Миомата на матката: какво трябва да знаят жените
Миомата на матката се среща при дами от целия свят - Азия, Европа, Африка и Америка. Според ново изследване сред 20% и 77% от всички дами по света имат миоми. Диагнозата нормално се открива късно, в случай че въобще се стигне до такава. Най-често тя се схваща по време на рутинни прегледи или когато стартира да се усеща дискомфорт. Броят на нерегистрираните случаи също остава висок. Миомите се срещат по-често при дами с тъмна кожа. Точните аргументи за това към момента не са известни.
Повечето наранени дами са на възраст сред 25 и 50 години. Изследователите допускат, че роля играе както генетичната предразположеност, по този начин и хормоните. След менопаузата вероятността от развиване на нова миома е близка до нулата.
Така наречените субмукозни миоми се образуват под лигавицата на матката, интрамуралните миоми порастват в мускулния пласт, а субсерозните - от външната страна на матката. Обикновено лекарят може да ги откри при гинекологичен обзор или да ги открие с ултразвуково проучване. Миомите не са рискови, те доброкачествени тумори, само че могат да провокират мощни болки.
Най-често срещаните признаци
Симптомите се усещат по друг метод от другите дами. Те могат да зависят да вземем за пример от размера и местоположението на фиброидите. Първият симптом може да бъде болежка в долната част на корема или в региона на таза. Възможно е и да има мощно и дълготрайно менструално кървене. В най-лошия случай то би могло да бъде последвано от анемия, а след това и от зашеметяване. Друг вероятен симптом е междуменструалното кървене. Ако то е изключително мощно, засегнатите би трябвало да се извърнат към доктор. Той може да откри дали в действителност става въпрос за миома или за недоброкачествен израстък. Почти в никакъв случай обаче не се случва миома да се трансформира в недоброкачествен израстък. Но при всички случаи консултацията е значима.
Ако става въпрос за дребен незлокачествен израстък, лекарят евентуално ще наложи наблюдаване на постоянни шпации. Повечето от миомите са под 5 сантиметра. Но има и случаи на извънредно огромни миоми, чието тегло достига до няколко кг. Подобни формирания могат да притиснат прилежащи органи и да предизвикват спомагателен дискомфорт. А в случай че е обиден пикочният мехур, би могло да има и мощно, неприятно, а от време на време и неконтролируемо предпочитание за уриниране. Болките в гърба и бъбреците, както и неспецифичните болки в краката също могат да са породени от миома.
Какви терапии има
Отстраняването на миоми обикновено става с минимална инвазия. Туморът се отстранява посредством уретрална ендоскопия или лапароскопия. Така наречената емболизация също е вид. Сравнително нов лечебен способ е така наречен трансцервикална радиочестотна аблация.
По-сложно е, в случай че образуванието е изключително огромно. Тогава се постанова хистеректомия, при която се отстранява цялата матка. Подобна интервенция обаче се прави единствено когато всички останали лечения са се провалили и щадящото премахване към този момент не е допустимо. Към кой способ ще прибегне лекарят зависи и от това дали пациентката желае да има деца. Терапията следва да се дефинира след цялостна консултация.
***
Вижте и това видео от нашия списък:
Индия: в селото на безплодните дами
To view this video please enable JavaScript, and consider upgrading to a web browser that supports HTML5 video




