Майстор Митко учи министри да пекат на агне в трап
* Митко Кайряков правел гозби за Георги Първанов и Иван Костов * Готово е, когато с едно тръсване, единствено се отделя от кокала и пада в тавата
В Родопите Гергьовден е един от най–тачените празници и на трапезата обезателно би трябвало да има печено агнешко или чеверме.
В Кърджалийско от епохи овцевъдството е обичаен занаят, а майсторлъкът за подготвяне на агнешкото се е предавал от татко на наследник. Така е и при Митко Кайряков , готвач повече от 40 години.
Днес най–често агнешкото се подготвя като се пече в тава в специфична зидана фурна или се върти на шиш . Но в региона са приготвяли печено агне и в ров или по хайдушки . „ Този метод все по–малко се употребява, само че когато клиентът пожелае, не отхвърляме ”, изяснява занаятчия Митко Кайряков, правоприемник на потомствени животновъди, отглеждали най–вече овце и кози.
Родопчанинът си е направил и специфична чевермеджийница край Джебел.
Казва, че пред Великден и Гергьовден има най-вече работа, поръчките от време на време стигат до 20, а поръчките са освен от региона, само че и от страната.
За да се опече месото и да стане вкусно, би трябвало да се съблюдават и някои правила. А с цел да се топи в устата мръвката, тънкостите стартират още с избора на агнето.
Агнето, което ще се пече в ров, би трябвало да бъде до 15 кг. Повече от клиентите сами носят месото при майстора, само че в случай че той би трябвало да избере агнето, купува най–вече от региона на Джебел, Момчилград или ардинските села.
„ За приготвянето на печено агне по хайдушки първо се изкопава ров, копае се в кръг, с дълбочина най–малко 50 см . Много е значимо мястото да е на южен склон, с цел да не е влажна почвата ”, прецизира майсторът.
В трапа се възпламенява изобилен огън, който би трябвало да гори най-малко 3 часа. Най–добре е да се употребява меше или дъбови дърва. А с цел да не пада пръст, трапът може да се измаже с тиня.
„ След като животното е заклано, одрано и изчистено, се насолява вътре и се зашива ”, изяснява Кайряков. Месото се полива с бяло вино, поставят се подправки, измежду които доста подобаваща е пресният джоджен.
Така приготвеното месо може да се завие в личната кожа или в хартия, в която се е съхранявала сол. „ Едно време имаше чували, в които се продаваше сол, те са най-подходящи. Днес се употребява специфична амбалажна хартия потопена в сол ” , добавя майсторът от Родопите.
След като се получи хубава плам в трапа, по–голямата част от нея се изважда, оставя се малко на дъното. Върху нея се поставя особено подготвен камък от рода на тикли или гнайс.
„ Върху камъка са поставя завитото агне. Днес някои употребяват и тава, само че това е съвременен метод. Върху месото се слага различен камък като към него мястото хубаво се опушва и най–отгоре се изсипва останалата приготвена плам. Така агнето се пече в продължение на 4-6 часа ”, изяснява майстор–готвачът от Джебел.
По думите му върху мястото може да се възпламени друг огън, на който да се постави да се вари гърне с боб .
Митко Кайряков напомня една от легендите за приготвянето на печено агне по хайдушки. „ Този метод се употребявал, с цел да не се притегля вниманието на непознати хора. При чевермето, приготвяно на шиш, пушекът се виждал отдалеч и можел да докара неканени посетители ” , споделя още чевермеджията.
Майсторът от Джебелско е посрещал разграничи посетители - депутати и министри. Те освен харесвали усета на родопското печено агне, само че желали да им демонстрира по какъв начин се подготвя, правили фотоси. Покрай работата се срещнал с забавни персони. Сред тях тогавашният МВР-шеф Георги Петканов, президентът Георги Първанов, народни представители от района от целия политически набор, специфични поръчки е изпълнявал за Йордан Соколов, за Иван Костов като министър председател.
В края на диалога занаятчия Кайряков акцентира, че за добре направеното печено агне в ров пробата е един - в случай че е съвършено изпечено, като се извади и тръсне, единствено пада в тавата. Но най-голямото задоволство за чевермеджията е, когато хората са удовлетворени и отново го търсят. Добре е печеното агнешкото да се сервира с дроб сърма , а на трапезата за Гергьовден да има свежа зелена салата.
Това богато и съблазнително агнешко печиво е почтено и за най-придирчивата празнична софра.
В Родопите Гергьовден е един от най–тачените празници и на трапезата обезателно би трябвало да има печено агнешко или чеверме.
В Кърджалийско от епохи овцевъдството е обичаен занаят, а майсторлъкът за подготвяне на агнешкото се е предавал от татко на наследник. Така е и при Митко Кайряков , готвач повече от 40 години.
Днес най–често агнешкото се подготвя като се пече в тава в специфична зидана фурна или се върти на шиш . Но в региона са приготвяли печено агне и в ров или по хайдушки . „ Този метод все по–малко се употребява, само че когато клиентът пожелае, не отхвърляме ”, изяснява занаятчия Митко Кайряков, правоприемник на потомствени животновъди, отглеждали най–вече овце и кози.
Родопчанинът си е направил и специфична чевермеджийница край Джебел.
Казва, че пред Великден и Гергьовден има най-вече работа, поръчките от време на време стигат до 20, а поръчките са освен от региона, само че и от страната.
За да се опече месото и да стане вкусно, би трябвало да се съблюдават и някои правила. А с цел да се топи в устата мръвката, тънкостите стартират още с избора на агнето.
Агнето, което ще се пече в ров, би трябвало да бъде до 15 кг. Повече от клиентите сами носят месото при майстора, само че в случай че той би трябвало да избере агнето, купува най–вече от региона на Джебел, Момчилград или ардинските села.
„ За приготвянето на печено агне по хайдушки първо се изкопава ров, копае се в кръг, с дълбочина най–малко 50 см . Много е значимо мястото да е на южен склон, с цел да не е влажна почвата ”, прецизира майсторът.
В трапа се възпламенява изобилен огън, който би трябвало да гори най-малко 3 часа. Най–добре е да се употребява меше или дъбови дърва. А с цел да не пада пръст, трапът може да се измаже с тиня.
„ След като животното е заклано, одрано и изчистено, се насолява вътре и се зашива ”, изяснява Кайряков. Месото се полива с бяло вино, поставят се подправки, измежду които доста подобаваща е пресният джоджен.
Така приготвеното месо може да се завие в личната кожа или в хартия, в която се е съхранявала сол. „ Едно време имаше чували, в които се продаваше сол, те са най-подходящи. Днес се употребява специфична амбалажна хартия потопена в сол ” , добавя майсторът от Родопите.
След като се получи хубава плам в трапа, по–голямата част от нея се изважда, оставя се малко на дъното. Върху нея се поставя особено подготвен камък от рода на тикли или гнайс.
„ Върху камъка са поставя завитото агне. Днес някои употребяват и тава, само че това е съвременен метод. Върху месото се слага различен камък като към него мястото хубаво се опушва и най–отгоре се изсипва останалата приготвена плам. Така агнето се пече в продължение на 4-6 часа ”, изяснява майстор–готвачът от Джебел.
По думите му върху мястото може да се възпламени друг огън, на който да се постави да се вари гърне с боб .
Митко Кайряков напомня една от легендите за приготвянето на печено агне по хайдушки. „ Този метод се употребявал, с цел да не се притегля вниманието на непознати хора. При чевермето, приготвяно на шиш, пушекът се виждал отдалеч и можел да докара неканени посетители ” , споделя още чевермеджията.
Майсторът от Джебелско е посрещал разграничи посетители - депутати и министри. Те освен харесвали усета на родопското печено агне, само че желали да им демонстрира по какъв начин се подготвя, правили фотоси. Покрай работата се срещнал с забавни персони. Сред тях тогавашният МВР-шеф Георги Петканов, президентът Георги Първанов, народни представители от района от целия политически набор, специфични поръчки е изпълнявал за Йордан Соколов, за Иван Костов като министър председател.
В края на диалога занаятчия Кайряков акцентира, че за добре направеното печено агне в ров пробата е един - в случай че е съвършено изпечено, като се извади и тръсне, единствено пада в тавата. Но най-голямото задоволство за чевермеджията е, когато хората са удовлетворени и отново го търсят. Добре е печеното агнешкото да се сервира с дроб сърма , а на трапезата за Гергьовден да има свежа зелена салата.
Това богато и съблазнително агнешко печиво е почтено и за най-придирчивата празнична софра.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




