„Дойче веле“: Тагарев е изненадващо слаб! На път е да направи България за посмешище в НАТО
Министерството на защитата е на път да направи България за посмешище в НАТО. Министър Тагарев е изненадващо слаб, а структурите в защитата са съвсем бездейни – проруски бойкот, непросветеност или корупция? Това се споделя в разбор на „ Дойче Веле “, представени от Трибюн.
България даде толкоз пъти оръжие на Украйна, само че още нищо не е отпътувало. Както се споделя – имаме предпочитание, само че нямаме опция. Даже обещаните зимни ръкавици още са тук и украинските бойци ще ги получат очевидно през пролетта.
В отбранителния бранш от дълго време се употребява модерният термин „ отбранителни качества “. Но управническите качества в него наподобява са по-зле и от оскъдните отбранителни. А сякаш всичко по тематиката „ помощ за Украйна “ е „ бетон “. Не просто имаме твърдо евроатлантическо болшинство, само че и всяка групировка в него се надпреварва да е най-първи евроатлантик.
Не единствено имаме държавна воля да оказваме помощ на жертвата на съветския агресор, само че и цели 7 парламентарни решения, които в допълнение я легитимират – нищо че през цялото време държавното управление получи „ генерално пълномощие “ от Народното събрание. А за похлупак министърът на защитата не е просто един от всички тези единомишленици, а индивидът с най-натовския ореол у нас.
БТР-ите са дадени, само че не могат да бъдат пратени
Министър Тодор Тагарев на няколко пъти бе упрекван от Движение за права и свободи и от ГЕРБ за тромавост в работата по даване на оръжие за Украйна. Но към този момент и представители на групировката, която го е излъчила – ПП-ДБ, не се сдържат. Защото повече от 3 месеца след окончателното решение на Народното събрание за пращане на над 100 бронетранспортьора на Украйна, те още са у нас.
Както сподели депутатът от Демократична България Ивайло Мирчев: „ Ако на следващия ден има десант на съветски войски във Варна и ние би трябвало да пренесем 100 бронетранспортьора, три месеца ли ще ни трябват? “ Даже няма да са единствено три, а четири, тъй като министърът сподели по-късно, че до месец машините щели да заминат за Украйна. А съветската атака на фронта тече с цялостна мощ.
Оправданията постоянно са „ справедливи “. Ама доста комплицирано било да се съберат тези БТР-и от разнообразни елементи на страната, като че ли тя е с размерите на Русия. Ама трябвало влакови композиции да се обезпечат. Ама трябвало някой да заплати 300 000 евро…
Това е цялостен позор за страната пред сътрудниците ни, пред украинците и пред личните ѝ жители. Даваме техника за милиони, а нямаме 300 000 евро да платим разноските за превоз (ако въобще е вярно), та британците платили.
Нямаме техника за транспорт – а по какъв начин въобще ще дислоцираме войски в границите на личната си територия във военно време? От МО можеха да потърсят бизнеса – у нас да вземем за пример има логистична компания, която е превозвала през територията ни големи платформи тежка техника за обучение на НАТО преди години. И всичко това можеше да бъде квалифицирано незабавно след първото решение на Народното събрание през юли, с цел да може да се извърши незабавно транспортът след предстоящото несъгласие на президента и също по този начин предстоящото му отменяне, случило се на 8 декември.
F-16 ще дойдат след година, само че няма да има къде да кацнат
Но срамът не стопира дотук. След дългото неодобрение и шумните намеци от опозицията, че сме си предплатили изтребителите F-16, а ще ги чакаме години, най-после май ще се окаже, че когато най-накрая дойдат, няма къде да кацат и от кое място да изхвърчат. Защото за 4 години не успяхме да подготвим за тях Трета авиобаза Граф Игнатиево. Да, имаше закъснение поради Ковид рецесията и служебното държавно управление на президента, само че при кабинета „ Денков “ изоставането даже не се наваксва, а разноските порастват.
Сега шефът на парламентарната комисия по защита Христо Гаджев (ГЕРБ) желае самостоятелен одит на плановете, само че и самият министър Тагарев се чуди „ дали ще сме подготвени да ги посрещнем “ през март 2025, когато би трябвало да дойдат първите F-16. Голям срам ще бъде изтребителите, платени с български пари, да изхвърчат от летища в прилежащи страни или да стоят приземени у нас, до момента в който чакат да се построи инфраструктурата на „ Граф Игнатиево “. За нея към този момент са отишли 235 млн. лева, само че и те не стигат, а финалният стадий никак не се вижда.
Министерство, което не може да изяснява
Под опасност от отсрочване е и разширението и построяването на съвременна военна база „ Кабиле “ край Ямбол, която би трябвало да е подготвена до 2026 година Но кметът Ревански желае да прави локален референдум против нея. Министерството на защитата явно страда от информационни умения да изясни на обществеността по какъв начин по времето на Варшавския контракт там имаше оперативно-тактически ракети и надлежно против тях бяха ориентирани натовските системи от Турция, Гърция и Шести американски флот, само че локалните хора не се усещаха застрашени, а в този момент, когато сме заобиколени от съдружници, те се опасяват от лична съвременна база. Отделно какви вложения в транспортна инфраструктура и икономическо раздвижване в региона това ще донесе.
Впрочем, военният министър не смяташе за нужно старателно да опровергава от парламентарната естрада и в медиите и гневните проруски офанзиви на опозицията против помощта за Украйна и превъоръжаването, залагайки на сдържано пренебрежение.
Хирургия и шокова терапия в бранш защита
При цялата политическа мощност зад тила си, Министерството на защитата още веднъж е едва дейно, както преди. Дали поради министъра, оказал се изненадващо несъответствуващ за поста, или поради проруски бойкот, непросветеност и корупция в структурите под него, хирургическата интервенция е неизбежна. Ако Тагарев е основен провинен, той ще понесе политическа отговорност и няма да е министър след ротацията.
Ако МО е разядено от вътрешната страна, ДАНС и прокуратурата би трябвало крепко да се поразшетат там. Най-лошо е композиция от двете, при която ще е нужна и шокова терапия. Но бранш защита не може повече да остава в нефелни ръце, тъй като във все по-нестабилния свят защитата ще става все по-висок приоритет и ще би трябвало по-бързо да наваксваме изоставането си. Все повече милиарди ще се харчат за армията и ще е неприемливо тези пари да се пилеят и крадат, а и да не работят за стопанската система ни.
Но най-първата задача е да спрем да сме за посмешище пред сътрудниците си.
България даде толкоз пъти оръжие на Украйна, само че още нищо не е отпътувало. Както се споделя – имаме предпочитание, само че нямаме опция. Даже обещаните зимни ръкавици още са тук и украинските бойци ще ги получат очевидно през пролетта.
В отбранителния бранш от дълго време се употребява модерният термин „ отбранителни качества “. Но управническите качества в него наподобява са по-зле и от оскъдните отбранителни. А сякаш всичко по тематиката „ помощ за Украйна “ е „ бетон “. Не просто имаме твърдо евроатлантическо болшинство, само че и всяка групировка в него се надпреварва да е най-първи евроатлантик.
Не единствено имаме държавна воля да оказваме помощ на жертвата на съветския агресор, само че и цели 7 парламентарни решения, които в допълнение я легитимират – нищо че през цялото време държавното управление получи „ генерално пълномощие “ от Народното събрание. А за похлупак министърът на защитата не е просто един от всички тези единомишленици, а индивидът с най-натовския ореол у нас.
БТР-ите са дадени, само че не могат да бъдат пратени
Министър Тодор Тагарев на няколко пъти бе упрекван от Движение за права и свободи и от ГЕРБ за тромавост в работата по даване на оръжие за Украйна. Но към този момент и представители на групировката, която го е излъчила – ПП-ДБ, не се сдържат. Защото повече от 3 месеца след окончателното решение на Народното събрание за пращане на над 100 бронетранспортьора на Украйна, те още са у нас.
Както сподели депутатът от Демократична България Ивайло Мирчев: „ Ако на следващия ден има десант на съветски войски във Варна и ние би трябвало да пренесем 100 бронетранспортьора, три месеца ли ще ни трябват? “ Даже няма да са единствено три, а четири, тъй като министърът сподели по-късно, че до месец машините щели да заминат за Украйна. А съветската атака на фронта тече с цялостна мощ.
Оправданията постоянно са „ справедливи “. Ама доста комплицирано било да се съберат тези БТР-и от разнообразни елементи на страната, като че ли тя е с размерите на Русия. Ама трябвало влакови композиции да се обезпечат. Ама трябвало някой да заплати 300 000 евро…
Това е цялостен позор за страната пред сътрудниците ни, пред украинците и пред личните ѝ жители. Даваме техника за милиони, а нямаме 300 000 евро да платим разноските за превоз (ако въобще е вярно), та британците платили.
Нямаме техника за транспорт – а по какъв начин въобще ще дислоцираме войски в границите на личната си територия във военно време? От МО можеха да потърсят бизнеса – у нас да вземем за пример има логистична компания, която е превозвала през територията ни големи платформи тежка техника за обучение на НАТО преди години. И всичко това можеше да бъде квалифицирано незабавно след първото решение на Народното събрание през юли, с цел да може да се извърши незабавно транспортът след предстоящото несъгласие на президента и също по този начин предстоящото му отменяне, случило се на 8 декември.
F-16 ще дойдат след година, само че няма да има къде да кацнат
Но срамът не стопира дотук. След дългото неодобрение и шумните намеци от опозицията, че сме си предплатили изтребителите F-16, а ще ги чакаме години, най-после май ще се окаже, че когато най-накрая дойдат, няма къде да кацат и от кое място да изхвърчат. Защото за 4 години не успяхме да подготвим за тях Трета авиобаза Граф Игнатиево. Да, имаше закъснение поради Ковид рецесията и служебното държавно управление на президента, само че при кабинета „ Денков “ изоставането даже не се наваксва, а разноските порастват.
Сега шефът на парламентарната комисия по защита Христо Гаджев (ГЕРБ) желае самостоятелен одит на плановете, само че и самият министър Тагарев се чуди „ дали ще сме подготвени да ги посрещнем “ през март 2025, когато би трябвало да дойдат първите F-16. Голям срам ще бъде изтребителите, платени с български пари, да изхвърчат от летища в прилежащи страни или да стоят приземени у нас, до момента в който чакат да се построи инфраструктурата на „ Граф Игнатиево “. За нея към този момент са отишли 235 млн. лева, само че и те не стигат, а финалният стадий никак не се вижда.
Министерство, което не може да изяснява
Под опасност от отсрочване е и разширението и построяването на съвременна военна база „ Кабиле “ край Ямбол, която би трябвало да е подготвена до 2026 година Но кметът Ревански желае да прави локален референдум против нея. Министерството на защитата явно страда от информационни умения да изясни на обществеността по какъв начин по времето на Варшавския контракт там имаше оперативно-тактически ракети и надлежно против тях бяха ориентирани натовските системи от Турция, Гърция и Шести американски флот, само че локалните хора не се усещаха застрашени, а в този момент, когато сме заобиколени от съдружници, те се опасяват от лична съвременна база. Отделно какви вложения в транспортна инфраструктура и икономическо раздвижване в региона това ще донесе.
Впрочем, военният министър не смяташе за нужно старателно да опровергава от парламентарната естрада и в медиите и гневните проруски офанзиви на опозицията против помощта за Украйна и превъоръжаването, залагайки на сдържано пренебрежение.
Хирургия и шокова терапия в бранш защита
При цялата политическа мощност зад тила си, Министерството на защитата още веднъж е едва дейно, както преди. Дали поради министъра, оказал се изненадващо несъответствуващ за поста, или поради проруски бойкот, непросветеност и корупция в структурите под него, хирургическата интервенция е неизбежна. Ако Тагарев е основен провинен, той ще понесе политическа отговорност и няма да е министър след ротацията.
Ако МО е разядено от вътрешната страна, ДАНС и прокуратурата би трябвало крепко да се поразшетат там. Най-лошо е композиция от двете, при която ще е нужна и шокова терапия. Но бранш защита не може повече да остава в нефелни ръце, тъй като във все по-нестабилния свят защитата ще става все по-висок приоритет и ще би трябвало по-бързо да наваксваме изоставането си. Все повече милиарди ще се харчат за армията и ще е неприемливо тези пари да се пилеят и крадат, а и да не работят за стопанската система ни.
Но най-първата задача е да спрем да сме за посмешище пред сътрудниците си.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ