Местните прояви на перитонитапротичат по-леко с по-малко нарушения на общото

Местните прояви на перитонита

протичат по-леко с по-малко нарушавания на общото положение и по-късно настъпваща интоксикация на целия организъм. Комплексът от признаци при болния е: болежка в корема, най-силно изразена в огнището на перитонита; гадене, повръщане и мощна жажда; изсъхнал език.

От данните на прегледа: болки при проучване на корема, в това число и при туширане; мускулна отбрана (стягане, което не разрешава ръцете на лекаря да обхванат по надълбоко в коремната област по време на прегледа), позитивен признак на Блумберг (при напън с ръка и следващо внезапно разпределяне на ръката поражда болежка в изследваната област на корема);

смяна в конфигурацията на корема; щадене на корема и безучастие в процеса на дишането; учестено сърцебиене; нараснала левкоцитоза (повишен брой левкоцити).

В реактивната фаза на перитонита всяко гнойно огнище има своя лична клинична картина в първите 24 часа. При неспособност да се сложи диагнозата перитонит от анамнезата и физикалното проучване хирургът има два избора:
Динамично наблюдаване на пациента с проучване на пулса, левкоцитите и температурата през два часа. Повторно наблюдаване за динамичността на признаците. Инструментално

проучване, включващо

рентген, ултразвуково проучване, лапароцентеза (пункция, при която

се изважда малко количество течност, с цел да се откри характерът на излива) и лапароскопия (хирургическа диагностична процедура).
Токсичният етап на перитонита (24-72 часа) се характеризира с болки в корема с изменчив темперамент, признакът на Блумберг

е изразен, липсва перисталтика - "гробна тишина ", прекъсване на отделянето на газове, чести повръщания, обложен език, Хипократово лице (бледа, повяхнала кожа, остър нос и напукани сухи устни) с следващо отичане на корема, интензивен пулс, от време на време филиформен (нишковиден пулс, едвам осезаем, мек и непълен), артериалното налягане пада, температурата доближава до 39°C, студени крака, левкоцитоза с олевяване (увеличен брой на левкоцитите в кръвта), рентгенологични данни.

Свързани публикации.. Илеус - какво съставлява чревната непроходимост? 0 Кои са най-честите аргументи за корав стомах? 0 Как боли една язва? 0

В терминалния етап на перитонита (повече от 72 часа) положението на болните е извънредно тежко с повишаване,

както на общите, по този начин и локалните

прояви на перитонита. На фона на повишената интоксикация настъпват дълбоки нарушавания на витално значими системи на организма и доста постоянно те стават необратими. Тахикардията (учестено сърцебиене) доближава до 140 удара в минута, тежка тахипнея (ускорено дишане), признаци на хепато-ренална непълнота, поява на иктер (жълто оцветяване на кожата, лигавиците и склерите) и олигурия (намалено количество на урина). Повишава се равнището в серума на билирубина, уреята и креатинина. Снижават се хемоглобина и еритроцитите в резултат на интоксикация. Числото на левкоцитите е обикновено или даже намалено, което е неприятен прогностичен белегл. Тук главните признаци са от страна на централната нервна система – адинамия (силно намалена двигателна

активност), дезориентация, еуфория, халюцинации и мощно изразено Хипократово лице.

Местните прояви в терминалния етап на перитонита са изразени в доста отичане на корема с цялостна мускулна отбрана, с изчезнали дихателни екскурзии (разширяването на гръдния панер по време на дишане), изразен признак на Блумберг, при перкусия (диагностичен способ, при който посредством леко почукване по повърхността на тялото се добива визия за положението на подлежащия орган) съществуване на тимпанизъм, присъщ за течност в корема, липсва перисталтика, съществуване на цялостна парализа на стомашно-чревния тракт с следващо развиване на остра чревна непроходимост. Прогнозата на терминалния етап на перитонита е сериозна и без бързи лечебни дейности болните по предписание умират.

Диференциалната диагноза на перитонита в токсичния и терминален етап не е сложен. В реактивния етап на перитонит диагностицирането му е по-трудно. 3783