Мирча Елиаде (1907–1986) е един от големите ерудити на миналия

Мирча Елиаде (1907–1986) е един от огромните ерудити на предишния век. Роден в Румъния, живял и преподавал в редица страни по света, Елиаде е измежду най-видните откриватели на историята на религиите.

Мирча Елиаде написа на френски и румънски, читателският интерес към книгите му е голям, а многочислените му писания са преведени на всички огромни езици, самият той владее 8 езика: румънски, френски, немски, италиански, британски, иврит, персийски и санскрит.

Библиографията на Елиаде включва близо 1300 заглавия.

Колкото повече одъртявам, толкоз повече оставам с усещането, че пътуванията се правят по едно и също време във времето и пространството. Един нов пейзаж, една непозната улица, едно събитие, без подозрение имат своята прохлада, своето обаяние, само че в това време могат да разсънят и безчет мемоари и асоциации… Споменът за един взор, диалог, за от дълго време забравена мелодия… Понякога ми се случва да се усещам „ непознат “ на самия себе си и тогава съм доста щастлив… Когато пресичам географските пространство – познати или непознати – пътувам и във времето, и към предишното, и в личната си история.

Във всяко скитничество съществува риск да се загубиш.

Литературата, джука или писмена е щерка на митологията.

Митът лишава от човек страхът му, давайки му възприятие за сигурност.

Когато при човек се появи чувството, че е изгубил ключът към своето съществувание, когато повече не знае за какво живее, то е напълно набожен въпрос, тъй като единствено в религията е отговорът на главния въпрос: какъв е смисълът на съществуването?

Самият мит не е нито добър, нито неприятен, не може да бъде оценен от морална позиция. Неговата функционалност е да дава модели и по този метод да придава значение на света и човешкото битие. Ролята на мита в структурата на цялото човешко битие е неизмерима.

Неизменната стойност на мита непрекъснато се удостоверява от ритуални дейности. Възстановяването в паметта и повторното активиране на първичните събития помогнаха на примитивното общество да разграничи и резервира действителността.

Каквото е станало първоначално, може да се повтори в силата на ритуалното възпроизвеждане.

Познаването на легенди значи да се доближим до тайната на произхода на всички неща. С други думи, човек научава освен по какъв начин произлиза всичко, само че и по какъв начин да го открие и възпроизведе, когато всичко изчезне.

Митовете разкриват, че Светът, индивидът и животът имат извънреден генезис и история и че тази история е значима, скъпа и образцова.

Какъв е светът, в случай че не е сън на духа?

Нито болежка, нито боязън, нито плашливост – душата знае единствено проклетата безразсъдна наслада. 

Създаването на света е образцов модел за основаване на цялостен живот.

Раждането на чудовища е особено за богините на земята.

Кърваво кръвопролитие и канибализъм – присъща линия на архаичната богиня на плодородието.

Линията сред противоположностите се изтрива, в случай че ги гледате в избрана вероятност, положителното и злото губят смисъла си и се сливат с небитието в Абсолюта.

Може би всичко, което вършим, се дефинира от робството на нашите сетива.

За да задоволи обществените си упоритости или научната си суетност, човек може да приложи повече воля и сила, в сравнение с е належащо за реализиране на същинската цел: персонално избавление – избавление от нисшия живот, незнание и страдалчество.

Изглежда, че за архаичните общества животът не може да бъде поправен, той може да бъде основан единствено посредством завръщане към неговия генезис.

Четенето като такова, като забавление и средство за бягство от историческата действителност, е една от присъщите черти на държанието на актуалния човек.

Колко безпомощни сме в думите сега на прекалено много наслада или прекомерно доста тъга! Започвам да имам вяра, че единствено дистанцията, единствено филтрите на паметта могат да предадат живота.

Смирението е единствено добродетел; само че смиреният акт, изпълнен съгласно образеца на Господ, към този момент е акт на религия и средство за избавление.

Каквато и да е повода за първата гибел, индивидът стана човек и съумя да извърши характерната си цел единствено като изцяло осъзнаващ своята смъртност.

Змеят символизира Хаос, аморфно положение, нещо, което не се демонстрира. Обезглавяването му значи да се извърши актът на творението, т.е. да се премине от евентуалното и аморфното към имащото форма.

За да се изцелите от времето следва да се „ върнете обратно “ и да се слеете с началото на Света.

Ако времето не придава никакво значение, затова то не съществува.

Повторението придава на събитието действителност.

Светът е в действителност свещен; само че парадоксално, човек не може да види тази святост на света, до момента в който не открие, че това е божествено осъществяване.

Ако една мъртва доктрина може да блокира пътя на живата обич, какъв брой коства тази обич?

Мефистофел подтиква човешката интензивност.

Стихотворенията са добра въведения към любовта, изключително когато есента е в близост, създавайки възвишено въодушевление.

Дори в развитите общества мъртвите ще се преглеждат като пазители на секрети и пророчества, а поетичното ентусиазъм ще бъде търсено покрай гробовете.

Винаги съм разделял хората на две категории: тези, които схващат гибелта като завършек на живота на тялото, и тези, които виждат в него началото на нов живот на духа.

Човек не може да сътвори Бог срещу неговата лична воля.

Човекът или по-скоро цялата човешка раса, е резултат от нейните лични действия.

Всички ние сме безсмъртни, единствено би трябвало първо да умрем.