Някой е живял дълго, но малко. Не се бавете, докато сте тук! - МИШЕЛ МОНТЕН
Мишел Монтен счита, че животът и Смъртта са тясно преплетени.
„ Смъртта на едно нещо дава живот на друго. По същия метод, както плачем пред гибелта, ние сме плакали и при раждането си — същите старания ни е коствала появяването на този свят, по същия сложен метод сме отхвърлили от себе си предходната обвивка. Онова, което става единствено един път не би трябвало да бъде трудно. Има ли смисъл по този начин дълго да трепери човек пред нещо, което протича толкоз малко! Все едно — и дългият, и късият живот приключват със гибел. Животът, бил той дълъг или къс, няма никакво значение за тези, които към този момент не съществуват. “
Много постоянно Монтен показва, че „ вашето съществуване, на което се радвате е разграничено еднообразно сред живота и гибелта. Денят на вашето раждане ви води към живота толкоз, колкото и към гибелта. “
Този живот от ръка на ръка между тях предават смъртните люде така, както бегачите факла горяща. “ – Лукреций. За природата на нещата. II, 76 и 79
Монтен е уверен че всеки претърпян от вас момент вие открадвате от живота, той е за сметка на живота.
„ Непрекъснатото дело на вашия живот е непрекъснатото създаване на гибелта. Пребивавайки в живота, вие пребивавате в гибелта, тъй като гибелта ще остане след вас единствено, когато напуснете живота. Или, в случай че по̀ ви харесва — вие ставате мъртви след живота, но живеейки вие умирате. “
Човек, знаейки за гибелта, която го чака, би трябвало да вземе максимума от живота.
„ Ако сте съумели да извлечете от живота задоволително изгода, вие сте му се наситили; идете си удовлетворени от това! “
„ И като утолен сътрапезник живота за какво не напуснеш “ – Лукреций. III, 938
Според Монтен, животът самичък по себе си не е нито положително, нито зло.
Той е хранилище и на едното и на другото според от това в какво сте го трансформирали.
Много постоянно цената на живота не се мери с неговата дълготрайност, а с това по какъв начин сте го употребявали.
„ Някой е живял дълго, само че малко. Не се бавете, до момента в който сте тук! Не числата на годините, а вашата воля дефинират продължителността на живота ви. “
Човек би трябвало да не се поддава на дълбоки пристрастености нито във връзка с живота, нито във връзка с гибелта.
„ За да основа у вас сдържаност — нито да се отвращавате на живота, нито да бягате от гибелта, аз съм направил усета и на едното, и на другото сдържан — колкото сладостен, толкоз и горчив. “
Човек не би трябвало да не помни, че живеейки той последователно умира.
„ Но животът, водейки ни за ръка, привеждайки ни леко и незабелязано по наклонената повърхност, лека-полека, малко по малко, ни довежда до това тъпо положение, заставяйки ни да свикнем с него. Така ние не усещаме никакво душевно разтърсване, когато младостта почине в нас; а това в действителност е гибелта. “
В последна сметка изучавайки, връзката живот — гибел, Монтен стига до извода, че „ съдейки за живота на другите, аз постоянно виждам по какъв начин той приключва. Изучавайки своя живот, стигам до извода, че той би трябвало да приключи добре, т.е. умерено и неусетно. “
Така човек последователно отива към гибелта, отпаднал от продължителния път на живота.
Валери Динев
„ Животът “, 1999
Валери Динев е професор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Чете курс по философска антропология. Специализирал е в Съединени американски щати, Германия и Англия. Автор е на книгите „ Модели на човешкото държание “ (1993), „ Философска антропология “, 1-4 част (1995-2007), „ Страхът: философско-антропологичен разбор “ (1996), „ Животът “ (1999), „ Въведение в практическата философска антропология “ (2009).
