Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 59 340

Министерският съвет одобри решение за погашение на общо 59 340 лева компенсации в осъществяване на пет решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Решенията по делата против България са постановени в интервала 01 февруари 2018 година – 19 юли 2018 година

Това оповестиха от държавната осведомителна работа.

Делото „ Гьошев и други против България “ е по отношение на тъжба за невъзможността да бъде оспорено по правосъден ред постановления по Закона за придвижването по пътищата, с които са наложени санкции до 50 лева Европейски съд по правата на човека намира, че това съставлява нарушаване на член 6 от Конвенцията и присъжда на жалбоподателката само разноските по делото от 1504 евро, като декларира, че намирането на нарушаването е задоволителна обезвреда за претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди.

По делото „ Михалеви против България “ наследодателят на жалбоподателите имал фабрика, национализирана през 1947 година и след това употребена от държавно дружество. След приемане на Закона за възобновяване собствеността върху одържавени недвижими парцели жалбоподателите получават нотариален акт за правото им на благосъстоятелност върху парцела, само че пред Европейски съд по правата на човека претендират, че са били лишени от отплата за недвижимия парцел за времето, в което не са го употребили.

Съдът отбелязва, че реституцията е категорично приета от управляващите и през нескончаем интервал от време те са третирали жалбоподателите като притежатели на постройката. Като се базира на решението си по делото „ Явашев и други против България “, Съдът приема, че цялостната липса на обезщетение вместо реставрация нарушава справедливия баланс сред публичния интерес и самостоятелните права на жалбоподателите.

Постановява, че въпросът за обезщетение не може да бъде решен на този стадий, и приканва държавното управление и жалбоподателите да пристъпят към съглашение. Присъдени са 1500 евро за разноски и разходи.
Решението по делото „ Петров и други против България “ е постановено по четири обединени тъжби – на Стоян Петров, Илиян Михайлов, Йордан Петров и на Лазар Колев. Жалбоподателите по делото изтърпяват дългогодишни санкции отнемане от независимост или пожизнен затвор. Те повдигат недоволства по член 3 от Конвенцията с оглед неприятните условия на задържане, както и ограничаващите условия на режима на изтърпяване на наказванията. Михайлов, Й. Петров и Колев настояват и нарушаване на чл.13 от Конвенцията - липса на вътрешноправно средство за отбрана. Твърдените от тях обстоятелства са настъпили преди приемане на промени в Закона за осъществяване на наказванията и задържането под стража (в мощ от 7 февруари 2017 г.). Осъденият на 20 година затвор С. Петров се жалва, че е настанен в непрекъснато заключена килия, без право на присъединяване в групови мероприятия. Изтърпяващите пожизнен затвор - Михайлов и Й. Петров са сложени на специфичен режим и оплакват, че са настанени в непрекъснато заключени пространства и контактуват единствено с наказани на пожизнен затвор. Претенциите на Колев се отнасят до това, че му е натрапен специфичен режим, изолиран е от останалите пандизчии и има опция да контактува само с изтърпяващи наказване пожизнен затвор. Твърди още, че не е имало течаща вода в килията му, която била по-малка от 6 кв. м. Оплаква се от хигиеничните условия заради съществуването на хлебарки и други паразити, от незадоволителната естествена светлина в помещението и от непрекъснатото изкуствено осветяване. В решението си Съдът отбелязва, че все още на предявяване на претенциите за обезщетение, е работило остарялото законодателство, т.е. измененията в ЗИНЗС, касаещи използването на специфичния режим, към момента не са били признати. Практиката на Европейски съд по правата на човека сочи, че изолацията на наказаните на пожизнен затвор би трябвало да е обусловена от съответни съображения за сигурност. В композиция с неприятните условия на задържане, които жалбоподателите са търпели за интервали сред 4 и 10 г, тези условия обуславят нарушаване на член 3 от Конвенцията. Европейски съд по правата на човека установи и нарушаване и на чл.13 от Конвенцията във връзка с втория, третия и четвъртия жалбоподател. Присъдените компенсации за претърпени неимуществени вреди на Михайлов е 4000 евро, а на Й. Петров и Колев по 3000 евро. За разходи по делото са присъдени общо 3046 евро. По отношение на Петров Съдът не е присъдил обезщетение и разходи, защото той не е декларирал искания за обезщетение.
Жалбоподателката по делото „ Хаджиева против България “ се оплаква, че през 2002 година, когато е била на 14 година родителите й са арестувани по отношение на искане за екстрадиция и за нея не е имало кой да се грижи повече от 13 дни. Тя претендира, че неналичието на подпомагане от страна на управляващите й е предизвикало премеждия. Според протокола от правосъдното съвещанието по настояването за екстрадиция в Окръжен съд – Варна на 6 декември 2002 година майката е дала отговор с утвърдително изказване, че има човек, който да се грижи за детето. По-късно на 17 декември 2002 година Апелативен съд – Варна отменил заповедите за задържане. В решението си Европейски съд по правата на човека приема, че е налице нарушаване на член 8 във връзка с интервала сред задържането на родителите на жалбоподателката и правосъдното съвещание от 6 декември 2002 година Според Съда задължението на управляващите да се осведомят по отношение на това, дали има човек, който да се грижи за жалбоподателката, е зародило при задържането на родителите й на 4 декември 2002 година, когато полицията не е подхванала нужните дейности за известяван на виновните институции, че жалбоподателката остава без контрол. Присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3600 евро, а сумата за разноски от 5260 евро.
Наследодателите на жалбоподателите по делото „ Йорданова и други против България “ са имали печатарски предприятия, които са национализирани през 1949 година и 1950 година Активите им са поети от държавна печатница, която по-късно е преобразувана в комерсиално сдружение, ръководено от министъра на образованието. През 1998 година жалбоподателите предявяват претенции за обезщетяване за национализираните имущества по реда на Закона за обезщетяване на притежатели на одържавени парцели посредством приемане на акции в сдружението. Молбите са почетени и е избран размера на компенсациите и равняващия им се брой акции, одобрени от министъра през юни 2003 година През август същата година с нови заповеди министърът на образованието дефинира като обезщетение за жалбоподателите обезщетителни записи вместо към този момент одобрения брой акции. Тези заповеди са анулирани с решения на Върховен административен съд като незаконосъобразни. Пред Европейски съд по правата на човека жалбоподателите се оплакват, че не са получили дължимото им за национализираните предприятия обезщетение.
В решенията си по делата „ Мутишев и други против България “, „ Хаджигеоргиеви против България “ и „ Неделчева и други против България “ Съдът към този момент е приел, че в случаите, в които националният съд се е произнесъл дефинитивно по даден въпрос, административните органи нямат право да слагат под подозрение това решение с изключение на при съществуването на основателни и непреодолими аргументи. Съдът приема, че намесата в правата на жалбоподателите опонира на правилото за правда по член 1 от Протокол № 1 и намира нарушаване на тази наредба. В сходство с искане на държавното управление Европейски съд по правата на човека отсрочва произнасянето си по дължимото обезщетение за претърпените от жалбоподателите имуществени и неимуществени вреди, като дефинира период от четири месеца за даване на мнение или реализиране на съглашение в тази връзка. Съдът също по този начин присъжда в интерес на жалбоподателите сумата от 4820 евро за разноски и разходи.