Космически апарат прелетя през опашката на разпаднала се комета
Миналата година се случи едно необикновено нещо – „ Солър Орбитър “ на Европейската галактическа организация прелетя през опашката на кометата C/0219 Y4 (ATLAS), известна просто като Атлас. Тази изключителна среща даде неповторимия късмет на учените да научат повече за опашките на кометите. Откритията им бяха показани по време на тазгодишната Национална среща на астрономите.
Благодарение на получените данни учените съумяват да моделират средата на опашката на кометата. Магнитното поле от слънчевия вятър – потокът от заредени частици, отделян от Слънцето – наподобява обгръща ядрото на кометата и основава по-слабо магнитно поле в региона на опашката.
Това е извънредно значимо. Обикновено кометите имат ярка и забележима опашка, построена от прахуляк – прахуляк, който галактическия обект отделя, до момента в който се доближава към Слънцето. Втората опашка постоянно е по-бледа и е известна като йонна. Тя е формирана вследствие от взаимоотношението сред газа от кометите и частиците в слънчевия вятър.
Срещата е била още по-интересна и заради обстоятелството, че когато „ Солър Орбитър “ минава през Атлас, кометата към този момент е била фрагментирана. Тя се е разпаднала на към 30 елементи, всяка от които е с размера на къща. „ Солър Орбитър “ пресича опашката и съумява да мери измененията в магнитното поле от слънчевия вятър към опашката и противоположното.
Останките от кометата C/0219 Y4 (ATLAS), преминаваща край Слънцето, май 2020-та. Източник: NASA/NRL/STEREO/Karl Battams
„ Солър Орбитър “ е шестият галактически уред, който прелита през опашка на комета, само че е първият, който прави това в орбитата на Венера. Освен това е и един от дребното, които съумяват да извършат директни измервания на фрагментирана комета.
„ Това е много неповторимо събитие – то ни дава неповторимата опция да изучим състава и структурата на опашките на кометите с невиждани детайлности – споделя водещият създател Лоренцо Матейни, физик от Имперския лицей в Лондон. – Ако имаме малко повече шанс в този момент, когато слънчевата сонда „ Паркър “ и „ Солър Орбитър “ се намират по-близо до Слънцето от когато и да било, за в бъдеще сходни събития няма да бъдат необичайност! “.
„ Паркър “ и „ Солър Орбитър “ орбитират към Слънцето в много разнообразни орбити – по този метод те правят самодопълващи се наблюдения на Слънцето, в това число първите, направени върху полярните райони на нашата звезда.
Източник: IFLScience
