Майките винаги са с нас, дори и след смъртта… Трогателна притча за майката
Млада майка преди малко била поела по пътя на майчинството. Държейки бебето си на ръце и усмихвайки се, тя се замислила: „ Колко дълго ще трае това благополучие? “
И Ангел й споделил: „ Пътят на майчинството е дълъг и сложен. И ти ще остарееш преди да стигнеш края му. Но знай, краят ще бъде по-хубав от началото “.
Но младата майка била щастлива. Тя не могла да допусна кое би било по-хубаво от тези години. Тя играела с децата си и по пътя събирала за тях цветя, къпела ги в потоците с бистра вода, слънцето им се усмихвало радостно и младата майка викала: „ Нищо не може да бъде по-прекрасно от това щастливо време! “
И когато настъпила нощта и почнала стихия и тъмният път не се виждал, а децата треперели от боязън и мраз, майка им ги прегърнала, държала ги покрай сърцето си и ги протекция със своето наметало…
И децата споделили: „ Мамо, не се боим, тъй като ти си до нас и нищо неприятно не може да се случи “.
Когато пристигнало утрото, те видели пред себе си планина и почнали да я изкачват, като се уморили… И майката била изтощена, само че от самото начало казвала на децата си: „ Потърпете. Още малко и сме там “. И когато децата достигнали върха, споделили: „ Мамо, в никакъв случай нямаше да го създадем без теб! “
Тогава майката, лягайки през нощта, погледнала към звездите и споделила: „ Този ден е по-хубав от предишния, тъй като децата ми узнаха за силата на духа пред лицето на компликациите. Вчера им дадох смелост. Днес им дадох мощ “.
На идващия ден се появили странни облаци, които затъмнили земята. Това били облаци на войната, ненавистта и злото. И децата търсели в мрака своята майка…
Когато я намерили, майка им споделила: „ Вдигнете очите си към Светлината “. И децата видели над тези облаци Вечната Слава на Вселената и това ги извело от мрака.
През тази нощ майката си споделила: „ Това е най-хубавият ден от всички, тъй като демонстрирах на моите деца Бога “.
Дните минавали, и седмиците, и месеците, и годините… Майката остаряла, леко се прегърбила… Но децата й станали високи и мощни и самоуверено се втурнали в живота. И когато пътят бил прекомерно сложен, те я вдигали и я носели, тъй като тя била лека като перце…
Накрая се изкачили по една планина и към този момент без нея можели да видят, че пътищата там са светли, а златните порти са необятно отворени.
Майката споделила: „ Стигнах до края на своя път. И към този момент зная, че краят е по-хубав от началото, тъй като децата ми могат да вървят сами, а техните деца — да ги следват “.
А децата споделили: „ Мамо, ти постоянно ще бъдеш с нас, даже когато преминеш през тази врата “. И стояли и следили по какъв начин тя продължава натам сама и по какъв начин вратата се затваря зад нея. И си споделили: „ Ние не можем да я забележим, само че тя към момента е с нас. Майката, сходно на нашата, е повече от паметта. Тя е Живото наличие “.
Вашата майка постоянно ще е с вас: тя е в шепота на листата, когато вървите по улицата, тя е уханието на неотдавна изпраните ви облекла или белите чаршафи; тя е прохладната ръка на челото, когато ви е неприятно.
Вашата майка живее вътре в смеха ви. Тя е кристалът във всяка капка от вашите сълзи. Тя е мястото, където ще бъдете на Небето, вашият първи дом; тя е картата, по която следвате всяка своя стъпка.
Тя е вашата първа обич и вашата първа тъга, и нищо не може да ви раздели. Нито времето, нито мястото… нито даже гибелта.
