Министърът на финансите Владислав Горанов участва в неформална среща на

...
Министърът на финансите Владислав Горанов участва в неформална среща на
Коментари Харесай

Финансовите министри на ЕС обсъдиха мерки за борба с климатичните промени и хибридните заплахи

Министърът на финансите Владислав Горанов взе участие в неофициална среща на икономическите и финансови министри и шефове на централни банки, която се организира на 13 и 14 септември 2019 година в Хелзинки, Финландия.

По време на работния обяд полемиката бе фокусирана върху значимите за министрите на финансите области в битката с климатичните промени. Специално внимание бе обърнато на организирането на постоянни полемики за разбор на политиките, както и на прилаганите ограниченията в битката с изменението на климата. Бе подложен акцент и върху определянето на целите, в това число и върху общото схващане на употребяваните налични принадлежности за оценка на измененията на климата и икономическите резултати.

България отбелязва смисъла на другите ограничения на национално равнище и на равнище Европейски Съюз, изключително в ценообразуването на въглеродните излъчвания, като най-ефективен метод за понижаване на излъчванията на парникови газове. В допълнение, се акцентира полезността на най-хубавите практики и изводите, извлечени в области като бюджетно обмисляне и ръководство на обществените финанси, с оглед опазване на устойчивостта на бюджета в дълготраен проект. Българската позиция е, че дейностите по политиката в региона на климата би трябвало да бъдат интегрирани в процеса на взимане на стопански и финансови решения.

Стратегическият дневен ред за интервала 2019-2024 година, признат от Европейския Съвет през юни 2019 година, приканва за повсеместен метод за отбрана на Европа от злонамерени кибер действия и хибридни закани. По време на полемиката министрите и шефовете на централни банки разискаха ролята на финансовия бранш в противопоставяне на хибридните закани и обезпечаване на политически подтик за следващи дейности.

България поддържа нуждата от приемане на ограничения на равнище Европейски Съюз за справяне с възходящата опасност от кибер-рискове, директно свързани с финансовите услуги и включването на тематиката в дневния ред на Съвета ЕКОФИН. В тази връзка, съгласно страната ни, би трябвало да бъде следван съгласуван и уравновесен метод за ограничение на хибридните опасности и закани, като се търсят координирани решения за адресирането на казуса при провеждането на политиката на Европейски Съюз в региона на финансовите услуги.

Министрите и шефовете на централни банки обмениха отзиви по целите при построяването на Съюз на финансовите пазари с оглед да бъдат разпознати съответни на практика ограничения, които да насърчат презграничната интеграция на европейските финансови пазари. По отношение на новите законодателни начинания, България смята, че следва да се направи разбор на нуждата от актуализиране на някои от по-старите законодателни актове в региона на финансовите услуги в подтекста на новите финтех услуги.

Министрите разискаха и действието на актуалните фискални правила на Европейски Съюз поради идния обзор на общата фискална рамка, който следва да бъде показан от Комисията до края на годината. България смята, че е извънредно мъчно да се сътвори система за многостранно фискално наблюдаване, която е оптимална за всички 28 страни членки. Независимо от това, правната рамка за фискално ръководство на Европейски Съюз има някои потребни детайли - структурният бюджетен баланс има централна роля, както и добре внедреният развой в границите на Европейския учебен срок. За България прецизното съблюдаване на разпоредбите и процедурите имат извънредно значима роля за дълготрайното поддържане на устойчиви обществени финанси.

Първата цел на заключителната сесия бе да бъде разисквана актуалната и вероятната бъдеща роля на енергийното данъчно облагане за намаляване на резултата от изменението на климата.
Втората цел бе да се разпознават главните детайли, които би трябвало да бъдат взети под внимание при възможното преразглеждане на директивата за енергийното данъчно облагане.

Българската позиция е, че енергийното данъчно облагане би могло да има по-скоро допълваща, а не съществена роля за реализиране на поставените цели от страна на Европейски Съюз за намаляване на последствията от изменението на климата. България не възразява против вероятно преразглеждане на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година по отношение на преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните артикули и електрическата енергия.
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР