Стана ясно какви ги е вършела охраната на Алексей Петров! Проговориха двама от приятелите му
Миналата сряда по обед бе убит Алексей Петров - знакова фигура от прехода. В неговия случай поговорката „ Всяко знамение за три дни “ се оказа погрешна – показното ликвидиране провокира сериозен трус в страната и продължава да е измежду челните вести.
Политици, предприемачи, анализатори вещо се изричат за живота на Петров, съединен от изявления през годините в интернет, вършат се догатки от кои среди най-вероятно е поръчителят, само че досега нито от него, нито от стрелеца има открита някаква диря.
Оказа се, че с изключение на теоретични „ познавачи “ на делата му, Алексей Петров обаче е имал и същински другари и познати, които постоянно ще го помнят с положително. Двама от тях са от Благоевградска област, написа struma.bg.
Единият е някогашният общински консултант в Благоевград Орлин Тимов, районен шеф на „ Лев Инс “ за Югозапада и извънредно непосредствен другар на Алексей Петров от 30 години. Другият е ексдиректорката на детска градина в Гоце Делчев Айрет Гюрова, брачна половинка на някогашния зам.-кмет на града Тодор Гюров, която през последните години бе юрист в София.
Ето какво описаха за Алексей Петров Тимов и Гюрова:
" Запознахме се с Алексей около братовчед ми от санданското село Хърсово, който беше барета ", споделя Орлин Тимов.
Орлин Тимов
" Беше при започване на 90-те години, когато аз държах барчето в НТС – Благоевград. Тогава дойдоха при мен някакви юнаци, които ми обявиха, че би трябвало да им заплащам по 1000 марки на месец, с цел да ми пазят чашите. Е, обадих се на братовчеда и в последна сметка аз самичък започнах да си пазя чашите, а в случай че някоя се счупеше, просто си купувах нова.
Тогава и се запознахме с Алексей, който към този момент беше член на борда на ЗК „ Аполо и Болкан “. Сприятелихме се доста бързо. Той беше необикновен човек и единственото, което искаше, е България да се оправи.
Заставаше намерено против всички крадци и далавераджии и непосредствено ги обвиняваше, по тази причина мнозина се опасяваха от него – и представителите на ъндърграунда, и на бизнеса, и политици. Част от тях и през днешния ден не престават да бълват нелепости за него – то не бяха октоподи, то не бяха калмари, а в последна сметка нищо не бе потвърдено в съда.
В същото време Алексей не се боеше от никого и това още повече ги озлобяваше.
През всичките тези 30 години с Алексей сме се срещали стотици пъти, ходили сме си на посетители. Бил съм очевидец десетки пъти по какъв начин помагаше на хората, и на познати, и на непознати – с пари, работа, с връзки, спасявал им е бизнеса… Не, подобен човек не може да бъде неприятен.
Сещам се за една занимателна преживелица от ареста му по делото „ Октопод “, която той ми описа. Когато го сваляли закопчан по стълбите, трябвало да минат край една стъклена, доста тежка и скъпа маса, която служителите на реда не съумели да отместят.
Той им предложил да му смъкват белезниците, с цел да им помогне, след това още веднъж се върнал горе на стълбището, с цел да могат поканените на ареста публицисти да го снимат.
Тогава, по време на едно от излизанията му от ареста, го попитах за какво не се възползва от мощните си позиции в Израел и не отиде да живее там. Отговори ми: " Защото тук ще останат майка ми, брат ми, татко ми, приятелите… Аз да вървя да се търкалям по плажовете, а те да продължат да живеят в тази страна ли? Не, няма да стане. Оставам тук, тъй като единственото, което желая, е страната ни да се оправи ".
Напоследък говореше, че след двете несполучливи покушения против него към този момент няма кой да се занимава с него. Въпреки това в София си имаше защита – още от времето, когато направи „ Лев Инс “.
Тогава имаше ликвидиране на една някогашна барета, мисля че беше сикаджия, и Алексей си нае гардове, на които плащаше самичък. При мен в Благоевград обаче постоянно е идвал без гардове, при майка си ходеше без защита – ползваше ги момчетата единствено в столицата.
А на пътеката във Витоша, където го гръмнаха, той по този начин практикуваше – спираха колата първоначално й и той оставяше гардовете там, до момента в който се разноски.
От Алексей ще ми останат само хубави мемоари. Въпреки другарството ни нямахме навика да си разменяме дарове на персоналните празници. Помня, че на 50-ия му рожден ден му направих единствения подарък – откарах му Георги Гоцев, тъй като Алексей доста обичаше македонската музика.
Погребението му ще е в четвъртък и аз сигурно ще бъда там. За пръв път обаче няма да можем да си поговорим, да се посмеем, да послушаме македонска музика, да се ядосваме, че към този момент повече от 30 години нищо в нашата страна не се трансформира в позитивна посока.
Ще приказвам единствено аз. Ще му кажа „ Сбогом, приятелю! “ И ще му обещая в никакъв случай да не го не помня ", споделя Орлин Тимов.
" Тълпяха се към него не поради концепциите, а поради заплатата ", споделя пък Айрет Гюрова от Гоце Делчев.
Айрет Гюрова
" Споменът ми с него е отпреди дванадесет години.
Провокирана от жестокото нападение против живота на Алексей Петров, и най-много от безкрайните и нестихващи викове, брътвежи, безчовечен обиди и обвинявания, взех решение да се върна към някои мемоари за взаимната си работа и взаимоотношения с него.
Бях решила тази страница от живота ми да бъде вечно затворена, само че за жалост, поради всичко, последвало след убийството по негов адрес, не мога да бъда безучастна.
През 2011 година, след решението на Петров да се кандидатира за президент на Република България, пътищата ни се пресякоха. Лично от него, в качеството си на правист, способена по изборно право, бях поканена да оказа помощ за регистрацията му като претендент в ЦИК.
Това бе съпроводено с много предварителна работа – основаване на предприемчив комитет, събиране и култивиране на подписка и впрочем. Във връзка с всичко това взаимната ни работа и съдействие с него продължи повече от 6 месеца, а и по-късно.
Учредителното заседание се организира в град Велико Търново, а по предложение на определения предприемчив комитет бях препоръчана за представляваща същия. Тогава съумях да се срещна и с всички гравитиращи към Алексей хора – „ другари “, „ сътрудници “.
Работата по набирането на инициативния комитет и идната предизборна работа беше в постройката на Съюза за стопанска самодейност на ул. „ Тодор Ночев “ в София. Още при постъпването си там аз заварих доста хора, които бяха се настанили авансово, огромна част от които на академично равнище – професори, доценти, други – познати, другари, инцидентни и какви ли не…. Всички бяха пристигнали на „ заплата “, без да знаят какво ще вършат, с какво могат да оказват помощ.
Наложи се да възложим създаване на работни планове съгласно квалификацията и компетентностите им и да бъдат показани в период една седмица. Скоро по-късно огромна част от запалянковците изчезнаха. На тяхно място обаче все се показваха нови и нови – подготвени на всичко, единствено и единствено да бъдат на хранилка. Някои от тях бяха близки на другари на Алексей, други – негови познати.
Всичко това го разказвам нагледно, поради обстоятелството, че той демонстрираше човечност и схващане, страдание към всеки, който имаше потребност от него. Познавайки положителния му човешки темперамент, от неговата благотворителност се възползваха и някои публицисти, които, от една страна, го хвалеха, а от друга плюеха, както и в този момент.
По мотив рождения му ден – 50-годишния му празник, с изключение на фамилията и околните му, бяха поканени в най-тесен кръг другари и сътрудници – към 30 индивида. Между тях бе и една много известна журналистка, която като се изключи че яде и пи на масата му, не спря да ругатни него и околните му. Поговорката „ Храни куче да те лае “ в тази ситуация е безусловно уместна.
За страдание, това е животът ни. Често сякаш сме заобиколени от другари, които от все сърце ти желаят злото. Като прибавим и ксенофобията, картинката става още по-трагична.
Алексей Петров може би е спорна персона. Аз обаче видях в него индивида и приятеля с огромно сърце. И не тъй като посред ни всичко е било прелестно. Имаше моменти, в които си разменяхме и остри реплики, всеки отстоявайки позицията си. Бяхме правилни един към различен. В случаите, когато осъзнаваше, че не е прав, той най-любезно и човешки се извиняваше.
От дистанцията на времето и след всичко, което се случи, аз от ден на ден съзнавам, че той е извървял доста сложен и бодлив път, доста по-тежък от този на всички останали, които не са били Асан, а след това Алексей. Себедоказването в тези случаи е обвързвано с доста повече непримиримост, труд и старания.
Аз не разясня нападките на озверелите и озлобени хора. Дали и до каква степен имат право да го съдят, не мога да знам. Едно обаче е несъмнено – да си бил Асан и да си роден в с. Бабинци, да се превърнеш в Алексей Петров – антимафиота, баретата, предприемача, от който се боят мнозина от сякаш факторите в страната, не е смешка работа. За всичко това, с изключение на упоритост и труд, се желае и разсъдък.
Благодаря на ориста, че ме срещна с Алексей! От него и обкръжението му научих доста, а най-много да не се поверявам на всеки. А той, волно или несъзнателно, наруши правилата си и още веднъж се довери на неточните хора.
Този път трагично! Поклон, бездънен реверанс ПРИЯТЕЛЮ! Спи умерено безконечния си сън! Светла ти памет! Сърдечни съболезнования на фамилията! ", споделя Айрет Гюрова.
Политици, предприемачи, анализатори вещо се изричат за живота на Петров, съединен от изявления през годините в интернет, вършат се догатки от кои среди най-вероятно е поръчителят, само че досега нито от него, нито от стрелеца има открита някаква диря.
Оказа се, че с изключение на теоретични „ познавачи “ на делата му, Алексей Петров обаче е имал и същински другари и познати, които постоянно ще го помнят с положително. Двама от тях са от Благоевградска област, написа struma.bg.
Единият е някогашният общински консултант в Благоевград Орлин Тимов, районен шеф на „ Лев Инс “ за Югозапада и извънредно непосредствен другар на Алексей Петров от 30 години. Другият е ексдиректорката на детска градина в Гоце Делчев Айрет Гюрова, брачна половинка на някогашния зам.-кмет на града Тодор Гюров, която през последните години бе юрист в София.
Ето какво описаха за Алексей Петров Тимов и Гюрова:
" Запознахме се с Алексей около братовчед ми от санданското село Хърсово, който беше барета ", споделя Орлин Тимов.
Орлин Тимов
" Беше при започване на 90-те години, когато аз държах барчето в НТС – Благоевград. Тогава дойдоха при мен някакви юнаци, които ми обявиха, че би трябвало да им заплащам по 1000 марки на месец, с цел да ми пазят чашите. Е, обадих се на братовчеда и в последна сметка аз самичък започнах да си пазя чашите, а в случай че някоя се счупеше, просто си купувах нова.
Тогава и се запознахме с Алексей, който към този момент беше член на борда на ЗК „ Аполо и Болкан “. Сприятелихме се доста бързо. Той беше необикновен човек и единственото, което искаше, е България да се оправи.
Заставаше намерено против всички крадци и далавераджии и непосредствено ги обвиняваше, по тази причина мнозина се опасяваха от него – и представителите на ъндърграунда, и на бизнеса, и политици. Част от тях и през днешния ден не престават да бълват нелепости за него – то не бяха октоподи, то не бяха калмари, а в последна сметка нищо не бе потвърдено в съда.
В същото време Алексей не се боеше от никого и това още повече ги озлобяваше.
През всичките тези 30 години с Алексей сме се срещали стотици пъти, ходили сме си на посетители. Бил съм очевидец десетки пъти по какъв начин помагаше на хората, и на познати, и на непознати – с пари, работа, с връзки, спасявал им е бизнеса… Не, подобен човек не може да бъде неприятен.
Сещам се за една занимателна преживелица от ареста му по делото „ Октопод “, която той ми описа. Когато го сваляли закопчан по стълбите, трябвало да минат край една стъклена, доста тежка и скъпа маса, която служителите на реда не съумели да отместят.
Той им предложил да му смъкват белезниците, с цел да им помогне, след това още веднъж се върнал горе на стълбището, с цел да могат поканените на ареста публицисти да го снимат.
Тогава, по време на едно от излизанията му от ареста, го попитах за какво не се възползва от мощните си позиции в Израел и не отиде да живее там. Отговори ми: " Защото тук ще останат майка ми, брат ми, татко ми, приятелите… Аз да вървя да се търкалям по плажовете, а те да продължат да живеят в тази страна ли? Не, няма да стане. Оставам тук, тъй като единственото, което желая, е страната ни да се оправи ".
Напоследък говореше, че след двете несполучливи покушения против него към този момент няма кой да се занимава с него. Въпреки това в София си имаше защита – още от времето, когато направи „ Лев Инс “.
Тогава имаше ликвидиране на една някогашна барета, мисля че беше сикаджия, и Алексей си нае гардове, на които плащаше самичък. При мен в Благоевград обаче постоянно е идвал без гардове, при майка си ходеше без защита – ползваше ги момчетата единствено в столицата.
А на пътеката във Витоша, където го гръмнаха, той по този начин практикуваше – спираха колата първоначално й и той оставяше гардовете там, до момента в който се разноски.
От Алексей ще ми останат само хубави мемоари. Въпреки другарството ни нямахме навика да си разменяме дарове на персоналните празници. Помня, че на 50-ия му рожден ден му направих единствения подарък – откарах му Георги Гоцев, тъй като Алексей доста обичаше македонската музика.
Погребението му ще е в четвъртък и аз сигурно ще бъда там. За пръв път обаче няма да можем да си поговорим, да се посмеем, да послушаме македонска музика, да се ядосваме, че към този момент повече от 30 години нищо в нашата страна не се трансформира в позитивна посока.
Ще приказвам единствено аз. Ще му кажа „ Сбогом, приятелю! “ И ще му обещая в никакъв случай да не го не помня ", споделя Орлин Тимов.
" Тълпяха се към него не поради концепциите, а поради заплатата ", споделя пък Айрет Гюрова от Гоце Делчев.
Айрет Гюрова
" Споменът ми с него е отпреди дванадесет години.
Провокирана от жестокото нападение против живота на Алексей Петров, и най-много от безкрайните и нестихващи викове, брътвежи, безчовечен обиди и обвинявания, взех решение да се върна към някои мемоари за взаимната си работа и взаимоотношения с него.
Бях решила тази страница от живота ми да бъде вечно затворена, само че за жалост, поради всичко, последвало след убийството по негов адрес, не мога да бъда безучастна.
През 2011 година, след решението на Петров да се кандидатира за президент на Република България, пътищата ни се пресякоха. Лично от него, в качеството си на правист, способена по изборно право, бях поканена да оказа помощ за регистрацията му като претендент в ЦИК.
Това бе съпроводено с много предварителна работа – основаване на предприемчив комитет, събиране и култивиране на подписка и впрочем. Във връзка с всичко това взаимната ни работа и съдействие с него продължи повече от 6 месеца, а и по-късно.
Учредителното заседание се организира в град Велико Търново, а по предложение на определения предприемчив комитет бях препоръчана за представляваща същия. Тогава съумях да се срещна и с всички гравитиращи към Алексей хора – „ другари “, „ сътрудници “.
Работата по набирането на инициативния комитет и идната предизборна работа беше в постройката на Съюза за стопанска самодейност на ул. „ Тодор Ночев “ в София. Още при постъпването си там аз заварих доста хора, които бяха се настанили авансово, огромна част от които на академично равнище – професори, доценти, други – познати, другари, инцидентни и какви ли не…. Всички бяха пристигнали на „ заплата “, без да знаят какво ще вършат, с какво могат да оказват помощ.
Наложи се да възложим създаване на работни планове съгласно квалификацията и компетентностите им и да бъдат показани в период една седмица. Скоро по-късно огромна част от запалянковците изчезнаха. На тяхно място обаче все се показваха нови и нови – подготвени на всичко, единствено и единствено да бъдат на хранилка. Някои от тях бяха близки на другари на Алексей, други – негови познати.
Всичко това го разказвам нагледно, поради обстоятелството, че той демонстрираше човечност и схващане, страдание към всеки, който имаше потребност от него. Познавайки положителния му човешки темперамент, от неговата благотворителност се възползваха и някои публицисти, които, от една страна, го хвалеха, а от друга плюеха, както и в този момент.
По мотив рождения му ден – 50-годишния му празник, с изключение на фамилията и околните му, бяха поканени в най-тесен кръг другари и сътрудници – към 30 индивида. Между тях бе и една много известна журналистка, която като се изключи че яде и пи на масата му, не спря да ругатни него и околните му. Поговорката „ Храни куче да те лае “ в тази ситуация е безусловно уместна.
За страдание, това е животът ни. Често сякаш сме заобиколени от другари, които от все сърце ти желаят злото. Като прибавим и ксенофобията, картинката става още по-трагична.
Алексей Петров може би е спорна персона. Аз обаче видях в него индивида и приятеля с огромно сърце. И не тъй като посред ни всичко е било прелестно. Имаше моменти, в които си разменяхме и остри реплики, всеки отстоявайки позицията си. Бяхме правилни един към различен. В случаите, когато осъзнаваше, че не е прав, той най-любезно и човешки се извиняваше.
От дистанцията на времето и след всичко, което се случи, аз от ден на ден съзнавам, че той е извървял доста сложен и бодлив път, доста по-тежък от този на всички останали, които не са били Асан, а след това Алексей. Себедоказването в тези случаи е обвързвано с доста повече непримиримост, труд и старания.
Аз не разясня нападките на озверелите и озлобени хора. Дали и до каква степен имат право да го съдят, не мога да знам. Едно обаче е несъмнено – да си бил Асан и да си роден в с. Бабинци, да се превърнеш в Алексей Петров – антимафиота, баретата, предприемача, от който се боят мнозина от сякаш факторите в страната, не е смешка работа. За всичко това, с изключение на упоритост и труд, се желае и разсъдък.
Благодаря на ориста, че ме срещна с Алексей! От него и обкръжението му научих доста, а най-много да не се поверявам на всеки. А той, волно или несъзнателно, наруши правилата си и още веднъж се довери на неточните хора.
Този път трагично! Поклон, бездънен реверанс ПРИЯТЕЛЮ! Спи умерено безконечния си сън! Светла ти памет! Сърдечни съболезнования на фамилията! ", споделя Айрет Гюрова.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ