Mихаил Константинов е роден през 1948 г. в София. Завършва

Mихаил Константинов е роден през 1948 година в София. Завършва математика в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. През 1986 година става лекар по математика в Института по математика и механика към Българската академия на науките. Работил е в Института по техническа кибернетика и роботика при Българска академия на науките. Член на Централната изборна комисия от 1991 до 2011 година, а от 2003 до 2009 година е и неин заместник-председател. В интервала 2012–2013 година е член и ръководител на Съвета на шефовете на „ Информационно обслужване “ АД. – Професор Константинов, предизборната акция стартира със кавги, по какъв начин това ще повлияе на гласоподавателите? – Скандали постоянно е имало преди избори. Сега чакам да са малко по-големи и по-мръсни. Но когато става дума за изборна интензивност, избирам да приказвам с безспорни цифри, а не в проценти. Да не забравяме, че за обособените избори този брой ще бъде друг, защото има условие за уседналост при вота за Европарламент и там гласувалите ще бъдат от 50 до 100 хиляди по-малко. Но дано да бъдем по-конкретни – българските гласоподаватели по целия свят са 6,6 милиона – това са всички, които имат ЕГН, непрекъснат адрес в България, те са над 18 години, не са сложени под забраняване и не изтърпяват наказване за отнемане от независимост. От тях в страната се намират 5,2 милиона, а в чужбина – 1,4 милиона. – Какъв ще е резултатът от осъществяване на избори две в едно – европейски плюс парламентарни? – Никакъв необикновен резултат няма да има. По време на последните парламентарни избори гласоподаваха 2,6 милиона. На предходните няколко вота, които се организираха през два-три месеца, гласоподавателите бяха 2,3–2,4 милиона. Все отново двата избора, които в този момент предстоят, евентуално ще подсилят мотивацията на хората. Така че чакам на 9 юни пред урните да отидат сред 2 и 2,5 милиона души, по-вероятно някъде към 2,3–2,4 милиона. – Ще успее ли гласоподавателят да се оправи с два типа бюлетини, а ще има и преференции? Как ще е по-лесно гласуването – с машина или с хартия? Ако се върнем 33 години обратно, на 13 октомври 1991 година в един и същи ден се организираха двата най-сложни избора – локални и за парламент. Това бяха и първите демократични избори и имаше доста опасения, само че резултатът беше прелестен. Тогава България се оправи съвършено. Трябва да знаете, че най-прости са изборите за президент, по-късно са за Европарламент, където има единствено една листа. Така че сме успявали при много по-трудни обстановки. Затова нямам опасения във връзка със сложността, по-скоро има проблем с другите условия за уседналост. Примерно, при машината идва гласоподавател, който има право да гласоподава за европейски избори, само че той съумява да даде вота си и за парламент. Какво вършим тогава? Дори в случай че той изнесе единствено европейска бюлетина, в паметта на машината остава и другото гласоподаване и ще се покаже друг резултат от наличните бюлетини. Поради тези аргументи в Евро¬па машинно гласоподаване изрично няма. И в този момент – доста обичам възражението, че има в Брюксел. Да, само че град Брюксел е половин Белгия. От цяла Европа единствено там има машинно гласоподаване, тъй като то не е несъмнено, провокира кавги и е по-добре да го няма. – Като гледате социологическите про¬учвания, какви са прогнозите ви за резултатите? – ГЕРБ ще са първи и на двата избора – на парламентарните ще имат най-малко 70 депутати, следват три политически сили с по към 40 – това са „ Продължаваме промяната “ – „ Демократична България “, „ Възраждане “ и Движение за права и свободи. Българска социалистическа партия ще има към 30 и Има Такъв Народ – почти 20. – При този резултат ще може ли да се образува държавно управление и кои са най- евентуалните комбинации? – Едно от вероятните държавни управления е ГЕРБ, Движение за права и свободи плюс една по-малка партия, каквато е да вземем за пример Има Такъв Народ. Всъщност това е много симпатична композиция, която може да изкара цялостен мандат. Вариант е да се търси кабинет и през остарялата сглобка, само че на мен ми се желае към този момент ПП- Демократична България малко да си починат от политиката, тъй като тя не им е ясна. Толкова доста фалове, толкоз безобразия аз просто не съм виждал. Не става въпрос, че крадат доста – всички крадат. Но те крадат по един пошъл метод, крадат бездарно. Оказа се, че пропуснаха и парите по Плана за възобновяване и резистентност. Просто 10 милиарда ги пуснаха в кошчето заради някаква вродена нелепост. Тези хора би трябвало да си починат, да четат книжки за политика, тъй като такава дилетантщина не съм виждал. – Какъв е шансът на левия гласоподавател да бъде показан в новия парламент освен това разделяне на левицата? – Левият гласоподавател ще има един формален представител и това е Българска социалистическа партия, която към момента не е умряла изцяло. Има две дребни партии – едната вляво, другата вдясно, които на мен са ми доста симпатични. Това са „ Солидарна България “, обвързвана с Ваня Григорова, и „ Синя България “ – с Вили Лилков. В момента и двете формирования, те са обединения, имат по 2,5% и в случай че малко се напънат, могат да прескочат националната преграда, която е 4%. Дали ще вкарат евродепутат, аз персонално се колебая, тъй като там бариерата е по-висока – 1/17 от вота, което е малко над 5,88 на 100. Според вас какво ще покажат на европейските водачи резултатите от вота в Европа? – Ще има ли смяна в конфигурацията? – Да, ще има. Очевидно е, че има дясна, консервативна или в случай че желаете, я наречете националистическа вълна. Партиите, които имат сходна идеология, явно ще покачат своя резултат. Не е изключено да получим и нова ръководеща настройка в Европейския парламент. Но нали знаете, че от него нищо не зависи. Зависи каква Европейската комисия ще избере и оттова натам може да го забравим за огромно страдание. Но да се надяваме, че новият Европарламент най-малко ще уточни свястна Европейска комисия, тъй като сега според мен хората там за нищо не стават. – Според настоящите прогнози Урсула фон дер Лайен е любимец за поста на идващ ръководител на Европейска комисия. Вие какво мислите? – Искрено се надявам това да не се случи. Г-жа Фон дер Лайен изцяло сполучливо унищожи всичко, с което се захвана. Тя нанесе най-голямата щета на немската войска. Бундесверът беше разсипан под нейното управление дружно с нейната другарка Меркел. Това може пък да е била задачата на някои хора. В момента в немската войска няма летящи самолети, оръжията са извънредно незадоволително, бойният състав е неопитен. Бундесверът, който беше най-голямата мощ на континента, в този момент е на трето-четвърто място, което е безсрамие. Ние разчитаме на тази армия, в случай че би трябвало да се борим с външен агресор. Скандалът с имунизациите също е измежду „ активите “ на госпожа Фон дер Лайен и най-малко се надявам, че ще има следствие, което ще каже по какъв начин се откраднаха 15–20 милиарда. Смятам, че тази 65-годишна госпожа би трябвало да се пенсионира и да стартира да написа записки. – Ако след изборите има друго съответствие на силите в Европа, допустимо ли е да настъпи смяна в позицията за Украйна? – Не. Позицията за войната в Украйна е видна. Категорично се знае кой е агресорът и коя е жертвата. Разбира се, има нюанси – война до последния украинец, което е безумство. Другото е заслужен мир и избавяне на човешки животи. Но нещата надали ще станат, както ги желаеме. Основната цел на света сега би трябвало да бъде по какъв начин да се избегне нуклеарна война, тъй като това ще е краят на човечеството. – Как тълкувате това, че макар апелите на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел няколко страни от Европейски Съюз изпратиха свои представители на церемонията по встъпването в служба на президента Владимир Путин? – Това демонстрира, че към момента някои страни се пробват да имат независима политика. В последна сметка Европейският съюз не е казарма. Но бих желал тук да ви напомня какво гласи прословутият член 5 от Учредителния контракт за НАТО, който все го цитираме по най-различни мотиви. Приблизително там се споделя, че когато една натовска страна бъде нападната, тогава всяка друга страна от Алианса е длъжна да помогне, доколкото реши за належащо. Никакво обвързване няма за автоматизирано задействане. Този член беше вкаран преди време от Съединени американски щати и си оставиха тази малка врата, с цел да не взимат отношение. Така че не си мислете, че автоматизирано някой ще ни отбрани, в случай че тук, примерно, влязат непознати войски. Вестник „ Филтър “