Той ме бие, цялата съм в синини, но ние много се обичаме
Мила ми българко. Мамо, сестро, приятелко... в действителност, няма значение. Животът на всяка една от нас е еднообразно скъп. И го запомни добре, а желая да запомниш и идващите редове още по-добре:
Ако ти обичаш мъжа до себе си, това би трябвало да е най-големият подарък за него. Ако се прибираш скапана от работа, само че все пак бързаш, с цел да му сготвиш обичаното ястие за вечеря, той би трябвало да знае, че си неговата богиня. Ако си го дарила с деца, то той ти е длъжен до края на дните си. Мога да продължа с образците, само че няма потребност, тъй като доста добре знаеш какви ще бъдат те. А още по-добре би трябвало да знаеш, че нищо, което не е най-хубавото, не е за теб. Но кое е още по-важно да знаеш:
Всеки има неприятни интервали в живота си, всеки си носи кръста, всеки си има по някой-друг недостатък, което го прави човек, а не идеален робот. Но има пороци, които не можем да прощаваме, тъй като те могат да ни костват живота. И до момента в който можеш да избираш с кого да споделяш дните си, не прощавай непростимото. Защото цената на една обич не може да бъде един човешки живот. А и даже цената да не е живота ти, а единствено щастието ти, вярвай - отново е неуместно висока.
Но колкото и да си повтаряме клишета, знаем че всеки ден някъде тук, то в България си е нещо като традиция, една от нас умира или просто не отива на работа, тъй като е засрамена и насинена.
От първото или следващо нахлуване на обичания си мъж. Защото сме приели, че щом те бие и ревнува, то със сигруност го прави от мощна обич, а пък ти си го ядосала. Защото си прегорила манджата, тъй като си се усмихнала на съседа или пък по някакъв различен неуместен метод, което може да е опрощение единствено за един трагичен принудител.
Тук съм, с цел да ти припомня, че нито една същинска обич не оставя синини, не те кара да плачеш неутешимо от болежка и оскърбление, нито пък буди боязън. Това, което ти и доста други дами, за жалост попаднали в клопката на някой тесногръд принудител, няма по какъв начин да осъзнаете. Защото живееш с непрекъснато възприятие за виновност и с убеждението, че ще бъдеш удряна, до момента в който не станеш съвършена. А дотогава си единствено едно безличие, което се употребява за слугуване и...останалото просто ме боли да го напиша.
Ако заран се поглеждаш в огледалото и откриваш, че лицето ти не сияе от благополучие, а само от сълзи и ще се наложи за следващ път да си криеш синините, тъй като те е позор, че оня, който толкоз обичаш, те е "обичал " със мощната си ръка, та чак те е боляло, просто бягай. И не мълчи, тъй като идната в черната статистика за жертви на домашно принуждение, ще бъдеш ти. А тогава и да крещиш - няма да има кой да те чуе. Както през днешния ден към този момент няма по какъв начин да чуем 26-годишната жена от Старосел, открита безжизнена от удари и намушквания в дома си. Вероятно отново от мъж, който е преливал от обич към нея. И това се случи през днешния ден. Да, в този момент - тази седмица. На може би 100 километра от твоя дом.
Насилието не е обич. Ревността не е обич. Чувството за благосъстоятелност не е обич. Всички тези прояви са отражение на болното схващане на човек, към който не можем и не би трябвало да демонстрираме схващане. И в случай че през днешния ден той може да те удари, без даже да се замисли каква болежка и какви последици ще има за теб, вярвай че ще бъде кадърен да го направи и на следващия ден. Или след месец, или година. И може да е по-страшно, даже съдбовно.
Тръгни си през днешния ден, разкажи на всички през днешния ден, поискай своето отмъщение през днешния ден. Направи го, до момента в който те има, избави освен себе си, само че и евентуалните жертви след теб. И помни - любовта не е изстрадано благополучие, тя е просто благополучие!
Ако ти обичаш мъжа до себе си, това би трябвало да е най-големият подарък за него. Ако се прибираш скапана от работа, само че все пак бързаш, с цел да му сготвиш обичаното ястие за вечеря, той би трябвало да знае, че си неговата богиня. Ако си го дарила с деца, то той ти е длъжен до края на дните си. Мога да продължа с образците, само че няма потребност, тъй като доста добре знаеш какви ще бъдат те. А още по-добре би трябвало да знаеш, че нищо, което не е най-хубавото, не е за теб. Но кое е още по-важно да знаеш:
Всеки има неприятни интервали в живота си, всеки си носи кръста, всеки си има по някой-друг недостатък, което го прави човек, а не идеален робот. Но има пороци, които не можем да прощаваме, тъй като те могат да ни костват живота. И до момента в който можеш да избираш с кого да споделяш дните си, не прощавай непростимото. Защото цената на една обич не може да бъде един човешки живот. А и даже цената да не е живота ти, а единствено щастието ти, вярвай - отново е неуместно висока.
Но колкото и да си повтаряме клишета, знаем че всеки ден някъде тук, то в България си е нещо като традиция, една от нас умира или просто не отива на работа, тъй като е засрамена и насинена.
От първото или следващо нахлуване на обичания си мъж. Защото сме приели, че щом те бие и ревнува, то със сигруност го прави от мощна обич, а пък ти си го ядосала. Защото си прегорила манджата, тъй като си се усмихнала на съседа или пък по някакъв различен неуместен метод, което може да е опрощение единствено за един трагичен принудител.
Тук съм, с цел да ти припомня, че нито една същинска обич не оставя синини, не те кара да плачеш неутешимо от болежка и оскърбление, нито пък буди боязън. Това, което ти и доста други дами, за жалост попаднали в клопката на някой тесногръд принудител, няма по какъв начин да осъзнаете. Защото живееш с непрекъснато възприятие за виновност и с убеждението, че ще бъдеш удряна, до момента в който не станеш съвършена. А дотогава си единствено едно безличие, което се употребява за слугуване и...останалото просто ме боли да го напиша.
Ако заран се поглеждаш в огледалото и откриваш, че лицето ти не сияе от благополучие, а само от сълзи и ще се наложи за следващ път да си криеш синините, тъй като те е позор, че оня, който толкоз обичаш, те е "обичал " със мощната си ръка, та чак те е боляло, просто бягай. И не мълчи, тъй като идната в черната статистика за жертви на домашно принуждение, ще бъдеш ти. А тогава и да крещиш - няма да има кой да те чуе. Както през днешния ден към този момент няма по какъв начин да чуем 26-годишната жена от Старосел, открита безжизнена от удари и намушквания в дома си. Вероятно отново от мъж, който е преливал от обич към нея. И това се случи през днешния ден. Да, в този момент - тази седмица. На може би 100 километра от твоя дом.
Насилието не е обич. Ревността не е обич. Чувството за благосъстоятелност не е обич. Всички тези прояви са отражение на болното схващане на човек, към който не можем и не би трябвало да демонстрираме схващане. И в случай че през днешния ден той може да те удари, без даже да се замисли каква болежка и какви последици ще има за теб, вярвай че ще бъде кадърен да го направи и на следващия ден. Или след месец, или година. И може да е по-страшно, даже съдбовно.
Тръгни си през днешния ден, разкажи на всички през днешния ден, поискай своето отмъщение през днешния ден. Направи го, до момента в който те има, избави освен себе си, само че и евентуалните жертви след теб. И помни - любовта не е изстрадано благополучие, тя е просто благополучие!
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ