Мислех си да те попитам... Къде са ти емоциите?Не очаквах

" Мислех си да те попитам... Къде са ти страстите? "

Не чаках този въпрос. Същевременно не бях сюрпризирана. Но когато въпросът идва от умел и бдителен коуч, изисква незабавно внимание. Знам, че имам податливост да подтискам отрицателните си (имало си и термин за това – " бутилиране " ), а тъкмо в този интервал ми се бяха събрали повече такива. Дори имах, че всичките са такива. Но в желанието си да реша генерално казуса (аз не играя на дребно!), се бях поувлякла и бях замела всички...

Към този случай и към доста размишления ме наведе книгата на доктор Сюзан Дейвид " Емоционална гъвкавост " . Съгласна съм с създателя, че доста неща избираме, само че не и по какъв начин да се усещаме, а от време на време и какъв брой дълго ще се усещаме по избран метод. И че основната роля на страстите е да носят информация сходно на физическата болежка или на удоволствието. Когато ни заболи кракът, не го режем, с цел да спре, а чуваме явен сигнал: " обърни ми внимание ". Както и когато ни е прелестно да изядем един сладолед, изводът не е да ометем цяла кофа. Но мозъкът също си прави потребна записка: " идващия път отново ". Когато ни заболи кракът, не го режем, с цел да спре, а чуваме явен сигнал: " обърни ми внимание ". В книгата си доктор Дейвид разделя хората, които не могат или не желаят да се изправят почтено пред отрицателните си, на два вида – " бутилиращи " и " латерни ".

" Бутилиращият " вид счита негативните си усеща за уязвимост, прикрива ги (понякога и от самия себе си) и се престарава с позитивното мислене. Тайният му боязън е да не бъде отритнат като слаб и несправящ се и неслучайно множеството такива хора са мъже.

" Латерните " , въпреки това, премислят и дисектират казуса и постоянно не стопират да приказват и/или мислят за него. Характерно за тях е да вършат от мухата слон и сходен вид държание е по-често срещан при дамите. Негативните усеща ни вършат по-креативни, по-задълбочени и по-адаптивни. Според доктор Дейвид и двата заучени модела не работят, тъй като ни носят известно облекчение единствено в кратковременен проект, само че не стигат до първоизточника. Както и болката е неприятна или непоносима, само че сама по себе си не е нито добра, нито неприятна, а просто сигнал, че нещо не е наред и се нуждае от нашето внимание.

Най-много от всичко ме впечатли частта за изгодата от отрицателните усеща – че ни вършат по-креативни, по-задълбочени и по-адаптивни. А не са ли тъкмо болката и страданието това, което ни прави по-концентрирани и търсещи същността на нещата оттатък привидностите?

Въпреки това не спирам да си мисля, че щом към момента продължаваме да сме " бутилиращи " или " латерни ", тези модели по някакъв метод работят за нас. Също както аналгинът. Но в случай че фактически желаеме да решим казуса, би трябвало да имаме смелостта да се надигнем против страховете си. И аналгинът оказва помощ, само че не знам в миналото да е излекувал нещо съществено.

 

Невена е приключила интернационалните връзки, тя е преподавател и коуч. Големите й пристрастености са астрологията и номерологията. Тя обича да изследва индивида и да търси и намира същинското и положителното във всеки. Което постоянно я кара да се усмихва. Може да научиш повече за нея, както и да си поръчаш персонален хороскоп на .