От А до Ям: Теория и практика на черните морски миди
Мидите са прелестна храна – деликатна, вкусна, нискокалорична и най-много създаваща това морско въодушевление, което ни кара да мечтаем за море, плаж, вечери под звездите...
У нас, когато имаме посетители на миди, вечерите са по-приятни и мисля, че е по този начин, тъй като яденето им изисква малко да се потрудиш. Разтварянето на черупката, изваждането на мидата, цялото това прелестно лутане забавя темпото, хората стават по-словоохотливи, за на никое място не бързат, виното върви паралелно и по малко, а диалозите са като че ли по-задушевни.
Консумирането на миди крие известни опасности, тъй че първото и главно предписание е да имате персонални стандарти за сигурност, преди да се впуснете в събирането или покупката им.
Моите са доста простички: първо, не групирам миди в морето. Вероятността да се отровя от такива миди не е огромна, само че съществува да вземем за пример риск от хепатит, който бих си икономисала, в случай че мога. Второ, ядем миди единствено в размножителния им интервал – пролетта и лятото, когато са и най-вкусни. Трето, пресните миди нямат аромат на риба или на застояла сол, а имат оня пресен, ветровит аромат на море, който всеки “морски човек ” познава прелестно.Купуването на пресните миди е желателно да е постоянно в деня, в който ще се употребяват. Теоретично можете да задържите пресни миди и за няколко дни в хладилника, увити във влажна забрадка, само че в този момент има опция в магазините да ви запазят миди и риба за деня, в който са ви нужни, тъй че този трик с кърпата не съм го пробвала персонално. Мидите се продават постоянно живи, в мрежички, със санитарно позволение, споменат генезис (място, пречиствателен център) и период на валидност. Много прецизен тест за това дали ви продават пресни миди е какъв брой от тях са отворени, когато ги почиствате. На 3 кг миди е възможно да има 2-3 отворени или счупени миди. Останалите би трябвало да са затворени, да имат гладка и блестяща, овална и приятно черна повърхнина. Почистването на мидите също е улеснено доста от рибарските магазини. Преди да ви ги опаковат, ги почистват в центрофуга, тъй че за вас остава единствено да махнете “конеца ”, който се подава от мидата. Ако нямат центрофуга, с нож се остъргва повърхността им. Друг по-лесен метод е да ги сложите в един плик, да ги посипете щедро с едра морска сол, да пандизите плика и да ги натискате с придвижвания като тези при месенето. За към 5 минути от триенето ще се изчистят, след което остава да се изплакнат и да се почистят от конците.
Черните миди не се употребяват в никакъв случай сурови. Готвенето им е последната и най-приятна гаранция за сигурност и здраве. Днешната ни рецепта е като за изцяло начинаещи и идва от Неапол.Черни миди с черен пипер
В тази част на Италия схващат от миди! Оттам идва една от най-известните, най-семплите и най-вкусни предписания в италианската кухня – черните миди с черен пипер (или Impepata di cozze).
Необходимите артикули:
3 кг почистени миди
3 скилидки чесън
½ ч. ч. зехтин
прясно надробен черен пипер
Почистете и нарежете на половинки скилидките чесън. В дълбока, необятна тенджера с похлупак загрейте зехтина на междинна степен и запържете чесъна. Изсипете мидите и затворете тенджерата с капака. След няколко минути, когато мидите се отворят, са подготвени. Поръсете щедро с прясно надробен черен пипер, затворете тенджерата и я разклатете.
Четири спомагателни оферти:
обичайно тези миди се употребяват със запечен селски самун, посипан със зехтин;добавете и ½ ч. ч. бяло вино, преди да пандизите тенджерата;за по-силен мирис на чесън може да поръсите най-после и с мирис чесън;ако остане сос от мидите, с него можете да подправите спагетите си на идващия ден.
Повече от Елена можете да намерите на фейсбук страницата Italian Days.
У нас, когато имаме посетители на миди, вечерите са по-приятни и мисля, че е по този начин, тъй като яденето им изисква малко да се потрудиш. Разтварянето на черупката, изваждането на мидата, цялото това прелестно лутане забавя темпото, хората стават по-словоохотливи, за на никое място не бързат, виното върви паралелно и по малко, а диалозите са като че ли по-задушевни.
Консумирането на миди крие известни опасности, тъй че първото и главно предписание е да имате персонални стандарти за сигурност, преди да се впуснете в събирането или покупката им.
Моите са доста простички: първо, не групирам миди в морето. Вероятността да се отровя от такива миди не е огромна, само че съществува да вземем за пример риск от хепатит, който бих си икономисала, в случай че мога. Второ, ядем миди единствено в размножителния им интервал – пролетта и лятото, когато са и най-вкусни. Трето, пресните миди нямат аромат на риба или на застояла сол, а имат оня пресен, ветровит аромат на море, който всеки “морски човек ” познава прелестно.Купуването на пресните миди е желателно да е постоянно в деня, в който ще се употребяват. Теоретично можете да задържите пресни миди и за няколко дни в хладилника, увити във влажна забрадка, само че в този момент има опция в магазините да ви запазят миди и риба за деня, в който са ви нужни, тъй че този трик с кърпата не съм го пробвала персонално. Мидите се продават постоянно живи, в мрежички, със санитарно позволение, споменат генезис (място, пречиствателен център) и период на валидност. Много прецизен тест за това дали ви продават пресни миди е какъв брой от тях са отворени, когато ги почиствате. На 3 кг миди е възможно да има 2-3 отворени или счупени миди. Останалите би трябвало да са затворени, да имат гладка и блестяща, овална и приятно черна повърхнина. Почистването на мидите също е улеснено доста от рибарските магазини. Преди да ви ги опаковат, ги почистват в центрофуга, тъй че за вас остава единствено да махнете “конеца ”, който се подава от мидата. Ако нямат центрофуга, с нож се остъргва повърхността им. Друг по-лесен метод е да ги сложите в един плик, да ги посипете щедро с едра морска сол, да пандизите плика и да ги натискате с придвижвания като тези при месенето. За към 5 минути от триенето ще се изчистят, след което остава да се изплакнат и да се почистят от конците.
Черните миди не се употребяват в никакъв случай сурови. Готвенето им е последната и най-приятна гаранция за сигурност и здраве. Днешната ни рецепта е като за изцяло начинаещи и идва от Неапол.Черни миди с черен пипер
В тази част на Италия схващат от миди! Оттам идва една от най-известните, най-семплите и най-вкусни предписания в италианската кухня – черните миди с черен пипер (или Impepata di cozze).
Необходимите артикули:
3 кг почистени миди
3 скилидки чесън
½ ч. ч. зехтин
прясно надробен черен пипер
Почистете и нарежете на половинки скилидките чесън. В дълбока, необятна тенджера с похлупак загрейте зехтина на междинна степен и запържете чесъна. Изсипете мидите и затворете тенджерата с капака. След няколко минути, когато мидите се отворят, са подготвени. Поръсете щедро с прясно надробен черен пипер, затворете тенджерата и я разклатете.
Четири спомагателни оферти:
обичайно тези миди се употребяват със запечен селски самун, посипан със зехтин;добавете и ½ ч. ч. бяло вино, преди да пандизите тенджерата;за по-силен мирис на чесън може да поръсите най-после и с мирис чесън;ако остане сос от мидите, с него можете да подправите спагетите си на идващия ден.
Повече от Елена можете да намерите на фейсбук страницата Italian Days.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ