Младият и талантлив актьор Боян Арсов, който спечели Икар“ за

Младият и надарен артист Боян Арсов, който завоюва „ Икар “ за основна роля като Сехизмундо в „ Животът е сън “ по Калдерон, е подготвен с ново предизвикателство. На 5 октомври в Театър Азарян той излиза в „ Отело – гибелта на иделиста “, като режисьор е Дина Маркова, различен собственик на статуетката от 2019-а, само че в категория „ Дебют “.  Сега те трансформират пиесата на Шекспир в истинска драматизация, извеждаща главната сюжетна линия в подтекста на фрагменти хипотези за войната от други международни създатели. Според тях актуалният Отело оттатък мита е вероятен като история за индивида абсурд – опровержителен си, лицемерен, неузнаваем в клопката на радикализирания черно-бял свят. Той разполага с познанието, само че не съумява да го приложи по този начин, че да се избави. Такъв е Отело, подобен е и Яго – двамата съществени съперници в хода на действието, в чиито функции Боян ще се превъплъти, което пък е основно за посланието. „ Герой и антигерой са двете страни на една и съща монета, а същинската война не е на бойното поле, а в душата. Да създадеш тези два облика като две разнообразни природи, които по едно и също време основават и унищожават един и същи свят, който ги заобикаля и разделя, е извънредно любопитно и рисково като концепция и реализация. “, споделя Боян. Той си партнира с красивата и надарена Надя Керанова като Дездемона, с Живко Симеонов, Алеко Дишев, Цветан Апостолов и Румен Михайлов. Вяра Коларова, безпощадния крал Басилио от „ Животът е сън “, тук е черното конферансие. За задачата Вяра боядисва косата си в алено и взима уроци по барабани. „ Винаги съм желала да изсвирвам на барабани и в този момент съм щастлива да го направя, макар височината на платформата, върху която Боян ме качи! “, разяснява с усмивка Коларова.  

„ Отело – гибелта на идеалиста “ е предизвестие. Героите – непримирими, направлявани от упоритостта, устремени към успеха, до момента в който са в примката на рисковото живеене, позволяват войната между тях. Така се задействат процесите на заличаване сред индивидите и вътре в индивида. В епохата на егото, на триумфа като императив и на привидното благополучие, в света, конструиран на правилото съюзник-враг, война-любов, те отхвърлят да одобряват провалянето. Разпадът на душата до тази загуба на човешкото е страшното, което спектакълът изследва.