Стоях на гарата, когато непознато момиченце ми каза: „Татко, така се радвам, че те открих!“
Миро дойде в дребното градче по систематизиране от работата му. Точно тук щеше да стартира новият муж ивот. Когато му споделиха, че би трябвало да работи тук три години, той не възрази, тъй като това бе родният му край, който му липсваше.
Но ориста му бе подготвила голяма изненада още с идването.
Едва беше слязъл от влака, когато чу малко момиче да му споделя:
„ Татко, толкоз се веселя, че те открих! “
– Момиче, объркала си се. Аз нямам деца – отвърна Миро леко обезпокоен.
– Не, аз знам сигурно, че ти си моят татко. Днес даже те сънувах.
Момичето се вкопчи в краката на Миро и минувачите ги гледаха с любознание. Оказа се, че момичето се споделя Светла. Мъжът си намерения, че тя се е изгубила, само че не.
Светла не бе изгубена. Тя знаеше добре къде живее. Миро реши да я изпрати до тях и да ревизира в какви условия живее момичето, тъй като му се стори доста слабичка и немощна. Беше изумен и за какво тя търси татко си на гарата.
Момичето го заведе до скромна къща в края на града. В нея таман се нанасяха някакви хора. Оказа се, че Светла е била гледана от баба си. Преди две седмици обаче старата жена умряла.
Предусещайки края си, бабата помолила съседи да гледат внучката й. В подмяна им трансферирала къщата. Бабата се доверила, само че на вятъра.
— Светлана е положително момиче. Тя израсна до нас, не можем да кажем нищо неприятно за нея. Но ние няма къде да я вземем, би трябвало гледаме нашите две деца – сподели съседката.
За родителите на момичето. Миро слушаше тази тъжна история и си спомни своето детство. Той също бе отгледан от баба си. А след това и тя умря. Останалите години прекара в сиропиталище. Беше мъчно, само че оцеля. И се изучи, и си откри работа, и в този момент имаше задоволително пари за прекрасен живот.
Той не можеше да разреши безпомощната Светла да попадне в сиропиталище. Не можеше да си избие от главата и че момичето го бе избрало за собствен татко. Сънувала го, пристигнала при него на гарата, намерила го и се срещнала с него… Съвпаденията бяха прекалено много.
Затова той събра нещата й и я взе при себе си.
Мирослав освен стартира нов живот, само че имаше и повече отговорности. След като приюти момичето, той стартира процеса на осиновяване. Беше мъчно, защото не беше женен и нямаше лично жилише.
Но той имаше другарка, която трябваше да пристигна при него след година. Марина бе целияр свят за него, той доста я обичаше. Тя го накара да обича, тъй като точно тя му подаде ръка, откакто излезе от сиропиталището.
Той беше сигурен, че момичето ще одобри Света и няма да откаже да стане нейна майка.
Реши да й прати дълбо известие, в което й изясни всички в детайли. За негова изненада, Марина не отговори. По това време Миро И Светла към този момент живееха на квартира. Момичето ходеше на детска градина и се справяше чудесно в семейството..
На 5-годишна възраст тя знаеше по какъв начин да бели картофи и да готви чорба и поддържаше реда в жилището. Съседите също помагаха на новия баща, защото от време на време той трябваше да дежури в локалната болница.
Скоро дойде и приятелката на Миро. Тя отвори вратата и го изуми с типа си. Прическа, грим, къса тясна рокля.
— Мирославе, какви ми ги писа? Какво дете? Нали ще раждаме свои, не ми трябват непознати. На какъв брой години е момичето, което би трябвало да осиновим? “, стартира да го разпитва Марина.
Той й описа всичко, само че Марина бе твърдо срещу осиновяването на детето.
Миро погледна приятелката си и не можеше да повярва, че такива думи идват от нейните устни. Как можеше да слага на карта живота на едно почтено дете и да слага личните си стремежи над всичко? Усети, че към този момент не вървят по еднакъв път.
Марина в този миг потъпка любовта им и постави завършек на историята им.
— Тя остава с мен, а ти си тръгвай – сподели студено Миро.
Марина изскочи от стаята и хвърли ядосан взор към Светла. Момичето изтича до осиновителя си, прегърна го и прошепна:
– Тате, ще ти намеря жена. Добра. Истинска.
След половин година се случи тъкмо това. Миро срещна ново момиче, което се оказа с положително сърце. Тя обикна дребната Светла и скоро тримата станаха едно прелестно семейство.
