В някои сектори масово назначават на минимална заплата
Минималната работна заплата е под нужните средства за прехрана на живота. При високо равнище на обезкуражените безработни и отрицателните демографски процеси, на 1 работещ приблизително се падат 1.5 неработещи за прехрана. Това значи, че в България работещите на минимална работна заплата могат да попаднат в рисковата зона и да се смятат за небогати. Това се споделя в разбор на Икономическия и обществен съвет.
По предварителните данни на Национален статистически институт назначените на минимална съществена работна заплата за деветмесечието на 2023 година са 440 320 лица, или 19% от общо наетите по трудово и служебно правно отношение. По мощно наличие има в частния бранш, където съставляват 23.3% от наетите в бранша, до момента в който в публичния бранш са 5.8%. Прави усещане устойчивото задържане на към ¼ на назначените на МРЗ в частния бранш, до момента в който делът на наетите в обществения понижават почни на половина в интервала 2018-2023 година, се показва в разбора.
Според създателите му работещите на МРЗ покриват категорията на ниско платените служащи и отсам съставляват значителен дял от работещите небогати в България. При това, назначените на минимална съществена работна заплата са единствено част от категорията „ нископлатени служащи “. Обхватът се уголемява следвайки дефиницията за наети със възнаграждение, равняващо се на две трети или по-малко от националната медианна брутна почасова заплата. Ако погледнем последните настоящи данни за МРЗ (септември 2023 г.), то се вижда централизация на назначените на МРЗ в избрани стопански действия. Така браншове като строителство, селско стопанство, търговия, превоз, административни и спомагателни действия регистрират висок дял на наети на МРЗ (или над ¼ от наетите в сектора), до момента в който в други браншове този дял е нищожен (напр. основаване и разпространяване на информация, държавно ръководство, обучение, произвеждане и разпространяване на електрическа енергия). Характерна специфичност за тези браншове е наличието на необятен сив бранш, недоосигуряването и неспазването на трудовото законодателство, което като предписание предпоставя възпроизводството на беднотия и в интервала след заетостта, показват от ИСС.
От там означават, че чистият размер на минималната работна заплата за страната през последните години се задържа над линията на беднотия, само че не корелира с разноските за живот.
istock
Правителството направи първата стъпка, като одобри публична линия на беднотия по методика на СИЛК (Евростат). Тя обаче би трябвало да е последвана от втората, също значима крачка – приемането на методика/механизъм за актуализиране на минималните заплащания, за което е основана работна група към МТСП.
Режимът на работа и формата на претовареност са критерии, които значително въздействат за образуване на категорията работещи небогати. Рискът от беднотия при работещите на непрекъснат контракт (8,6% през 2022 г.) е четири пъти по-нисък по отношение на лицата с краткотрайна претовареност (34,7% през 2022 година в риск от беднотия с краткотрайна заетост), регистрират от съвета.
Според разбора факторът непълна претовареност в България няма значително въздействие върху бедността, защото по публични статистически данни едвам 2-3 % от заетите лица са на ненапълно работно време. Непълната претовареност не е атрактивна заради ниското ниво на възнаграждение. Колкото и парадоксално да звучи, вместо блян към ограничение на работното време, у нас несъмнено е налице настройка към непринудено нарастване на работното време, стига това да води към малко по-високи приходи в безусловно изражение.
Рискът от беднотия измежду работещите се трансформира със структурата на семейството. Наличието на деца, пенсионери и хора със характерни потребности в семейството усилва риска домакинство с работещи членове да попадне под прага на бедността. Рискът от беднотия е най- висок при семействата с един работещ и подвластни деца (22,0% работещи небогати в този вид домакинства). Висок дял на работещи небогати (с по 12,1%) се откриват и в българските семейства, формирани от а) самичък работещ и б) двама или повече работещи със подвластни деца. Най-ниска централизация на работещи небогати в България се открива в семейства с двама или повече работещи без деца (5,2%). Спрямо семействата от двама работещи, само че със подвластен членове на фамилията, има два пъти по- високо равнище на регистрирани работещи небогати.
istock
ИСС намира за директна връзката сред ниското ниво на обучение и умения и нископлатената претовареност и нарастването на риска от беднотия, защото доста от тези работни места са несигурни и като цяло са с ниско качество. Те също по този начин отварят така наречен капан на нископлатения труд - т.е. лицата изпадат в обстановка, в която избират сред безработица и ниско възнаграждение. От една страна, съществуването на нископлатени работни места може да даде благоприятни условия за търсещите работа, само че те водят и до ниски равнища на продуктивност и незадоволително потребление на уменията на служащите, ограничавайки икономическия напредък и просперитета на страната. Последните налични данни са за 2018 година и те демонстрират, че в България общото равнище на ниско платените служащи се равнява на 21,4%, или към 670 хиляди лица.
Все повече работещи са небогати
Относителният дял на бедните преди обществени прехвърляния се поддържа постоянен през интервала от 2018 до 2022, вариращ сред 41.7% и 44.2% в разнообразни възрастови групи и по пол. Нарастването на индикатора за бедността от 22.9% до 44.2% при изваждането на обществените прехвърляния демонстрира, че този инструмент защищава нископлатените служащи да изпаднат в категорията на работещите небогати - изключително помощи, свързани с жилището или развъждането на деца, плюс схеми за гарантиране на най-малък приход.
Относителният дял на бедните по области варира от 12.9% до 33.9%, се показва в разбора. Водещите фактори за бедността по райони са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи. Големите разлики в бедността на районно равнище по отношение на националната линия на бедността, както и другите фактори, които усилват бедността в обособените региони, допускат политики, които взимат под внимание тези разлики - изключително що се касае до политиките на пазара на труда и в образованието. Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия за региона в областите Стара Загора - 33.9%, Добрич - 27.0%, Ловеч - 26.8%, и Перник - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен - 12.9%, Велико Търново - 15.8%, Силистра - 16.1%, и Търговище - 16.2%. В съпоставяне с 2021 година областите остават относително повтарящи се през прегледания интервал.
istock
От ИСС регистрират основни са разликите в профила на беднотия в градовете и в селата. Градската беднотия има ясно изразен паричен темперамент, до момента в който бедността в селата се свързва най-вече с достъпа до пазара на труда, образованието, опазването на здравето и други обществени услуги. В селата натуралното ползване продължава да образува забележителна част от общото ползване за сметка на приходите от работна заплата или предприемачество.
В България общото равнище на ниско платените служащи се равнява на 21,4%, или към 670 хиляди лица. Съотношенията по пол за ниско заплатен труд са в огромна степен обърнати по отношение на картината в Европейски Съюз. В България мъжете (23,6%) по- постоянно попадат в категорията ниско платени служащи (спрямо 19,2% от жените), а във връзка с възрастовите разлики няма основни изкривявания.
По предварителните данни на Национален статистически институт назначените на минимална съществена работна заплата за деветмесечието на 2023 година са 440 320 лица, или 19% от общо наетите по трудово и служебно правно отношение. По мощно наличие има в частния бранш, където съставляват 23.3% от наетите в бранша, до момента в който в публичния бранш са 5.8%. Прави усещане устойчивото задържане на към ¼ на назначените на МРЗ в частния бранш, до момента в който делът на наетите в обществения понижават почни на половина в интервала 2018-2023 година, се показва в разбора.
Според създателите му работещите на МРЗ покриват категорията на ниско платените служащи и отсам съставляват значителен дял от работещите небогати в България. При това, назначените на минимална съществена работна заплата са единствено част от категорията „ нископлатени служащи “. Обхватът се уголемява следвайки дефиницията за наети със възнаграждение, равняващо се на две трети или по-малко от националната медианна брутна почасова заплата. Ако погледнем последните настоящи данни за МРЗ (септември 2023 г.), то се вижда централизация на назначените на МРЗ в избрани стопански действия. Така браншове като строителство, селско стопанство, търговия, превоз, административни и спомагателни действия регистрират висок дял на наети на МРЗ (или над ¼ от наетите в сектора), до момента в който в други браншове този дял е нищожен (напр. основаване и разпространяване на информация, държавно ръководство, обучение, произвеждане и разпространяване на електрическа енергия). Характерна специфичност за тези браншове е наличието на необятен сив бранш, недоосигуряването и неспазването на трудовото законодателство, което като предписание предпоставя възпроизводството на беднотия и в интервала след заетостта, показват от ИСС.
От там означават, че чистият размер на минималната работна заплата за страната през последните години се задържа над линията на беднотия, само че не корелира с разноските за живот.
istock Правителството направи първата стъпка, като одобри публична линия на беднотия по методика на СИЛК (Евростат). Тя обаче би трябвало да е последвана от втората, също значима крачка – приемането на методика/механизъм за актуализиране на минималните заплащания, за което е основана работна група към МТСП.
Режимът на работа и формата на претовареност са критерии, които значително въздействат за образуване на категорията работещи небогати. Рискът от беднотия при работещите на непрекъснат контракт (8,6% през 2022 г.) е четири пъти по-нисък по отношение на лицата с краткотрайна претовареност (34,7% през 2022 година в риск от беднотия с краткотрайна заетост), регистрират от съвета.
Според разбора факторът непълна претовареност в България няма значително въздействие върху бедността, защото по публични статистически данни едвам 2-3 % от заетите лица са на ненапълно работно време. Непълната претовареност не е атрактивна заради ниското ниво на възнаграждение. Колкото и парадоксално да звучи, вместо блян към ограничение на работното време, у нас несъмнено е налице настройка към непринудено нарастване на работното време, стига това да води към малко по-високи приходи в безусловно изражение.
Рискът от беднотия измежду работещите се трансформира със структурата на семейството. Наличието на деца, пенсионери и хора със характерни потребности в семейството усилва риска домакинство с работещи членове да попадне под прага на бедността. Рискът от беднотия е най- висок при семействата с един работещ и подвластни деца (22,0% работещи небогати в този вид домакинства). Висок дял на работещи небогати (с по 12,1%) се откриват и в българските семейства, формирани от а) самичък работещ и б) двама или повече работещи със подвластни деца. Най-ниска централизация на работещи небогати в България се открива в семейства с двама или повече работещи без деца (5,2%). Спрямо семействата от двама работещи, само че със подвластен членове на фамилията, има два пъти по- високо равнище на регистрирани работещи небогати.
istock ИСС намира за директна връзката сред ниското ниво на обучение и умения и нископлатената претовареност и нарастването на риска от беднотия, защото доста от тези работни места са несигурни и като цяло са с ниско качество. Те също по този начин отварят така наречен капан на нископлатения труд - т.е. лицата изпадат в обстановка, в която избират сред безработица и ниско възнаграждение. От една страна, съществуването на нископлатени работни места може да даде благоприятни условия за търсещите работа, само че те водят и до ниски равнища на продуктивност и незадоволително потребление на уменията на служащите, ограничавайки икономическия напредък и просперитета на страната. Последните налични данни са за 2018 година и те демонстрират, че в България общото равнище на ниско платените служащи се равнява на 21,4%, или към 670 хиляди лица.
Все повече работещи са небогати
Относителният дял на бедните преди обществени прехвърляния се поддържа постоянен през интервала от 2018 до 2022, вариращ сред 41.7% и 44.2% в разнообразни възрастови групи и по пол. Нарастването на индикатора за бедността от 22.9% до 44.2% при изваждането на обществените прехвърляния демонстрира, че този инструмент защищава нископлатените служащи да изпаднат в категорията на работещите небогати - изключително помощи, свързани с жилището или развъждането на деца, плюс схеми за гарантиране на най-малък приход.
Относителният дял на бедните по области варира от 12.9% до 33.9%, се показва в разбора. Водещите фактори за бедността по райони са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи. Големите разлики в бедността на районно равнище по отношение на националната линия на бедността, както и другите фактори, които усилват бедността в обособените региони, допускат политики, които взимат под внимание тези разлики - изключително що се касае до политиките на пазара на труда и в образованието. Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия за региона в областите Стара Загора - 33.9%, Добрич - 27.0%, Ловеч - 26.8%, и Перник - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен - 12.9%, Велико Търново - 15.8%, Силистра - 16.1%, и Търговище - 16.2%. В съпоставяне с 2021 година областите остават относително повтарящи се през прегледания интервал.
istock От ИСС регистрират основни са разликите в профила на беднотия в градовете и в селата. Градската беднотия има ясно изразен паричен темперамент, до момента в който бедността в селата се свързва най-вече с достъпа до пазара на труда, образованието, опазването на здравето и други обществени услуги. В селата натуралното ползване продължава да образува забележителна част от общото ползване за сметка на приходите от работна заплата или предприемачество.
В България общото равнище на ниско платените служащи се равнява на 21,4%, или към 670 хиляди лица. Съотношенията по пол за ниско заплатен труд са в огромна степен обърнати по отношение на картината в Европейски Съюз. В България мъжете (23,6%) по- постоянно попадат в категорията ниско платени служащи (спрямо 19,2% от жените), а във връзка с възрастовите разлики няма основни изкривявания.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ