Министърът на финансите Асен Василев съобщи през Financial Times (FT),

...
Министърът на финансите Асен Василев съобщи през Financial Times (FT),
Коментари Харесай

Лукойл: ще скъса ли България руската енергийна примка?

Министърът на финансите Асен Василев заяви през Financial Times (FT), че частната съветска компания " Лукойл "  е стартирала развой на продажба на рафинерията си в Бургас. Така на процедура той озвучи слух, който витаеше от най-малко 3 месеца. Когато и да завърши, договорката ще окаже мощно въздействие върху българската стопанска система, пазара на горива и политическите процеси.

" Лукойл " и рафинерията: доста въпроси чакат отговор

Кой ще е купувачът? Стратегически вложител или локален олигарх, затулен зад задграничен капиталов фонд? Ще продължи ли монополът, който има " Лукойл "  върху пазара на горива на едро, чий нефт ще преработва и дали няма да има потрес върху пазара за горива освен в България, само че и в района? Отслабва ли съветската енергийна примка? Тези въпроси не би трябвало да остават без отговори и държавното управление носи отговорност. Независимо че продавачът е частната съветска компания, страната има " златна акция ", която ще резервира и след продажбата на стратегическото дружество, отговорно за близо 1/10 от Брутният вътрешен продукт на България.

Макар министърът на финансите да отхвърля кабинетът да е замесен в договорката, това надали е по този начин. Със сигурност вложителите съветват с държавното управление желанията си, както беше при продажбата на рафинерията на " Лукойл "  в Сицилия да вземем за пример. Според FT постигнатата цена е била 1,5 милиарда евро за дружество, преработващо към 355 хиляди барела дневно. Бургаският " Нефтохим "  преработва над половината от това количество - 196 хиляди барела.

Управляващите в Италия поставиха доста старания да запазят рафинерията ISAB, която обезпечава близо 1000 работни места. Най-напред се пробваха да завоюват време, с цел да се случи договорката, обмисляха благоприятни условия за финансова поддръжка с държавни гаранции, защото при влизане в действие на ембаргото за съветския нефт от 5 декември 2022 година доставчиците и банките кредитори се притесняваха да работят с ISAB. В последна сметка рафинерията беше продадена на частен финансов фонд, който си партнира с Trafigura - един от огромните интернационалните търговци на първични материали.

Форсмажорни условия

Прогнозите, че " Лукойл "  ще се изтегли от Европа, зачестиха след ембаргото, което Европейски Съюз наложи над вноса на съветски недопечен нефт по море. България получи изключение до края на 2024 година, само че единствено за няколко месеца парламентарното болшинство, образувано от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, форсира няколко ограничения против " Лукойл ". Най-напред одържави пристанище Росенец, през което компанията вкарва целия недопечен нефт за преправка, одобри законодателство, което дава право на държавното управление краткотрайно да поеме контрола над рафинерията посредством необикновен търговски представител - когато има проблеми с доставките на първични материали и неспазване на глобите против Русия.

А Министерството на енергетиката най-сетне съумя да смени представителя на страната в " Лукойл Нефтохим Бургас ", който ръководи правата ѝ посредством така наречен " златна акция "  - на мястото на някогашния началник на НЕК Красимир Първанов влезе енергийният специалист от Центъра за проучване на демокрацията Бойко Ницов. За първи път държавният представител в надзора на " Лукойл Нефтохим Бургас "  не е заемал постове в държавната енергетика и досегашната му кариера не демонстрира обвързаности с съветски енергийни ползи.  

Единствено бе смекчено първичното желание за отвод от дерогацията, която България получи предходната година. Договореният график е до 31 март 2024 година рафинерията да ограничи преработката на съветски нефт до 75%, доникъде на годината количествата да намалеят до 50%, до 30 септември - до 25% и дефинитивно да спрат до 31 октомври. Европейската дерогация изтича в края на декември.

Бързината, с която се развиха процесите, роди и спекулации, че са намесени бизнес ползи с български генезис. Внезапна упоритост при парламентарните дейности демонстрираха депутатите Делян Добрев от ГЕРБ и Делян Пеевски от Движение за права и свободи. Странно, поради обстоятелството, че и при трите държавни управления на ГЕРБ ползите на " Лукойл "  бяха ненакърними - компанията не плащаше налог облага, а Комисията за защита на конкуренцията, ръководена от човек на ГЕРБ, не забелязваше пазарното владичество на " Лукойл ". Лятната резиденция на почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган пък е в парк " Росенец "  на някогашен терен на бургаската рафинерия.

Лятната резиденция на Ахмед Доган в Росенец. Снимка: 2020 година.Снимка: Alexandar Detev/DW

Най-големият съветски актив в България

Бургаската рафинерия е най-големият съветски актив в България, а " Лукойл "  притежава и верига от над 220 бензиностанции. След отхвърли от съветски природен газ и постепенната подмяна на съветското нуклеарно гориво за АЕЦ " Козлодуй ", продажбата на " Нефтохим "  на вложител, който не е обвързван с Москва, би скъсала съветската енергийна примка. А през нея влизат и корупция, и зависимости, нездравословни за българските национални ползи.

Дали ще се появи стратегически вложител е въпросът на въпросите. През 1999 година, когато държавното управление на Иван Костов пусна рафинерията за приватизация, се яви единствено " Лукойл ", а с продажбата се бързаше поради условията на МВФ. Така една от най-големите компании в Русия купи рафинерията за 101 млн. $.

Министърът на финансите Асен Василев споделя, че ръководещите ще поддържат поредност от наказателни ограничения във връзка с " Лукойл ", до момента в който новите притежатели влязат във притежание. От 13 октомври влезе в действие таксата от 20 лева на мегаватчас върху вноса и преноса на съветски газ, който визира и " Газпром ", само че и “Лукойл Нефтохим ”, защото употребява съветски газ. От 33 на 50% се подвига и предплатената вноска за свръхпечалбата поради повишаването на енергийните запаси. До момента обаче от " Лукойл "  са платили единствено 89 милиона лв., разгласи преди месец по bTV изпълнителният шеф на Национална агенция за приходите Румен Спецов. Ако страната не може да накара съветската компания да си заплати, кой тогава? Или се надява да се издължат новите притежатели.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР