Младите не знаем друго освен преход Защо изборните кампании все

Младите не знаем друго с изключение на преход Защо изборните акции все са ориентирани към възрастните хора? 32 година след рухването на Живков говорим с две политоложки, родени след 10 ноември и живели единствено в прехода 1. Какво значи за вас датата 10 ноември? 2. Има ли нещо позитивно, което вашето потомство вижда в социализма? 3. С какво помните прехода? 4. Предстоят избори - ще намерят ли своето място младежите в политическата карта на България и къде? С тези въпроси се обърнахме към младите политоложки - 25-годишната Марая Цветкова и 26-годишната Лидия Даскалова. Марая Цветкова е ученик на Италианския колеж в София. Завършва политология в СУ “Св. Климент Охридски ” и магистърската стратегия “Европейска интеграция и дипломация на Европейския съюз ” там. Лидия Даскалова е приключила право в СУ, а сега е трети курс политология отново там. Заместник-председател е на Националното посланичество на студентските препоръки. Двете споделят какво си спомнят от прехода и какво от разказаното за социализма от техните родители и близки ще запомнят. Ето отговора на Марая Цветкова 1. Не преглеждам уравновесено датата 10 ноември, за мен тя е едно положително начало по пътя на България към демократизация и европеизация. Цялото ми детство мина в прехода, а и през последните години виждам, че продължаваме да сме в него. Очевидно не се оправяме толкоз добре, само че въпреки всичко си мисля, че ние, младите, би трябвало да знаем какво е било тогава, въпреки мнозина измежду нас да не изпитваме носталгични усеща към предходния режим. 2. Чуваме някакви мантри от соцносталгиците, че тогава е имало ред, че не е имало престъпност. Но тези от нас, които сме се занимавали малко повече с тези времена, знаем, че всичкото това е било скрито и че жителите тогава не са имали достъп до информация. Даваме си сметка, че това са носталгични мемоари на хората от младостта им, не толкоз от режима. Виждаме и разделянето по тази тематика. Аз съм от тези, които остро осъждат режима през 45-те години социализъм. Не единствено че не съм уравновесена по този въпрос, само че и не искам да диря баланс, тъй като, когато един режим е незаконен и репресиращ, няма смисъл да търсим позитивното в него. 3. Ние сме на по 25-30 години, целият ни живот е минал през този преход и в действителност ние, младите, не знаем друго с изключение на преход. Много пъти в общественото пространство сме чували да се твърди, че преходът е завършил, само че в този момент в множеството рецесии, сполетели и света, и България, се вижда, че в действителност не сме излезли от прехода Продължаваме да се развиваме в някаква посока, само че може би би трябвало да разберем, че демокрацията не значи единствено липса на комунизъм. Демокрацията е и блян към независимост, за която обаче би трябвало се борим и да печелим всеки ден. И съгласно мен това е огромният проблем в България, тъй като по времето на социализма не е била търсена тази персонална отговорност от жителите. Те не са били приучени на мисленето, че демокрацията би трябвало да бъде защитавана всеки ден. 4. Всъщност изборната акция в този момент още веднъж беше ориентирана към възрастните хора, младите и младежките политики като приоритет като че ли останаха обратно. Но пък за сметка на това има доста младежи, които се включиха в разнообразни партийни листи и които интензивно подкрепят акциите им. Правят го, тъй като осъзнават, че този поколенчески проблем в България би трябвало да бъде преборен с подадена ръка и към по-старите генерации. Затова, когато младите вземат решение да бъдат политически дейни, аз адмирирам тяхната храброст.