Млечният път продължава да расте
Млечният път продължава да пораства. Млечният път се простира на към 100 000 светлинни години в диаметър, само че учените считат, че този голям пакет от газ, прахуляк и няколко стотин милиарда звезди може и да се усилва.
Това, че нашата Слънчева система е част от Млечния път, не разрешава да се види добре неговия размер и форма. Вместо това, астрономите гледат други сходни галактики, с цел да получат пример за личната ни вселена.
След наблюдения в продължение на години, откривателите можаха да дефинират количествен напредък в дисковете на две галактики, сходни на Млечния път. Това се прави за първи път, като се изследва светлината в края на дисковете на галактиките.
Оказва се, че тези галактики могат да порастват със скорост от 503 метра в секунда. С тази скорост можете да обиколите Земята за към 22 часа. На галактическо равнище това не е толкоз бързо. Но с струпване на времето съставлява доста нарастване.
„ Не е бързо, само че в случай че можехме да пътуваме напред във времето и да погледнем Млечния път след три милиарда години, той би бил с към 5% по-голям, в сравнение с през днешния ден “, изяснява откривателят Кристина Мартинез-Ломбила в изказване за списание Newsweek. Тя е докторант в Instituto de Astrofisica de Canarias в Тенерифе, Испания, като показа работата на своя екип пред Европейската седмица на астрономията и галактическите науки през 2018 година в Ливърпул, Англия.
Млечният път съставлява нещо като заградена спирална вселена. Формата му се дефинира от взаимоотношенията на материята – прахуляк, газ и звезди – и гравитацията. Материята на нашата вселена се крие най-много в плоската низина на диска.
Млади, сини звезди обитават диска на галактиката, до момента в който някои звездни клъстери седят в самия му край. По-стари, по-тъмни звезди постоянно се срещат в ореола на галактиката и в издутината към центъра. Поради тази причина научните модели демонстрират, че дискът на галактиката би трябвало да нараства с течение на времето, в сходство с популациите от ярки, сини звезди с пай живот.
Мартинез-Ломбила и нейният екип са употребявали наземни и галактически телескопи за събиране на оптични данни, с цел да уточнят дисковите граници на други галактики.
Следейки светлината в тези райони, екипът наблюдават по какъв начин младите сини звезди се движат нагоре и надолу от диска. Измерването на тази светлина им е разрешило да схванат какъв брой време ще отнеме на звездите да се движат от техните клъстери и по какъв начин техните галактики порастват.
“ Млечният път е значителен, “ споделя Мартинез-Ломбила. „ Но нашата работа демонстрира, че най-малко забележимата част от нашата вселена постепенно се усилва, защото нови звезди се образуват в галактическите околности. “
Този напредък обаче може да бъде временен от астрономическа позиция. Нашата вселена би трябвало да се сблъска със прилежащата вселена Андромеда след към четири милиарда години. Когато това се случи, размерът и формата на галактиките ще се промени фрапантно, тъй като те ще се съединят, написа Newsweek.
Megavselena
Учени сътвориха робот за работа с нуклеарно гориво
Млечният път продължава да пораства
