Res XL: Българската журналистика и Перикъл
Miserable, monotonous, the novelty long since gone and, basically, downright bleak: това е, най-общо, така наречен “българска публицистика ” все още. (Какъв шанс, че “тя ” не владее в действителност британски език!)
***
Слугинажът там, несъмнено, е мощно надценен, и близо 90% попадат в категорията “и ние желаеме трохи от тортата, ма никой не ни ги сервира ”. Отделно от това, сърцето ми кърви за неколцина нелоши български публицисти и мозъци, принудени от събитията да си затварят устата и да немеят пред своя олигарх. Или пък назад: да проституират с гения си в негова изгода.
***
Кой през днешния ден е късният Захарий Стоянов? Или пък Йосиф Хербст?
***
Но да бъдем Спиноза, който – сред всичко друго – ни учи, че възмущението и възхищението са еднообразно unholy, нещо като интелектуален “харам ”. И да бъдем снизходителни: въпреки всичко при БГ-журналистиката приказваме за дребно, самоналожено изменничество на нещо (иначе непонятно) кантианско, и даже не за това “plata o plomo ”, като в оня сериал.
***
Накратко, “българските публицисти ”, изключително авторитетните по ТВ, незабавно имат потребност от финландско “сису ”. Лошата вест е, че това там се възпитава още в началното учебно заведение. А още по-лошата е, че даже във ФЖМК не знаят какво е “сису ”.
***
Впрочем, в случай че прочетем “кафкиански ” напълно пресния нобелист Талър, не би трябвало да има систематизиран термин вид “българска (политическа) публицистика ”: част от българските публицисти са в положение на икономическа илюзия, а други – не. Първите не вземат най-хубавите решения за тях самите, и относително скоро го схващат, а вторите знаят, че няма положителни решения, и най-вече внимават да не се самоубият.
***
Алкивиад, първият “десен реакционер ” в историята, ще се окаже прав за демокрацията. Нарича я “хомологумене анойа ”, т.е. нещо като “безмозъчното всеобщо ”.
***
Но хайде отново на учебно заведение дружно (без бинди на челото) – щот, нали, “извънпарламентарно ” се борим за периклова народна власт. Учението за законодателната, изпълнителната и правосъдната функционалност на ръководството поражда в Англия като тип опозиция против Стюартите и е ясно дефинирано от Джон Лок. Законодателната и изпълнителната функционалност, съгласно него, би трябвало да бъдат отделени, с цел да се предотврати злоупотребата с власт (разбира се, Лок има поради конфликта “парламентът против краля ”, само че правилото е почти същият). И най-важното, силата на плебса, споделя той; посредством нея се възцарява неговата визия за нов тип атинска народна власт.
***
И това преди огромната “звезда ” на разделянето на управляващите - Монтескьо, който в своя De L`Еsprit Des Lois чак през 1748 ще предложи на днешните наши публицисти, тези трагически жертви на Уикипедия, че става дума най-вече за изпълнителна власт (кралят, в тази ситуация Луи XV). Монтескьо пришива легислатурата на Народното събрание, само че не ви изяснява за законодателна власт в днешния смисъл, и от самото начало дудне за “взаимен надзор сред управляващите ”. Но както Вазов е завещал на всички бъдещи наши журналистически говедарчета, четете – то прави сляпото окато etc.
***
Като споделих “периклова ”: хайде и малко за класическата атинска народна власт при Олимпиеца, дет му вика Плутарх. Перикъл освен събира към себе си огромните мислители на своето време (като Протагор и Анаксагор, плюс всякакви като скулптора Фидий и т.н.), само че май и фактически се вслушва в тях. Ерго, той не хвърля виновността върху “предишните ” (неговият “Станишев ” би бил Ефиалт, ххах), а работи – и, най-малко съгласно “Атинската полития ” на Аристотел, не краде от общото. Пръв в историята вкарва системата за възнаграждение на жители за извършване на техни публични отговорности (т.е. първите чиновници); тва включва и първите заплати на съдии от атинския висш съд – плюс “хелиейа ”-та, първата система с платени правосъдни заседатели (макар и де факто конфигурирани в правосъдния развой още от Солонови времена). Плюс: вкарва възнаграждение на съвета на 500-те, на архонтите и на тези, изпращани да ръководят владенията на Атина отвън Атика. И още: “теорикА ”, което е нещо като държавно субсидирани културни събори на жителите (от които даже Божидар Димитров би се възбудил), присъединяване в които се разглеждало като тип цивилен дълг. Перикъл основава и стройна система на държавно възнаграждение на военните, които до тогава се бият за Атина “по право ” и единствено единици от тях са оземлени.
***
Уви, необразованите във ФБ или форумите (т.е. множеството българи) няма по какъв начин да схванат – те към момента недоволстват, че питейната вода съдържа прекалено много дихидрогенeн моноксид. Да не приказваме да развият сериозно мислене – да вземем за пример, че “цацаратурата ” е елементарна спацатура. Така те ужасно замязват на действителната колегия на клоуните в Съединени американски щати, които, вместо да си гледат проскубаните помпони, се нервират от Стивън Кинг.
***
Нужна е смяна в самата парадигма на това по какъв начин се упражнява властта у нас. Имаме смазващо незапознат министър председател, който освен не знае за некви там демократични устои (в развиването им и за квото и да е), а и върви в чужбина и дрънка безчовечен тъпотии за “Западни Балкани ”, без непознати езици и без да чел нищо за нищо; в резюме, той си остава рисково предопределение на българския “милиционериат ”. Тези ченгенца даже не подозират за обикновени неща като уравнението на Авагян, само че вземат решение ориста ви. Вече трето десетилетие.
***
Тяхното ДС- “cogito ergo sum ” e “cogito ergo whopping great sums ”.
***
Но да – това към този момент е non sequitur. Те от дълго време направиха своето lèse-majesté и всичко наподобява необратимо. Единствената ни мъждукаща вяра? Ремарк, който споделя, че всичко, което може да се купи с пари, е на ниска цена.
***
Дълбочинният проблем не е общата байганьовщина, леко недодяланата фърст лейди и нейния още по-недодялан брачен партньор, а безсловесността на така наречен “премиер ” и рисковата му некомпетентност; поради нея той изяде огромния oui в Евксиноград, и - ще простите за следващата парентеза – придвижването опипом. Сякаш никой не разбра за какво е пристигнал Макрон – а точно, по една “оръжейна работа ”. Ако въобще си спомняте за това лятно крушение.
***
Тупанбаши е като всички останали парлевуфрансета у нас – епитом на “това племе закъсняло ”. Стига да го оставят да си гепи в личния хабитат, все му е тая за външната политика. Защото неговият проблем е напълно вътрешнополитически – Дебелия Пеевски е чист ланголиер и почва да желае да погълне и него.
***
“Не намь ” на Руския монумент незаслужено е влезнало в столичния фолклор като “ма тия не на нас, щот ние знаеме за кво става дума ” – до момента в който то си е все по този начин псалом 113, който гласи “Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай популярност, поради Твоята благосклонност, поради Твоята истина. ”
***
Но аз споделям друго – първата стъпка към отвоюване на демократична действителност (а и на работеща държава) е стратегическа промяна на правосъдната система. Защото, както се споделя в оня популярен клип на “Ван Хейлън ”, “right now, justice is being perverted in a court of law ”.
***
Реформите на Перикъл, най-общо, вършат по този начин, че елементарните жители да вземат присъединяване в публичните каузи – и фактически да се възползват от правата, които давало атинското поданство. В резултат се основава това протодемократично устройство, което Европейски Съюз в съвремието се пробва да имитира; това хем е остарялата клистенова организация на града-държава, хем е тип управническа гражданска война. (Уви, съгласно Аристотел, пък и съгласно мен, IV-и век по-късно по-скоро унищожава постигнатото през V-и век.)
***
Предлагам най-нов нов антикорупционен орган, който да следи и да се бори със сегашните антикорупционни органи.
***
А Българска социалистическа партия, Майката на Сатаната, in their infinite impudeness, т.е. в безкрайната безочливост на самото си съображение за битие, приказват за “възмездие ”. Мръсни новозабогатели копеленца: по този начин и не се извиниха за чудовищните закононарушения на Българска комунистическа партия, по тази причина да цитираме Хайнрих Бьол: fuck off and die. И това е всичко по тематиката: Българска социалистическа партия, не сте леви, не сте нищо, няма никакъв смисъл от вас, извинете се или вървете в пъкъла и се удавете в Лета; Харон даже няма да ви транспорти със своята лодка.
***
Но да довърша за Перикъл, от който доста можем да се поучим: за висш орган в страната се считала “еклесия ”-та, т.е. протовариант на национално заседание. В него взели участие не определени, а всички атински жители, навършили 20. Всеки жител можел да внесе каквото и да било предложение и да повдигне всевъзможен въпрос. Това голямо заседание се събирало под Акропола на по-ниския рид Пникс; едвам по-късно, когато Перикъл се светнал, че по този начин не става, се пренесло посредством представители в Дионисовия спектакъл. Тази официална всеобща народна власт решавала най-важните държавни работи – въпросите за войната и мира, избирала висшите длъжностни лица и упорствала да се регистрират пред нея, разглеждала по-важните правосъдни дела; всички тези въпроси идвали от Съвета на 500-те, нещо като “по-умните ” в Атина, по моему най-хубавият консултативен орган в историята. По-късно му упълномощили административни функционалности, т.е. перикловата народна власт се светнала, че трябват експерти; натресли му финансите, сеченето на монетите, флота, арсенала, благоустройството на Атина, пристанището и даже търговията. Но още веднъж на либерален принцип – този орган на 500-те се разделял на 10 елементи съгласно “филите ” (нещо като общините, които съставлявали града-държава). Всяка такава част – пританИя, “рулирала ” единствено в една десета от годината, а нейният ръководител пазел ключовете от хазната и държавния щемпел на Атина.
***
И като че най-важното: в периклова Атина на процедура няма бюрократичен уред. Всичко e на правилото на изборни длъжности и колегии. Черната работа, несъмнено, била осъществявана от безправните плебеи, които се боричкали за хасковското снизхождение на властта, т.е. паралелът крещи от единствено себе си.
***
ГЕРБ: единствената “дясна ” партия на света, която не на смешка ненавижда частника и единствено гледа по какъв начин да му нахлузи страната на шията. Тва настрана от огромната “котарашка ” акция да се краде цялостен бизнес от всички с наедрял оборот – в рекетьорска сглобка с Пеевски. А третият тулуп, чайката на нашия политически плаж, Brighton Rock-ът на правосъдната ни система, гледа от горната страна спокоен, индиферентен. И прибира ли, прибира.
***
И няма и капчица умна подигравка в тази наша действителност, вид като оня миг в “Долче Вита ”, когато един кореспондент (от името на Фелини) пита Анита Екберг “според вас мъртъв ли е италианският неореализъм ”?
***
Чудесна страна. В която популярният nihil Румен Гечев, вместо от дълго време да са го “уважили ” неведнъж в пандиза (заради Виденовия фалит), все по този начин е народен представител от Българска социалистическа партия и лае ли, лае по малкия екран.
***
Провалите на ГЕРБ по места занапред предстоят – надалеч не приказваме единствено за Делян, оня със суджуците и другия, дет не бил стрелял. Това наподобява на класическия “проблем на Медон ”. Когато кандидат-женихите решили да слагат клопка на Телемах при неговото завръщане (след като на вятъра търсил Одисей), Медон разкрил заговора пред Пенелопа (поне съгласно Аполодор). Да не го сбъркате с другия Медон, сина на Оилей и Рена, дет Еней го убива пред Троя, нали, внимавайте.
***
ГЕРБ в благозвучие с Българска социалистическа партия (винаги с поддръжката на ДПС) са на власт, тъй като българите постоянно търсят лесни решения на комплицирани проблеми. И в действителност не желаят никой да им скапва оня “каравелов ” безгрижен.
***
Но да си оправим за момент усета в устата: преди тъкмо 50 години излиза дебютният албум на Пинк Флойд The Piper At The Gates Of Dawn, записан в Аби Роуд Стюдиос на И Ем Ай, до момента в който в главната зала Бийтълс творят Sgt. Pepper’s (втори по талантливост след Revolver, в случай че питате мен). Но и Piper има с кво да се похвали, продуциран от Нормън Смит; основан съвсем напълно от магнетичния певец-китарист Сид Барет, Piper е най-важното в различния психеделичен тон в същото време на “Суингинг Лондон ”; родее се с post-mod културата, континенталния авангард като прелестната Нико (която по-късно ще свързваме с “Дъ Велвет Ъндърграунд ”), както и с въздействия от Дилън. (Особено във “Flaming ”и “Bike ”).
***
Този албум в действителност е по-известен с въздействието си по-късно, откакто Сид напълно не на смешка полудява (заради несъразмерната приложимост на acid), и поради което Флойд го уволняват още през януари 1968, въпреки че на процедура той ги е събрал. Все отново, Piper си остава необикновен – макар че Сид “краде ” “Interstellar Overdrive ” и тва-онова от други групи, да вземем за пример Лов и тяхното “My Little Red Book ”. Но все пак оставя чудесни образци като “Lucifer Sam ”.
***
България на Тупанбаши и най-новия безумен, Валери: rabbit-punch solutions all the while, вместо стратегическо държавническо мислене.
***
Като че най-важната гилдия при Перикъл е онази на десетте стратези, тъй като в V-и в. прочие Хр. главният проблем не е културата или вътрешната политика, а войната. Съвсем предстоящо, ролята на стратезите (което на български значи “военачалници ”) нараства – към тях минава управлението на външната политика и финансовите въпроси, до степен, в която последователно те изземват функционалностите на еклесията. Самият Перикъл оглавява този властови орган цели 15 години – другояче не би бил пръв в града.
***
И още, около нашия въпрос за правосъдната промяна, тъй като към този момент стана дума: с цел да се избегне подкупването на съдиите, при Перикъл делата се разпределяли в обособени комисии по чоп. Но атинският съд не познава нито прокуратурата, нито адвокатурата – ищецът и ответникът трябвало сами да защищават своите ползи. Отделно имало ретори, които продавали своя речеви гений. Що се отнася до законодателството, с цел да имаме “номос ”, т.е. писан закон, той се записвал на дъска, излагана някъде на обществено място – само че не и преди да е “утвърден ” от хелиейата и редактиран от съвета на 500-те.
***
Защо в действителност ви описвам за Перикъл? Защото даже неговият вид народна власт е по-демократичен от това, в което живеете сега, близо 2500 години по-късно. Някои неприятни практики си наподобяват, да изтъквам ироничния Тукидид, Мелезиевия наследник, остракиран от Перикъл през 443 прочие Хр.: “У нас в държавния живот всеки може да се употребява с желание – само че единствено в случай че може да окаже услуга на страната ”.
***
Сид Барет кръщава Piper на седма глава от The Wind In The Willows на Кенет Греъм, написана още през 1908 ( “Шумът на върбите ”, знаете я, онази, където The Willow-Wren was twittering his little song; у нас минаваше за строго детска книга, само че в Англия и до през днешния ден с право я считат за висока литература). Разбира се, има още една сериозна препоръка – господ Пан, само че то целият албум е обраснал в сходни препратки: луните на Сатурн и Уран в “Astronomy Domine ”, нулевата гравитация в “Interstellar ” (заглавие, заимствано от едноименния филм).
***
Представете си Сид: разтерзана душа на ръба на Swingin’ London on its way to Summer of Love. Сега към този момент не се схваща, само че Сид (преди текстовете на Пинк Флойд да бъдат поети от бъдещия кисел талант Роджър), написа с witty alliteration. Тъкмо по тази причина Piper ще остане като най-хубавия “неразбираем ” албум на Флойд – когато Флойд бяха просто “алтернативни ”, преди да станат велики.
***
Напомням: постоянно подхождайте с въпроса cui prodest, cui bono. ( “Кому выгодно ”, за по-възрастните.) Извън проликситетния разказ на властта (и отвън необразованото “qui bono ”). Тупанът бръжди за некви “успехи ” – само че тук като че ли би трябвало да напомним оня идиотски “трактат ” на Сталин, “Головокружение от успехов ”, която си е гол дихидромоноксид.
***
Колективният мисловен разпад у нас е реалност – и имаме систематичен проблем. Инстинктивният човек, примитивът – надалеч освен Борисов – е завладял властта, изключително по места. Той се самоосъществява посредством принуждение – т.е. не посредством просвета на конкуренцията, а посредством нагон. В консуматорска среда, която незабелязано го разплодява.
***
Битката за елементарно наслаждение, стремежът към неизстрадано удоволствие – там е гнилият наш ключ.
***
Собачий бред. Станахме наложително сицилианци - Cu è surdu, orbu e taci, campa cent`anni `mpaci.
***
Как да си отиде тва държавно управление и въобще този модел? Аз персонално бих предпочел посредством дефенестрация, само че не е реалистично. Следователно, митинги, митинги и отново митинги. В противоположен случай животът ви си изтича, до момента в който се отчайвате и, по-лошо, се пробвате да се настройките към статуквото.
***
Борисов 3: господство на гербаджийската власт НАД закона. Синекдохе на Нищото, omnishambles.
***
Но да бъдем мъже и реалисти. Както викаше Волфганг декор Унгерн-Щернберг в “Lebenszeichen ” на Вернер Херцог, „ Jetzt bleibe ich nur noch gegen mich selber. “
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
***
Слугинажът там, несъмнено, е мощно надценен, и близо 90% попадат в категорията “и ние желаеме трохи от тортата, ма никой не ни ги сервира ”. Отделно от това, сърцето ми кърви за неколцина нелоши български публицисти и мозъци, принудени от събитията да си затварят устата и да немеят пред своя олигарх. Или пък назад: да проституират с гения си в негова изгода.
***
Кой през днешния ден е късният Захарий Стоянов? Или пък Йосиф Хербст?
***
Но да бъдем Спиноза, който – сред всичко друго – ни учи, че възмущението и възхищението са еднообразно unholy, нещо като интелектуален “харам ”. И да бъдем снизходителни: въпреки всичко при БГ-журналистиката приказваме за дребно, самоналожено изменничество на нещо (иначе непонятно) кантианско, и даже не за това “plata o plomo ”, като в оня сериал.
***
Накратко, “българските публицисти ”, изключително авторитетните по ТВ, незабавно имат потребност от финландско “сису ”. Лошата вест е, че това там се възпитава още в началното учебно заведение. А още по-лошата е, че даже във ФЖМК не знаят какво е “сису ”.
***
Впрочем, в случай че прочетем “кафкиански ” напълно пресния нобелист Талър, не би трябвало да има систематизиран термин вид “българска (политическа) публицистика ”: част от българските публицисти са в положение на икономическа илюзия, а други – не. Първите не вземат най-хубавите решения за тях самите, и относително скоро го схващат, а вторите знаят, че няма положителни решения, и най-вече внимават да не се самоубият.
***
Алкивиад, първият “десен реакционер ” в историята, ще се окаже прав за демокрацията. Нарича я “хомологумене анойа ”, т.е. нещо като “безмозъчното всеобщо ”.
***
Но хайде отново на учебно заведение дружно (без бинди на челото) – щот, нали, “извънпарламентарно ” се борим за периклова народна власт. Учението за законодателната, изпълнителната и правосъдната функционалност на ръководството поражда в Англия като тип опозиция против Стюартите и е ясно дефинирано от Джон Лок. Законодателната и изпълнителната функционалност, съгласно него, би трябвало да бъдат отделени, с цел да се предотврати злоупотребата с власт (разбира се, Лок има поради конфликта “парламентът против краля ”, само че правилото е почти същият). И най-важното, силата на плебса, споделя той; посредством нея се възцарява неговата визия за нов тип атинска народна власт.
***
И това преди огромната “звезда ” на разделянето на управляващите - Монтескьо, който в своя De L`Еsprit Des Lois чак през 1748 ще предложи на днешните наши публицисти, тези трагически жертви на Уикипедия, че става дума най-вече за изпълнителна власт (кралят, в тази ситуация Луи XV). Монтескьо пришива легислатурата на Народното събрание, само че не ви изяснява за законодателна власт в днешния смисъл, и от самото начало дудне за “взаимен надзор сред управляващите ”. Но както Вазов е завещал на всички бъдещи наши журналистически говедарчета, четете – то прави сляпото окато etc.
***
Като споделих “периклова ”: хайде и малко за класическата атинска народна власт при Олимпиеца, дет му вика Плутарх. Перикъл освен събира към себе си огромните мислители на своето време (като Протагор и Анаксагор, плюс всякакви като скулптора Фидий и т.н.), само че май и фактически се вслушва в тях. Ерго, той не хвърля виновността върху “предишните ” (неговият “Станишев ” би бил Ефиалт, ххах), а работи – и, най-малко съгласно “Атинската полития ” на Аристотел, не краде от общото. Пръв в историята вкарва системата за възнаграждение на жители за извършване на техни публични отговорности (т.е. първите чиновници); тва включва и първите заплати на съдии от атинския висш съд – плюс “хелиейа ”-та, първата система с платени правосъдни заседатели (макар и де факто конфигурирани в правосъдния развой още от Солонови времена). Плюс: вкарва възнаграждение на съвета на 500-те, на архонтите и на тези, изпращани да ръководят владенията на Атина отвън Атика. И още: “теорикА ”, което е нещо като държавно субсидирани културни събори на жителите (от които даже Божидар Димитров би се възбудил), присъединяване в които се разглеждало като тип цивилен дълг. Перикъл основава и стройна система на държавно възнаграждение на военните, които до тогава се бият за Атина “по право ” и единствено единици от тях са оземлени.
***
Уви, необразованите във ФБ или форумите (т.е. множеството българи) няма по какъв начин да схванат – те към момента недоволстват, че питейната вода съдържа прекалено много дихидрогенeн моноксид. Да не приказваме да развият сериозно мислене – да вземем за пример, че “цацаратурата ” е елементарна спацатура. Така те ужасно замязват на действителната колегия на клоуните в Съединени американски щати, които, вместо да си гледат проскубаните помпони, се нервират от Стивън Кинг.
***
Нужна е смяна в самата парадигма на това по какъв начин се упражнява властта у нас. Имаме смазващо незапознат министър председател, който освен не знае за некви там демократични устои (в развиването им и за квото и да е), а и върви в чужбина и дрънка безчовечен тъпотии за “Западни Балкани ”, без непознати езици и без да чел нищо за нищо; в резюме, той си остава рисково предопределение на българския “милиционериат ”. Тези ченгенца даже не подозират за обикновени неща като уравнението на Авагян, само че вземат решение ориста ви. Вече трето десетилетие.
***
Тяхното ДС- “cogito ergo sum ” e “cogito ergo whopping great sums ”.
***
Но да – това към този момент е non sequitur. Те от дълго време направиха своето lèse-majesté и всичко наподобява необратимо. Единствената ни мъждукаща вяра? Ремарк, който споделя, че всичко, което може да се купи с пари, е на ниска цена.
***
Дълбочинният проблем не е общата байганьовщина, леко недодяланата фърст лейди и нейния още по-недодялан брачен партньор, а безсловесността на така наречен “премиер ” и рисковата му некомпетентност; поради нея той изяде огромния oui в Евксиноград, и - ще простите за следващата парентеза – придвижването опипом. Сякаш никой не разбра за какво е пристигнал Макрон – а точно, по една “оръжейна работа ”. Ако въобще си спомняте за това лятно крушение.
***
Тупанбаши е като всички останали парлевуфрансета у нас – епитом на “това племе закъсняло ”. Стига да го оставят да си гепи в личния хабитат, все му е тая за външната политика. Защото неговият проблем е напълно вътрешнополитически – Дебелия Пеевски е чист ланголиер и почва да желае да погълне и него.
***
“Не намь ” на Руския монумент незаслужено е влезнало в столичния фолклор като “ма тия не на нас, щот ние знаеме за кво става дума ” – до момента в който то си е все по този начин псалом 113, който гласи “Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай популярност, поради Твоята благосклонност, поради Твоята истина. ”
***
Но аз споделям друго – първата стъпка към отвоюване на демократична действителност (а и на работеща държава) е стратегическа промяна на правосъдната система. Защото, както се споделя в оня популярен клип на “Ван Хейлън ”, “right now, justice is being perverted in a court of law ”.
***
Реформите на Перикъл, най-общо, вършат по този начин, че елементарните жители да вземат присъединяване в публичните каузи – и фактически да се възползват от правата, които давало атинското поданство. В резултат се основава това протодемократично устройство, което Европейски Съюз в съвремието се пробва да имитира; това хем е остарялата клистенова организация на града-държава, хем е тип управническа гражданска война. (Уви, съгласно Аристотел, пък и съгласно мен, IV-и век по-късно по-скоро унищожава постигнатото през V-и век.)
***
Предлагам най-нов нов антикорупционен орган, който да следи и да се бори със сегашните антикорупционни органи.
***
А Българска социалистическа партия, Майката на Сатаната, in their infinite impudeness, т.е. в безкрайната безочливост на самото си съображение за битие, приказват за “възмездие ”. Мръсни новозабогатели копеленца: по този начин и не се извиниха за чудовищните закононарушения на Българска комунистическа партия, по тази причина да цитираме Хайнрих Бьол: fuck off and die. И това е всичко по тематиката: Българска социалистическа партия, не сте леви, не сте нищо, няма никакъв смисъл от вас, извинете се или вървете в пъкъла и се удавете в Лета; Харон даже няма да ви транспорти със своята лодка.
***
Но да довърша за Перикъл, от който доста можем да се поучим: за висш орган в страната се считала “еклесия ”-та, т.е. протовариант на национално заседание. В него взели участие не определени, а всички атински жители, навършили 20. Всеки жител можел да внесе каквото и да било предложение и да повдигне всевъзможен въпрос. Това голямо заседание се събирало под Акропола на по-ниския рид Пникс; едвам по-късно, когато Перикъл се светнал, че по този начин не става, се пренесло посредством представители в Дионисовия спектакъл. Тази официална всеобща народна власт решавала най-важните държавни работи – въпросите за войната и мира, избирала висшите длъжностни лица и упорствала да се регистрират пред нея, разглеждала по-важните правосъдни дела; всички тези въпроси идвали от Съвета на 500-те, нещо като “по-умните ” в Атина, по моему най-хубавият консултативен орган в историята. По-късно му упълномощили административни функционалности, т.е. перикловата народна власт се светнала, че трябват експерти; натресли му финансите, сеченето на монетите, флота, арсенала, благоустройството на Атина, пристанището и даже търговията. Но още веднъж на либерален принцип – този орган на 500-те се разделял на 10 елементи съгласно “филите ” (нещо като общините, които съставлявали града-държава). Всяка такава част – пританИя, “рулирала ” единствено в една десета от годината, а нейният ръководител пазел ключовете от хазната и държавния щемпел на Атина.
***
И като че най-важното: в периклова Атина на процедура няма бюрократичен уред. Всичко e на правилото на изборни длъжности и колегии. Черната работа, несъмнено, била осъществявана от безправните плебеи, които се боричкали за хасковското снизхождение на властта, т.е. паралелът крещи от единствено себе си.
***
ГЕРБ: единствената “дясна ” партия на света, която не на смешка ненавижда частника и единствено гледа по какъв начин да му нахлузи страната на шията. Тва настрана от огромната “котарашка ” акция да се краде цялостен бизнес от всички с наедрял оборот – в рекетьорска сглобка с Пеевски. А третият тулуп, чайката на нашия политически плаж, Brighton Rock-ът на правосъдната ни система, гледа от горната страна спокоен, индиферентен. И прибира ли, прибира.
***
И няма и капчица умна подигравка в тази наша действителност, вид като оня миг в “Долче Вита ”, когато един кореспондент (от името на Фелини) пита Анита Екберг “според вас мъртъв ли е италианският неореализъм ”?
***
Чудесна страна. В която популярният nihil Румен Гечев, вместо от дълго време да са го “уважили ” неведнъж в пандиза (заради Виденовия фалит), все по този начин е народен представител от Българска социалистическа партия и лае ли, лае по малкия екран.
***
Провалите на ГЕРБ по места занапред предстоят – надалеч не приказваме единствено за Делян, оня със суджуците и другия, дет не бил стрелял. Това наподобява на класическия “проблем на Медон ”. Когато кандидат-женихите решили да слагат клопка на Телемах при неговото завръщане (след като на вятъра търсил Одисей), Медон разкрил заговора пред Пенелопа (поне съгласно Аполодор). Да не го сбъркате с другия Медон, сина на Оилей и Рена, дет Еней го убива пред Троя, нали, внимавайте.
***
ГЕРБ в благозвучие с Българска социалистическа партия (винаги с поддръжката на ДПС) са на власт, тъй като българите постоянно търсят лесни решения на комплицирани проблеми. И в действителност не желаят никой да им скапва оня “каравелов ” безгрижен.
***
Но да си оправим за момент усета в устата: преди тъкмо 50 години излиза дебютният албум на Пинк Флойд The Piper At The Gates Of Dawn, записан в Аби Роуд Стюдиос на И Ем Ай, до момента в който в главната зала Бийтълс творят Sgt. Pepper’s (втори по талантливост след Revolver, в случай че питате мен). Но и Piper има с кво да се похвали, продуциран от Нормън Смит; основан съвсем напълно от магнетичния певец-китарист Сид Барет, Piper е най-важното в различния психеделичен тон в същото време на “Суингинг Лондон ”; родее се с post-mod културата, континенталния авангард като прелестната Нико (която по-късно ще свързваме с “Дъ Велвет Ъндърграунд ”), както и с въздействия от Дилън. (Особено във “Flaming ”и “Bike ”).
***
Този албум в действителност е по-известен с въздействието си по-късно, откакто Сид напълно не на смешка полудява (заради несъразмерната приложимост на acid), и поради което Флойд го уволняват още през януари 1968, въпреки че на процедура той ги е събрал. Все отново, Piper си остава необикновен – макар че Сид “краде ” “Interstellar Overdrive ” и тва-онова от други групи, да вземем за пример Лов и тяхното “My Little Red Book ”. Но все пак оставя чудесни образци като “Lucifer Sam ”.
***
България на Тупанбаши и най-новия безумен, Валери: rabbit-punch solutions all the while, вместо стратегическо държавническо мислене.
***
Като че най-важната гилдия при Перикъл е онази на десетте стратези, тъй като в V-и в. прочие Хр. главният проблем не е културата или вътрешната политика, а войната. Съвсем предстоящо, ролята на стратезите (което на български значи “военачалници ”) нараства – към тях минава управлението на външната политика и финансовите въпроси, до степен, в която последователно те изземват функционалностите на еклесията. Самият Перикъл оглавява този властови орган цели 15 години – другояче не би бил пръв в града.
***
И още, около нашия въпрос за правосъдната промяна, тъй като към този момент стана дума: с цел да се избегне подкупването на съдиите, при Перикъл делата се разпределяли в обособени комисии по чоп. Но атинският съд не познава нито прокуратурата, нито адвокатурата – ищецът и ответникът трябвало сами да защищават своите ползи. Отделно имало ретори, които продавали своя речеви гений. Що се отнася до законодателството, с цел да имаме “номос ”, т.е. писан закон, той се записвал на дъска, излагана някъде на обществено място – само че не и преди да е “утвърден ” от хелиейата и редактиран от съвета на 500-те.
***
Защо в действителност ви описвам за Перикъл? Защото даже неговият вид народна власт е по-демократичен от това, в което живеете сега, близо 2500 години по-късно. Някои неприятни практики си наподобяват, да изтъквам ироничния Тукидид, Мелезиевия наследник, остракиран от Перикъл през 443 прочие Хр.: “У нас в държавния живот всеки може да се употребява с желание – само че единствено в случай че може да окаже услуга на страната ”.
***
Сид Барет кръщава Piper на седма глава от The Wind In The Willows на Кенет Греъм, написана още през 1908 ( “Шумът на върбите ”, знаете я, онази, където The Willow-Wren was twittering his little song; у нас минаваше за строго детска книга, само че в Англия и до през днешния ден с право я считат за висока литература). Разбира се, има още една сериозна препоръка – господ Пан, само че то целият албум е обраснал в сходни препратки: луните на Сатурн и Уран в “Astronomy Domine ”, нулевата гравитация в “Interstellar ” (заглавие, заимствано от едноименния филм).
***
Представете си Сид: разтерзана душа на ръба на Swingin’ London on its way to Summer of Love. Сега към този момент не се схваща, само че Сид (преди текстовете на Пинк Флойд да бъдат поети от бъдещия кисел талант Роджър), написа с witty alliteration. Тъкмо по тази причина Piper ще остане като най-хубавия “неразбираем ” албум на Флойд – когато Флойд бяха просто “алтернативни ”, преди да станат велики.
***
Напомням: постоянно подхождайте с въпроса cui prodest, cui bono. ( “Кому выгодно ”, за по-възрастните.) Извън проликситетния разказ на властта (и отвън необразованото “qui bono ”). Тупанът бръжди за некви “успехи ” – само че тук като че ли би трябвало да напомним оня идиотски “трактат ” на Сталин, “Головокружение от успехов ”, която си е гол дихидромоноксид.
***
Колективният мисловен разпад у нас е реалност – и имаме систематичен проблем. Инстинктивният човек, примитивът – надалеч освен Борисов – е завладял властта, изключително по места. Той се самоосъществява посредством принуждение – т.е. не посредством просвета на конкуренцията, а посредством нагон. В консуматорска среда, която незабелязано го разплодява.
***
Битката за елементарно наслаждение, стремежът към неизстрадано удоволствие – там е гнилият наш ключ.
***
Собачий бред. Станахме наложително сицилианци - Cu è surdu, orbu e taci, campa cent`anni `mpaci.
***
Как да си отиде тва държавно управление и въобще този модел? Аз персонално бих предпочел посредством дефенестрация, само че не е реалистично. Следователно, митинги, митинги и отново митинги. В противоположен случай животът ви си изтича, до момента в който се отчайвате и, по-лошо, се пробвате да се настройките към статуквото.
***
Борисов 3: господство на гербаджийската власт НАД закона. Синекдохе на Нищото, omnishambles.
***
Но да бъдем мъже и реалисти. Както викаше Волфганг декор Унгерн-Щернберг в “Lebenszeichen ” на Вернер Херцог, „ Jetzt bleibe ich nur noch gegen mich selber. “
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg припомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става единствено с категорично документално позволение от OFFNews.bg и създателя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ