.Милиони хора по света в момента са в изолация, за

.

Милиони хора по света сега са в изолираност, с цел да предотвратят разпространяването на ковид, само че един мъж е прекарал последните три десетилетия в изолираност по собствен личен избор. За него споделя National Geographic.

През 1989 година Мауро Моранди закъсва с лодката си и се озовава на брега на остров Будели, ситуиран сред Сардиния и Корсика. По същото време научава, че пазачът на острова се отдръпва от поста си, тъй че той продава лодката си и заема поста му.

Оттогава, Мауро Моранди живее на острова и твърди, че " това, което най-вече обичам, е тишината, изключително през зимата, когато няма стихия и никой няма в близост “. Години наред се любува и на лятното безмълвие на залеза.

Островът е част от Националния парк на архипелага Мадалена. Счита се за най-красивото мяасто поради пясъка с розов цвят, напоен от микроскопични фрагменти от корали и черупки.

Всъщност, до началото на 90-те години островът не е бил запустял, само че по-късно е избран за място с „ висока естествена стойност “. Плажът е затворен, с цел да се отбрани нежната екосистема и единствено някои региони остават налични за посетителите. Така на острова остава с един жител  – Моранди.

През тези години той претърпява борбата сред новозеландски предприемач и италианското държавно управление за собствеността върху земята, извоювана от националния парк Мадалена. След това му се постанова да спори със управата на парка, която желае да го изгони оттова, само че летните гости го пазят с петиция и по този начин той остава на острова.

Любимото му място е верандата му, където денем чете книги, а вечер вечеря. „ Никога няма да си потегли. Надявам се да умра тук и след това пепелта ми да бъде разпръсната напразно ", споделя Моранди, който към този момент е на 81. Той има вяра, че целият живот в последна сметка се съединява още веднъж със Земята - че всички сме част от една и съща сила, която задвижва Вселената.

Въпреки, че страни от хората, Моранди всяко лято образова посетителите по какъв начин да пазят природата. „ Не съм ботаник или биолог “, споделя Моранди. „ Да, знам имена на растения и животни, само че работата ми е доста по-различна от тази. Да можеш да се грижиш за растение е техническа задача. А моята е да се опитам да накарам хората да схванат за какво растението би трябвало да живее. “

Той твърди, че опитите да се вършим на свръхчовеци са напразни, а би трябвало да се научим да се приспособяваме към природата. Признава, че най-впечатляващото нещо е да гледа светлината на умиращото слънце. Това-е обичаното му време от деня, когато светът като че ли затихва.

Моранди споделя, че образованието на хората по какъв начин да виждат хубостта ще избави света е негова задача. „ Бих желал хората да схванат, че би трябвало да се опитваме не да гледаме хубостта, а да я усещаме със затворени очи “, твърди той.

Зимите на Будели са по едно и също време красиви и самотни. Моранди устоя  месец без никакъв контакт с хора, а намира разтуха в звуците напразно и вълните.

" Тук съм в затвор ", споделя той и прибавя: " Но тъкмо този затвор съм избрал за себе си. "