Милфьой
Милфьой (Mille-feuille или Millefoglie) e типичен десерт, който се състои от три кори многолистно тесто, разграничени от два пласта сладкарски крем. Произходът му е неразбираем - или е от Италия, или от Франция. Със сигурност се знае обаче, че не какъв да е, а сладкарят на сладкарите Мари-Антоан Карем е подобрил този сладкиш първоначално на XIX век, а по време на Наполеоновите войни милфьой е бил необятно прочут под името „ Наполеон “ (Napoleon). Но с изключение на връзка с името на императора се допуска, че е допустимо да е видоизменено от „ Napoletano ”, указващо родното място на „ хилядата листа “ - Неапол. Това не е най-важното, а фактът, че след намесата на Карем сладкишът придобива нужните характерности (6 прегъвания на тестото и общо 729 пласта), с цел да се назова френски. Точно толкоз са и при класическия френски кроасан – границата е тъкмо шест, тъй като по-късно маслото се усвоява изцяло от тестото и магията не се случва.
Днес този сладкиш наподобява обикновен, тъй като многолистно тесто се продава на всички места. Но в случай че си визиите свят, в който не съществуват токът и хладилникът, изработката на многолистно тесто е било дълъг, трудоемък и незабравим развой.
В Италия милфьой е толкоз публикуван, че се продават даже изпечени готовите кори за него. Малкият подробност, който прави сладкиша извънреден, е, че тестото не трябва да се оставя да бухне доста при печенето. А това се реализира с доста елементарен трик.
Другият значим детайл за същински милфьой е сладкарският крем. Той също е исторически крем – буквата А в писмеността на сладкарството. Всички го познаваме – мляко, жълтъци, брашно, ванилия... В Италия си разрешават повече волности с кремовете, по тази причина и добавките към него могат да са разнообразни – да вземем за пример маскарпоне...
Необходимите артикули:
За кората:
1 опаковка многолистно тесто
пудра захар
За сладкарския крем:
500 мл пълномаслено мляко
150 г захар
5 жълтъка
1 ч.л. дестилат ванилия
2 с.л. брашно
2 с.л. царевично брашно
кората на един портокал
Загрейте фурната на 200 градуса. Постелете тавата с хартия за печене, поръсете я с пудра захар и разстелете тестото. Нарежете го на три равни елементи. Надупчете с вилица на доста места (през 1-2 см). Покрийте тестото с още един лист хартия за печене и сложете от горната страна друга тава (изберете допустимо най-леката такава). Печете за 9 минути. Извадете, отстранете тежестта и хартията, и печете кората за още 9 минути. Изчакайте корите да изстинат и ги разделете там, където са разрязани (помогнете си с ножа за хляб).
Загрейте 1 ½ чаши мляко, кората от портокала и захарта в тенджерка на междинен огън. Бъркайте, до момента в който захарта се разтвори. Отделно останалото мляко разтворете с жълтъците, ванилията, брашното и царевичното брашно до хомогенна примес. Към нея прибавете 1/3 от към този момент горещото мляко (със захарта и кората от портокал) – това се назовава темпериране – като бъркате интензивно с железна бъркалка. После на тънка бликам изсипете темперираната примес към останалото горещо мляко. Бъркайте, до момента в който кремът се сгъсти. Отстранете го от котлона, покрийте с пластмасово фолио и изчакайте да изстине.
Сглобете десерта като редувате кора, крем, а най-горната кора не покривайте с крем. Поръсете с пудра захар и аранжирайте. Класиката е да се украси с горски плодове, само че в този сезон не можах да открия и по тази причина използвах примес от сухи плодове, ядки и шоколадови бонбони.
Повече от Елена можете да намерите на FB страницата My Italian Days
Днес този сладкиш наподобява обикновен, тъй като многолистно тесто се продава на всички места. Но в случай че си визиите свят, в който не съществуват токът и хладилникът, изработката на многолистно тесто е било дълъг, трудоемък и незабравим развой.
В Италия милфьой е толкоз публикуван, че се продават даже изпечени готовите кори за него. Малкият подробност, който прави сладкиша извънреден, е, че тестото не трябва да се оставя да бухне доста при печенето. А това се реализира с доста елементарен трик.
Другият значим детайл за същински милфьой е сладкарският крем. Той също е исторически крем – буквата А в писмеността на сладкарството. Всички го познаваме – мляко, жълтъци, брашно, ванилия... В Италия си разрешават повече волности с кремовете, по тази причина и добавките към него могат да са разнообразни – да вземем за пример маскарпоне...
Необходимите артикули:
За кората:
1 опаковка многолистно тесто
пудра захар
За сладкарския крем:
500 мл пълномаслено мляко
150 г захар
5 жълтъка
1 ч.л. дестилат ванилия
2 с.л. брашно
2 с.л. царевично брашно
кората на един портокал
Загрейте фурната на 200 градуса. Постелете тавата с хартия за печене, поръсете я с пудра захар и разстелете тестото. Нарежете го на три равни елементи. Надупчете с вилица на доста места (през 1-2 см). Покрийте тестото с още един лист хартия за печене и сложете от горната страна друга тава (изберете допустимо най-леката такава). Печете за 9 минути. Извадете, отстранете тежестта и хартията, и печете кората за още 9 минути. Изчакайте корите да изстинат и ги разделете там, където са разрязани (помогнете си с ножа за хляб).
Загрейте 1 ½ чаши мляко, кората от портокала и захарта в тенджерка на междинен огън. Бъркайте, до момента в който захарта се разтвори. Отделно останалото мляко разтворете с жълтъците, ванилията, брашното и царевичното брашно до хомогенна примес. Към нея прибавете 1/3 от към този момент горещото мляко (със захарта и кората от портокал) – това се назовава темпериране – като бъркате интензивно с железна бъркалка. После на тънка бликам изсипете темперираната примес към останалото горещо мляко. Бъркайте, до момента в който кремът се сгъсти. Отстранете го от котлона, покрийте с пластмасово фолио и изчакайте да изстине.
Сглобете десерта като редувате кора, крем, а най-горната кора не покривайте с крем. Поръсете с пудра захар и аранжирайте. Класиката е да се украси с горски плодове, само че в този сезон не можах да открия и по тази причина използвах примес от сухи плодове, ядки и шоколадови бонбони.
Повече от Елена можете да намерите на FB страницата My Italian Days
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ