Адв. Свилена Димитрова: На България не би трябвало да бъде наложена наказателна процедура
Миналата седмица депутатите дефинитивно отхвърлиха предлагането частните лечебни заведения да вършат публични поръчки за медикаменти. Предложението обаче повдигна доста въпроси.
От уеб страницата ЗдравеНет потърсиха ръководителя на Българска болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова, която да внесе изясненост вярно ли беше това решение и грози ли я България наказателна глоба.
-->
Адв. Димитрова, тези дни, около гласуването на Закона за публичните поръчки, още веднъж изскочи въпроса трябват ли частните лечебни заведения да вършат публични поръчки. Какво е Вашето мнение като ръководител на най-голямата асоциация на лечебни заведения в България, огромна част от чийто членове са точно частни лечебни заведения?
Считам, че решението на народните представители е вярно и Българската болнична асоциация неведнъж е имала опция да изрази мнение по този въпрос. Приемането на законопроекта в този му тип би оказал голям отрицателен резултат върху лечебните заведения, само че най-много щеше да затрудни опцията българските жители, както и здравноосигурените жители на други страни-членки на Европейски Съюз, да упражняват своите здравноосигурителни права в България. Пътят към лекуването на хората не е добре да бъде затрупван с административни загради, изключително когато за това липсва и икономическа обосновка, какъвто е случая. Частните лечебни заведения постоянно са заинтригувани да купят на най-хубавата цена, тъй като ръководят в изискванията на конкурентна среда и би трябвало да оцеляват без държавна помощ.
Грози ли ни заплаха от наказателна процедура, както се твърдеше по време на гласуването в пленарна зала?
В претекстовете, с които бе обоснована желаната смяна не се съдържа съответна информация за противоречие в съответна наредба на цитираната Директива или различен нормативен акт на България или Европейския съюз. Директивата засяга „ публичноправни организации “, каквито в действителност частните лечебни заведения не са. Трите съществени характерности на „ публичноправна организация “ са да са основани с съответната цел да задоволяват потребности от общ интерес, които нямат индустриален или търговски темперамент, имат правосубектност и в по-голямата си част се финансират от държавни, районни или локални органи или от други публично-правни организации. Изискването сложено в оценената Директива, с която следва да се съобразим, е кумулативно т.е. организациите би трябвало да имат по едно и също време и трите характерности. Частните лечебни заведения покриват две от трите критерия -втория и третия, само че не покриват първото условие, защото те са подобен тип правни субекти, които би трябвало да ръководят приходите и разноските си, и не могат да работят само в публичен интерес. С всичко изброено дотук, следва да заключим, че на страната ни не би трябвало да бъде наложена наказателна процедура.
Каква е практиката в Европа? Правят ли там частните лечебни заведения публични поръчки?
Има разнообразни практики в другите страни. Германското законодателство, да вземем за пример е хармонизирано с Директива 2014/24/ЕС, като разбирането на немското право се припокрива с дефиницията на Директивата за публично-правни организации. Частните лечебни заведения не попадат в дефиницията за публично-правна организация, като съществуват изключения, като църковните лечебни заведения (католически и др.), които не целят облага и попадат под нормите за публични поръчки. Според австрийското законодателство частните лечебни заведения също не попадат в дефиницията за публичноправна организация, според и не ползват законодателството в областта на публичните поръчки. Това са единствено няколко от доста образци, само че изводът е, че в Европейския съюз, в сходство с нормативната уредба на страните-членки, лечебните заведения, които са частна благосъстоятелност не попадат под обсега на “обществените поръчки ”. Това е по този начин, тъй като от една страна те по занимание носят отговорност за навременна диагностика и лекуване на своите пациенти и от друга за финансиране на разноските за лекуването по най-оптимален за страните метод. В този смисъл, всяко управление на частна болница е длъжно да обезпечи доставки на лекарства и консумативи на допустимо най-хубава (най-ниска) цена, за минимизиране на загуби.
Какви проблеми биха изскочили за пациентите в случай че това беше признато?
Една публичен поръчка постоянно изисква време, което в опазването на здравето от време на време е извънредно скъпо и носи риск от загубата на човешки живот. Особено, в случай че се случи обжалване на публичната поръчка, което е постоянно събитие в другите сфери, където законът се ползва, то тогава здравето и живота на пациентите застава под още по-голяма въпросителна, а във фокуса на здравните експерти е точно пациента и приложената към него навременна и качествена здравна грижа. Допълнително това би насложило административна тежест, фактор, който постоянно усилва разноските, в тази ситуация изцяло голословно.
Преди време КРИБ също бяха срещу това гласоподаване. Какви са настроенията в този момент в другите организации, където членува Българска болнична асоциация?
Смятам, че решението се приветства като вярно от всички заинтригувани. Факт е, че провеждането на процедури по Закон за обществените поръчки коства време, коства пари и надлежно води до увеличение на разноските на сдружението за администриране на процеса – разноски за спомагателен личен състав, разноски, свързани с увеличени периоди на доставки, забавено подписване на контракти и прочие, което в последна сметка ще докара до увеличение на доплащанията от пациентите, което изрично не е в техен интерес.
От уеб страницата ЗдравеНет потърсиха ръководителя на Българска болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова, която да внесе изясненост вярно ли беше това решение и грози ли я България наказателна глоба.
-->
Адв. Димитрова, тези дни, около гласуването на Закона за публичните поръчки, още веднъж изскочи въпроса трябват ли частните лечебни заведения да вършат публични поръчки. Какво е Вашето мнение като ръководител на най-голямата асоциация на лечебни заведения в България, огромна част от чийто членове са точно частни лечебни заведения?
Считам, че решението на народните представители е вярно и Българската болнична асоциация неведнъж е имала опция да изрази мнение по този въпрос. Приемането на законопроекта в този му тип би оказал голям отрицателен резултат върху лечебните заведения, само че най-много щеше да затрудни опцията българските жители, както и здравноосигурените жители на други страни-членки на Европейски Съюз, да упражняват своите здравноосигурителни права в България. Пътят към лекуването на хората не е добре да бъде затрупван с административни загради, изключително когато за това липсва и икономическа обосновка, какъвто е случая. Частните лечебни заведения постоянно са заинтригувани да купят на най-хубавата цена, тъй като ръководят в изискванията на конкурентна среда и би трябвало да оцеляват без държавна помощ.
Грози ли ни заплаха от наказателна процедура, както се твърдеше по време на гласуването в пленарна зала?
В претекстовете, с които бе обоснована желаната смяна не се съдържа съответна информация за противоречие в съответна наредба на цитираната Директива или различен нормативен акт на България или Европейския съюз. Директивата засяга „ публичноправни организации “, каквито в действителност частните лечебни заведения не са. Трите съществени характерности на „ публичноправна организация “ са да са основани с съответната цел да задоволяват потребности от общ интерес, които нямат индустриален или търговски темперамент, имат правосубектност и в по-голямата си част се финансират от държавни, районни или локални органи или от други публично-правни организации. Изискването сложено в оценената Директива, с която следва да се съобразим, е кумулативно т.е. организациите би трябвало да имат по едно и също време и трите характерности. Частните лечебни заведения покриват две от трите критерия -втория и третия, само че не покриват първото условие, защото те са подобен тип правни субекти, които би трябвало да ръководят приходите и разноските си, и не могат да работят само в публичен интерес. С всичко изброено дотук, следва да заключим, че на страната ни не би трябвало да бъде наложена наказателна процедура.
Каква е практиката в Европа? Правят ли там частните лечебни заведения публични поръчки?
Има разнообразни практики в другите страни. Германското законодателство, да вземем за пример е хармонизирано с Директива 2014/24/ЕС, като разбирането на немското право се припокрива с дефиницията на Директивата за публично-правни организации. Частните лечебни заведения не попадат в дефиницията за публично-правна организация, като съществуват изключения, като църковните лечебни заведения (католически и др.), които не целят облага и попадат под нормите за публични поръчки. Според австрийското законодателство частните лечебни заведения също не попадат в дефиницията за публичноправна организация, според и не ползват законодателството в областта на публичните поръчки. Това са единствено няколко от доста образци, само че изводът е, че в Европейския съюз, в сходство с нормативната уредба на страните-членки, лечебните заведения, които са частна благосъстоятелност не попадат под обсега на “обществените поръчки ”. Това е по този начин, тъй като от една страна те по занимание носят отговорност за навременна диагностика и лекуване на своите пациенти и от друга за финансиране на разноските за лекуването по най-оптимален за страните метод. В този смисъл, всяко управление на частна болница е длъжно да обезпечи доставки на лекарства и консумативи на допустимо най-хубава (най-ниска) цена, за минимизиране на загуби.
Какви проблеми биха изскочили за пациентите в случай че това беше признато?
Една публичен поръчка постоянно изисква време, което в опазването на здравето от време на време е извънредно скъпо и носи риск от загубата на човешки живот. Особено, в случай че се случи обжалване на публичната поръчка, което е постоянно събитие в другите сфери, където законът се ползва, то тогава здравето и живота на пациентите застава под още по-голяма въпросителна, а във фокуса на здравните експерти е точно пациента и приложената към него навременна и качествена здравна грижа. Допълнително това би насложило административна тежест, фактор, който постоянно усилва разноските, в тази ситуация изцяло голословно.
Преди време КРИБ също бяха срещу това гласоподаване. Какви са настроенията в този момент в другите организации, където членува Българска болнична асоциация?
Смятам, че решението се приветства като вярно от всички заинтригувани. Факт е, че провеждането на процедури по Закон за обществените поръчки коства време, коства пари и надлежно води до увеличение на разноските на сдружението за администриране на процеса – разноски за спомагателен личен състав, разноски, свързани с увеличени периоди на доставки, забавено подписване на контракти и прочие, което в последна сметка ще докара до увеличение на доплащанията от пациентите, което изрично не е в техен интерес.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ