраст, на която няма право, което също демонстрира самопризнание към него. Като ръководител на Народното събрание пък по-късно се включва като доброволец в одеве избухналата Сръбско-българската война. „ Няма събитие, в което да не се усеща могъщото наличие и присъединяване на Стамболов. Това не могат да му простят неговите съперници “, описа още проф. Пламен Павлов. | БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ