Над 4 милиона мигранти от трети страни са пристигнали на

Над 4 милиона мигранти от трети страни са пристигнали на територията на Европейския съюз единствено в границите на година, като 1% от тях са пристигнали в България. Страната ни обаче заема едно от челните места по брой непридружени деца, потърсили леговище – 2600. В същото време общността са напуснали 1,5 млн. европейци, уточни Нова.

На процедура за една година в Европейския съюз са влезнали толкоз на брой мигранти, колкото е популацията на Хърватия. Всеки четвърти от тях е избрал Испания, а други 900 хиляди души са се отправили към Германия. Пристигналите у нас са близо 44 хиляди. Данните са последните, които Евростат обобщава по тематиката. Отново съгласно тях, най-слаб мигрантският интерес е бил към Словакия.

Що се отнася до миграцията вътре в Европейския съюз – сред другите страни членки, 1,5 млн. души са сменили страната си с друга от общността. Още толкоз са и тези, които са я напуснали. Най-желани дестинации са Германия и Испания, като точно техните жители са и тези, които най-масово напущат Европейския съюз. Преместилите се у нас жители на други страни членки пък са 13 хиляди.

98% от населяващите нашата страна са български жители. Процент и половина са жителите на трети страни, а жителите на други страни от Европейски Съюз са половин %. Полша е страната с максимален дял локални жители, всеки пети в Малта е жител на трета страна, а максимален % жители на друга страна членка има Люксембург – над една трета от популацията.

Разрешение да останат на територията на Европейски Съюз през последната година са получили най-вече украинци – 300 хиляди души, както и близо 200 хиляди индийци и толкоз мароканци. Всяко трето позволение за престояване в Европа е издадено за работа, само че у нас процентът е доста по-висок. Близо половината от разрешенията тук са такива, а „ Синя карта ”, която се дава за висококвалифицирана претовареност в България, имат 628 лица.

Втората по периодичност причина е присъединение към фамилията – тук разлика в % сред нашата и останалите страни няма. Следва образованието, което пък е било задачата в 12% от случаите у нас.

На първа инстанция близо половината от молбите за даване на леговище в Европейски Съюз са били отхвърлени. В България процентът е 38. В останалите случаи сме дали най-вече субсидирана протекция – тя се дава, когато връщането в родината е рисково, само че лицето не дава отговор на изискванията за бежански статут. Такива позволения сме издали в под 1% от въпросите. В Европейски Съюз са дали по равно и от двете, а 9% от мигрантите са били обект на филантропична протекция. Над половината от получилите леговище единствено на първа инстанция са жители на Сирия, Афганистан и Венецуела.

В България са пристигнали и 2600 непридружени деца, което я подрежда на едно от челните места по брой малолетни, имигрирали без родител.

На 124 хиляди души е бил отхвърлен достъп до територия на Европейски Съюз, като при 5% от тях това се е случило в България. 57% от опиталите се да влязат, са го създали по земя, а 40% – по въздух. Най-многото отводи са от Полша, а най-често връщани са били жители на Украйна.

У нас са открити и 15 хиляди незаконно пребиваващи, а върнати назад в родината им – 935 души. Най-голяма част от незаконно пребиваващите в цялата общественост са били сирийци, а страните, върнали най-вече мигранти, са Германия и Франция.