Една история за отдаденост към професията, но и към традицията.

Една история за отдаденост към специалността, само че и към традицията. Срещаме ви с един същински войник, който влиза в огъня без да се замисли. Той е пожарникар, само че носи музиката в душата си, тъй като е откърмен с българския фолклор и звука на родопската каба гайда.

Как Светлозар от село Смилян съчетава двата свята - на пламъците и фолклора?

Един сигнал е задоволителен, с цел да се промени всичко. За секунди спокойствието тук се трансформира в деяние. Това е всекидневието на Светлозар – пожарникар, който е привикнал да влиза там, откъдето другите излизат.

Светлозар Чалов, пожарникар, 4-та Районна работа ПБЗН: " Да си пожарникар това не е просто работа, това е предопределение, да знаеш, че всеки ден можеш да окажеш помощ за спасяването на човек или дом. Нашата специалност е виновна, обвързвана със мощна дисциплинираност. Винаги при идване на произшествие преди всичко е човешкият живот, влизаш, в случай че има потърпевши хора ги евакуираш, да им окажеш съответна помощ. "

Работата му е рискова и изисква цялостна централизация. Тук няма място за неточности. Сигналите, на които се е отзовавал са разнообразни от коте на дърво, през горяща къща до огромен горски пожар. Винаги ще помни и първия сигнал, на който се е отзовал.



Светлозар Чалов, пожарникар, 4-та Районна работа ПБЗН: " Спомням си изначало тишината в пожарната работа, след което набиха звънците, станахме, облякохме уноформите, излезнахме и към този момент при приближаването на пожара като видях тези пламъци, изоставена постройка или по-скоро нещо като склад и като видяхме пламъците, от начало се стрестнах, само че резервирах хладнокръвие. Най-трудният ми миг е, когато искаш да окажеш помощ на човек, само че нещата не се случват толкоз бързо, в този миг да знаеш, че отговаряш както за себе си, за хората към теб, по този начин и за екипа. "

Когато сирените замлъкнат и оборудването остане на закачалката, Светлозар намира различен метод да освободи напрежението. Без огън. Но със същата мощ. - зад пожарния автомобил преливка в черно към гайдата.

Гайдата не е просто инструмент. Тя изисква мирис, устойчивост и темперамент. Качества, които Светлозар към този момент носи със себе си.

От шума на пожарната до звука на гайдата – на пръв взор два разнообразни свята. За него обаче те се срещат в едно – дисциплинираност и отдаденост.

Светлозар Чалов, пожарникар, 4-та Районна работа ПБЗН: " Започнах от детски младежки отбор - град Смолян, с началник Костадин Илчев, той ми подреди пръстите на този инструмент, след което записах музикалното учебно заведение в Широка лъка. В моето семейство никой не е свирил на гайда. Гайдата носи задоволство, успокоение, нравствен мир и също по този начин съхранява традициите. "

От предходната година българската гайда публично влезе в листата на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО. Така един от най-разпознаваемите знаци на българския фолклор получи международно самопризнание. А звука ѝ се трансформира в бягство за Светлозар и метод да резервира успокоение.



Светлозар Чалов, пожарникар, 4-та Районна работа ПБЗН: " Когато хвана гайдата и някак самата мелодия стартира да приказва, стартира да изрича усеща, история, затваряш очи и просто се пренасяш в мелодията. С този инструмент като засвириш и забравяш всичко. И двете неща носят огромно задоволство и горделивост. "

В единия свят Светлозар гаси пожари. В другия – пази жива традицията. Две разнообразни функции, обединени от едно и също нещо – силата да даваш повече, в сравнение с взимаш.