Разединеното кралство
Методи Методиев
(Специално за Дума от Лондон)
За повторно през последните две години Англия е на прага на общи парламентарни избори. И двата пъти те бяха провокирани от ръководещите в страната консерватори - на 8 юни 2017 година от тогавашния закостенял водач и към този момент някогашен министър председател Тереза Мей и по-късно повече от 2 година по настояването на сегашния министър председател Борис Джонсън.
След избирането на Борис Джонсън за водач на Консервативната партия и надлежно министър председател на Англия политическото противостояние в страната се изостри неимоверно. Споровете към напускането на Европейски Съюз, или по-известни като Брекзит безусловно разделиха английското общество, а се стигна и до прекосяването на депутати от разнообразни парламентарни групи към съперничещи партии или оповестяването им за самостоятелни. Този развой отслаби най-много както Консервативната партия,
по този начин и публичното доверие в английския парламентаризъм.
Плющяха оставки, изключвания, още веднъж одобрявания, недодялан език от парламентарните скамейки (в Камарата на общините депутатите се изричат от заеманите от тях места, откакто им се даде думата), извинения, груби и не толкоз груби парламентарни процедури, а министър председателят Джонсън даже реши да затвори Народното събрание за пет седмици, като съумя да убеди кралицата да го поддържа. Опитът за изолираност на Народното събрание се оказа несполучлив и Върховният съд на Англия го разгласи за нелегално. Същевременно Джонсън претърпя четири следващи провали при гласуването на неговите оферти на така наречен покупко-продажби за Брекзит с Брюксел. Известният с арогантността и демагогията си министър председател обаче освен че не подаде оставка, само че продължи да се държи предизвикателно и самонадеяно към всички, до момента в който в последна сметка не получи по този начин мечтаните от него изключителни избори.
Но както всеки Фауст, министър председателят Джонсън си има и своя Мефистофел. Името му е Доминик Къмингс, ученик на Оксфорд, 48-годишен, политически пълководец и консултант на английския министър председател. Къмингс несъмнено не обича да е в светлината на прожекторите, не свети по всемирски събития, облича се непретенциозно, не дава изявленията и се държи надалеч от публицистите и светската суетност. Тази роля той е оставил за Джонсън, като даже от време на време наподобява, че арогантността и популизмът на английския министър председател са повече игра за пред обществото, планувана и режисирана ловко зад кулисите, в сравнение с черти от характера на индивида Борис Джонсън.
Да се върнем на идните избори. Основната тематика ще е Брекзит и последствията от него за Англия. Появяват се и други тематики - битката с климатичните промени, правата и заплащането на трудещите се в страната, увеличение на парите за опазване на здравето и обучение. Тези тематики обаче безусловно се изгубват на фона на дебата за Брекзит. И действително мотото на акциите на всички участници в конкуренцията ще е " за " и респективно " срещу " Брекзит, като в същото време ще се акцентират позитивните и отрицателните страни на процеса.
Очертават се три лагера
Първият е на партиите, лобиращи за Брекзит. Това са консерваторите (КП), водени от Борис Джонсън, Партията " Брекзит " (ПБ) на известния популист, демагог и неприкрит съперник на Европейски Съюз Найджъл Фараж (което обаче не му пречи да заема мястото на евродепутат и получава заплата и облаги като такъв) и Демократичната юнионистка партия (ДЮП) от Северна Ирландия с водач Арлен Фостър. Без значение какво приказват цифрите и обстоятелствата, за Фараж ще гласоподава по-старото потомство британци, на възраст над 60 години, 2/3 от които даже не са напускали Обединеното кралство през живота си.
Във втората група са партиите, които желаят процесът Брекзит да бъде пресечен и Англия да остане член на Европейски Съюз. На първо място в тази група е Либералнодемократическта партия (ЛДП), водена от Джо Суинсън. Следва ги Партията на " зелените " (ПЗ) в Англия и Уелс със съпредседатели Джонатан Бартли и Шон Бери, Шотланската национална партия (СНП) с ръководител премиера на Шотландия Никола Стърджън, Партията " Шин Фейн " (бившето политически крило на Ирланската републиканска войска - ИРА), водена от Мери Лу Макдоналд и Партията на Уелс (ПУ) с водач Адам Прайс. В тази група са и 24 понастоящем самостоятелни депутати и претенденти за нови мандати, " отлюспени " или напуснали редовете на Консервативната и Лейбъристката партия. ЛДП, ПЗ и ПУ към този момент даже образуваха и предизборна коалиция и ще издигат общи кандидатури за депутати за новия английски парламент. От своя страна, Никола Стърджън прикани всички съперници на Брекзит в Шотландия да гласоподават за нея.
Към третата група, или последователите на така наречен мек Брекзит (напускане на Европейски Съюз, само че опазване на тесни връзки с Брюксел) може да се причисли най-голямата опозиционна мощ във Англия - Лейбъристката партия (ЛП) с водач Джереми Корбин. Партията се тресе от вътрешни несъгласия и даже нейни някогашни престижи като Иън Остин, който бе някогашен консултант на премиера Гордън Браун, стигнаха до такава степен, че приканиха гласоподавателите да гласоподават за Консервативната партия, защото Корбин е некадърен да ръководи страната. Междувременно един от видните функционери на лейбъристите и претендент за финансов министър (един от най-важните постове в английското правителство) Джон МакДонъл оповести огромна стратегия за справяне с жилищната рецесия във Англия (много остра сега и един от въпросите, с които ръководещите консерватори по този начин и не се заеха сериозно). Според него вложенията в бранша на строителство на жилища от страна на страната за интервал от 5 година ще възлязат на 150 милиарда английски лири, или това значи построяването на най-малко 14 000 жилища годишно. Корбин даде обещание и премахването на университетските такси за студенти, които са едни от най-високите в Европа.
Консерваторите пък дават обещание нова икономическа епоха и държавни вложения в размер на 3-5% от Брутният вътрешен продукт за идващите 5 години. Както те, по този начин и Найджъл Фараж са подкрепяни оттатък океана във връзка с Брекзит от страна на президента Тръмп. Това обаче няма да окаже съвсем никакво въздействие върху изборния развой във Англия.
Кой ще завоюва вота?
В момента е доста мъчно да се предвижда. Според последните проучвания на публичното мнение торите водят с 40%, следвани от лейбъристите с едвам 28 на 100. На трето и четвърто място са надлежно ЛДП с 14% и партията на Фараж с 11 на 100. Ако сходен сюжет се реализира, то Консервативната партия ще си обезпечи удобно болшинство в Камарата на общините и ще може напълно свободно да прокара така наречен договорка за Брекзит сред Джонсън и Брюксел. Засега обаче описаната прогноза е прекомерно неточна, като се има поради, че до края на акцията остава още много време. Във всеки случай обаче Фараж ще поддържа Джонсън за съставянето на държавно управление, до момента в който е доста по-малко евентуално анти-Брекзит блокът към ЛДП да поддържа Корбин за мястото на министър председател. От своя страна, Стърджън към този момент и очевидно се разгласи, че ще направи още един опит за организирането на референдум за самостоятелна Шотландия след изборите, на което Борис Джонсън изрично се опълчва. Засега от Шин Фейн резервират безмълвие по въпроса за бъдещето и мира в Северна Ирландия. Но Бог знае какво може да им пристигна на разум на коравите ирландци, в случай че вземе и се появи ограда от бодлива тел по границата с Република Ирландия...
Към момента най-важното е, че министър председателят Джонсън се приготвя за втори мандат. А една от най-колоритните персони във към този момент някогашния парламент, някогашният му ръководител Джон Бъркоу, съобщи, че Брекзит ще е най-голямата неточност за Англия от Втората международна война насам.
(Специално за Дума от Лондон)
За повторно през последните две години Англия е на прага на общи парламентарни избори. И двата пъти те бяха провокирани от ръководещите в страната консерватори - на 8 юни 2017 година от тогавашния закостенял водач и към този момент някогашен министър председател Тереза Мей и по-късно повече от 2 година по настояването на сегашния министър председател Борис Джонсън.
След избирането на Борис Джонсън за водач на Консервативната партия и надлежно министър председател на Англия политическото противостояние в страната се изостри неимоверно. Споровете към напускането на Европейски Съюз, или по-известни като Брекзит безусловно разделиха английското общество, а се стигна и до прекосяването на депутати от разнообразни парламентарни групи към съперничещи партии или оповестяването им за самостоятелни. Този развой отслаби най-много както Консервативната партия,
по този начин и публичното доверие в английския парламентаризъм.
Плющяха оставки, изключвания, още веднъж одобрявания, недодялан език от парламентарните скамейки (в Камарата на общините депутатите се изричат от заеманите от тях места, откакто им се даде думата), извинения, груби и не толкоз груби парламентарни процедури, а министър председателят Джонсън даже реши да затвори Народното събрание за пет седмици, като съумя да убеди кралицата да го поддържа. Опитът за изолираност на Народното събрание се оказа несполучлив и Върховният съд на Англия го разгласи за нелегално. Същевременно Джонсън претърпя четири следващи провали при гласуването на неговите оферти на така наречен покупко-продажби за Брекзит с Брюксел. Известният с арогантността и демагогията си министър председател обаче освен че не подаде оставка, само че продължи да се държи предизвикателно и самонадеяно към всички, до момента в който в последна сметка не получи по този начин мечтаните от него изключителни избори.
Но както всеки Фауст, министър председателят Джонсън си има и своя Мефистофел. Името му е Доминик Къмингс, ученик на Оксфорд, 48-годишен, политически пълководец и консултант на английския министър председател. Къмингс несъмнено не обича да е в светлината на прожекторите, не свети по всемирски събития, облича се непретенциозно, не дава изявленията и се държи надалеч от публицистите и светската суетност. Тази роля той е оставил за Джонсън, като даже от време на време наподобява, че арогантността и популизмът на английския министър председател са повече игра за пред обществото, планувана и режисирана ловко зад кулисите, в сравнение с черти от характера на индивида Борис Джонсън.
Да се върнем на идните избори. Основната тематика ще е Брекзит и последствията от него за Англия. Появяват се и други тематики - битката с климатичните промени, правата и заплащането на трудещите се в страната, увеличение на парите за опазване на здравето и обучение. Тези тематики обаче безусловно се изгубват на фона на дебата за Брекзит. И действително мотото на акциите на всички участници в конкуренцията ще е " за " и респективно " срещу " Брекзит, като в същото време ще се акцентират позитивните и отрицателните страни на процеса.
Очертават се три лагера
Първият е на партиите, лобиращи за Брекзит. Това са консерваторите (КП), водени от Борис Джонсън, Партията " Брекзит " (ПБ) на известния популист, демагог и неприкрит съперник на Европейски Съюз Найджъл Фараж (което обаче не му пречи да заема мястото на евродепутат и получава заплата и облаги като такъв) и Демократичната юнионистка партия (ДЮП) от Северна Ирландия с водач Арлен Фостър. Без значение какво приказват цифрите и обстоятелствата, за Фараж ще гласоподава по-старото потомство британци, на възраст над 60 години, 2/3 от които даже не са напускали Обединеното кралство през живота си.
Във втората група са партиите, които желаят процесът Брекзит да бъде пресечен и Англия да остане член на Европейски Съюз. На първо място в тази група е Либералнодемократическта партия (ЛДП), водена от Джо Суинсън. Следва ги Партията на " зелените " (ПЗ) в Англия и Уелс със съпредседатели Джонатан Бартли и Шон Бери, Шотланската национална партия (СНП) с ръководител премиера на Шотландия Никола Стърджън, Партията " Шин Фейн " (бившето политически крило на Ирланската републиканска войска - ИРА), водена от Мери Лу Макдоналд и Партията на Уелс (ПУ) с водач Адам Прайс. В тази група са и 24 понастоящем самостоятелни депутати и претенденти за нови мандати, " отлюспени " или напуснали редовете на Консервативната и Лейбъристката партия. ЛДП, ПЗ и ПУ към този момент даже образуваха и предизборна коалиция и ще издигат общи кандидатури за депутати за новия английски парламент. От своя страна, Никола Стърджън прикани всички съперници на Брекзит в Шотландия да гласоподават за нея.
Към третата група, или последователите на така наречен мек Брекзит (напускане на Европейски Съюз, само че опазване на тесни връзки с Брюксел) може да се причисли най-голямата опозиционна мощ във Англия - Лейбъристката партия (ЛП) с водач Джереми Корбин. Партията се тресе от вътрешни несъгласия и даже нейни някогашни престижи като Иън Остин, който бе някогашен консултант на премиера Гордън Браун, стигнаха до такава степен, че приканиха гласоподавателите да гласоподават за Консервативната партия, защото Корбин е некадърен да ръководи страната. Междувременно един от видните функционери на лейбъристите и претендент за финансов министър (един от най-важните постове в английското правителство) Джон МакДонъл оповести огромна стратегия за справяне с жилищната рецесия във Англия (много остра сега и един от въпросите, с които ръководещите консерватори по този начин и не се заеха сериозно). Според него вложенията в бранша на строителство на жилища от страна на страната за интервал от 5 година ще възлязат на 150 милиарда английски лири, или това значи построяването на най-малко 14 000 жилища годишно. Корбин даде обещание и премахването на университетските такси за студенти, които са едни от най-високите в Европа.
Консерваторите пък дават обещание нова икономическа епоха и държавни вложения в размер на 3-5% от Брутният вътрешен продукт за идващите 5 години. Както те, по този начин и Найджъл Фараж са подкрепяни оттатък океана във връзка с Брекзит от страна на президента Тръмп. Това обаче няма да окаже съвсем никакво въздействие върху изборния развой във Англия.
Кой ще завоюва вота?
В момента е доста мъчно да се предвижда. Според последните проучвания на публичното мнение торите водят с 40%, следвани от лейбъристите с едвам 28 на 100. На трето и четвърто място са надлежно ЛДП с 14% и партията на Фараж с 11 на 100. Ако сходен сюжет се реализира, то Консервативната партия ще си обезпечи удобно болшинство в Камарата на общините и ще може напълно свободно да прокара така наречен договорка за Брекзит сред Джонсън и Брюксел. Засега обаче описаната прогноза е прекомерно неточна, като се има поради, че до края на акцията остава още много време. Във всеки случай обаче Фараж ще поддържа Джонсън за съставянето на държавно управление, до момента в който е доста по-малко евентуално анти-Брекзит блокът към ЛДП да поддържа Корбин за мястото на министър председател. От своя страна, Стърджън към този момент и очевидно се разгласи, че ще направи още един опит за организирането на референдум за самостоятелна Шотландия след изборите, на което Борис Джонсън изрично се опълчва. Засега от Шин Фейн резервират безмълвие по въпроса за бъдещето и мира в Северна Ирландия. Но Бог знае какво може да им пристигна на разум на коравите ирландци, в случай че вземе и се появи ограда от бодлива тел по границата с Република Ирландия...
Към момента най-важното е, че министър председателят Джонсън се приготвя за втори мандат. А една от най-колоритните персони във към този момент някогашния парламент, някогашният му ръководител Джон Бъркоу, съобщи, че Брекзит ще е най-голямата неточност за Англия от Втората международна война насам.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ