Евростат: Всеки трети в България в риск от бедност
Миналата година 21,1 % от популацията на Европейски Съюз или 92,4 милиона души са били застрашени от беднотия или обществено изключване по отношение на 21,6 на 100 през 2018 година, сочат оповестените през днешния ден данни на Евростат.
На този декор България е била страната с максимален дял от популацията в риск от беднотия и обществено изключване - 32,5 на 100, следвана от Румъния (31,2 процента), Гърция (30 на сто), Италия и Латвия (по 27,3 на 100, данните за Италия са за 2018-а), Литва (26,3 на сто) и Испания (25,3 на сто).
Данните са систематизирани за 2019 година, което значи, че в тях не се включват измененията, зародили по време на световната пандемия от COVID-19 и ограниченията, които държавните управления започнаха за опазване приходите на семействата, означават от Евростат.
Да бъдеш в риск от беднотия или обществено изключване значи да отговаряш на най-малко едно от идващите три условия: в риск от беднотия след обществени прехвърляния (бедност на доходите), в съществени материални ограничения или да живееш в домакинство с доста ниска активност на труда.
Делът на хората, които не са имали опция да заплащат за базови неща, като да вземем за пример да си покриват месечните сметки, е 5,6% в Европейски Съюз. В България всеки пети (19,9%) попада в тази статистика, до момента в който в Чехия единствено 3% от популацията имат този проблем.
През 2019 година 8,5 % от популацията на Европейски Съюз под 60-годишна възраст са живели в семейства, в които възрастните са работили под 20 % от общия си трудов потенциал. През 2018 година този дял е бил 8,8 %. Показателят е най-голям за Гърция (13,8 процента), Ирландия (13 %, данните са за 2018) и Белгия (12,4 процента). В България делът на хората, живели в семейства с доста ниска активност на труда, е бил 9,3 на 100, колкото и в Дания. Чехия (4,2 процента), Полша (4,7 процента) и Малта (4,9 процента) са били с най-нисък дял.
На този декор България е била страната с максимален дял от популацията в риск от беднотия и обществено изключване - 32,5 на 100, следвана от Румъния (31,2 процента), Гърция (30 на сто), Италия и Латвия (по 27,3 на 100, данните за Италия са за 2018-а), Литва (26,3 на сто) и Испания (25,3 на сто).
Данните са систематизирани за 2019 година, което значи, че в тях не се включват измененията, зародили по време на световната пандемия от COVID-19 и ограниченията, които държавните управления започнаха за опазване приходите на семействата, означават от Евростат.
Да бъдеш в риск от беднотия или обществено изключване значи да отговаряш на най-малко едно от идващите три условия: в риск от беднотия след обществени прехвърляния (бедност на доходите), в съществени материални ограничения или да живееш в домакинство с доста ниска активност на труда.
Делът на хората, които не са имали опция да заплащат за базови неща, като да вземем за пример да си покриват месечните сметки, е 5,6% в Европейски Съюз. В България всеки пети (19,9%) попада в тази статистика, до момента в който в Чехия единствено 3% от популацията имат този проблем.
През 2019 година 8,5 % от популацията на Европейски Съюз под 60-годишна възраст са живели в семейства, в които възрастните са работили под 20 % от общия си трудов потенциал. През 2018 година този дял е бил 8,8 %. Показателят е най-голям за Гърция (13,8 процента), Ирландия (13 %, данните са за 2018) и Белгия (12,4 процента). В България делът на хората, живели в семейства с доста ниска активност на труда, е бил 9,3 на 100, колкото и в Дания. Чехия (4,2 процента), Полша (4,7 процента) и Малта (4,9 процента) са били с най-нисък дял.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ