Неписаните правила на хулиганите в Съветския съюз
Много български футболни хулигани би трябвало да прочетат това:
Боят е постоянно един на един. Боища по групи се допускали единствено в изключителни обстановки. Ако юноша е излязъл с приятелката си, не трябвало да се пипа. Това се смятало за оскърбление за момчето и засегнатост за момичето.
Да викаш по-големи за решение на проблеми се считало за безволие. Ако другар има проблеми, си задължен да окажеш помощ. Иначе това е изменничество. За боищата постоянно имало причина, никой не харесвал бандити и никой не се застъпвал за тях.
Малки момчета и дами не трябвало да се нараняват. За това към този момент наказвали. Ако си в нова компания и се хвали, само че не можеш да докажеш думите си с каузи, се наказвало. Ако започваш да се срещаш с момиче от прилежащ квартал/улица трябвало да си подготвен да докажеш, че си същински мъж. Приятелите ти са имали право да се застъпят за теб.
По-старите постоянно са с престиж и би трябвало да се слушат. Те постоянно се застъпвали за по-младите. Ако момиче започвала да пие или да пуши, към нея се загубвало почитание. Да се срещаш с пропаднало момиче, означавало да изгубиш уважението измежду приятелите си. Ако юноша наричал момиче „ к*рва “ и това не било по този начин, го наказвали тежко за думите му.
Наркоманите не ги обичал никой. Приятелите не се предавали никога.
