Мерките срещу Covid принудиха повечето работодатели да приложат дистанционната работа(снимка:

Мерките против Covid принудиха множеството работодатели да приложат отдалечената работа
(снимка: CC0 Public Domain)

В продължение на една година ограниченията, подхванати от държавното управление за ограничение на разпространяването на вируса Covid-19, постановиха работодателите внезапно да трансформират организацията на работните процеси. Половината работодатели имат намерение да продължат използването на отдалечените форми на претовареност и след отпадане на изключителните противоепидемични ограничения, сочи анкета на БСК и Българската асоциация за ръководство на хора (БАУХ).

Чл. 107з от Кодекса на труда дава легална формулировка на понятието „ работа от разстояние ”, станала по-разпознаваема през изтеклите месеци като „ хоум офис ”: „ Работата от разстояние е форма за образуване на работа, изнесена отвън пространства на работодателя, осъществявана по трудово правно отношение посредством потреблението на осведомителни технологии, която преди изнасянето и е била или би могла да бъде осъществявана в пространствата на работодателя ”.

Преобладаващата част от работодателите (89%), взели участие в анкетата, отчасти или изцяло е била осведомена със законовата опция за образуване на работата от разстояние. За едвам 11% от интервюираните тази част от трудовото законодателство е била незнайна.

Въведеното напролет на 2020 година изключително състояние е принудило повече от половината работодатели (55%) да стартират да ползват отдалечената работа в своите предприятия, а 28% са ползвали тази форма на работа и преди този момент. 17% от работодателите не ползват работа от разстояние.

Аналогично стоят нещата и във връзка с смесените форми на работа – част от чиновниците работят от у дома, а други – в офиса. Тук малко по-висок е процентът на работодателите, които ползват тази форма на образуване на трудовия развой (и преди изключителното състояние, и след това) – общо 89%, за сметка на тези, които не ползват работа от разстояние (11%).

Половината работодатели не ползват другия тип смесена форма на работа – в избрани дни от седмицата чиновниците да работят от у дома. 50% употребяват тази опция и преди изключителното състояние, и в този момент.

Една трета от далите отговор, че ползват отдалечената работа, заявяват, че 50% от заетите в техните предприятия работят от разстояние. 37% от чиновниците работят до и над 90% отдалечено. А в 13% от случаите отдалечената претовареност е за 75% от чиновниците. 17% от интервюираните показват, че едвам 10-25% от техните чиновници работят от у дома.

Регламентирането на условията и разпоредбите за работа от разстояние в спомагателните съглашения със чиновниците и обезпечаването на работните места вкъщи с нужната техника са компликации, с които се сблъсква всеки трети шеф (33,3%).
още по тематиката
На последващо място (с по 28%) като проблеми се обрисуват: невъзможността за дейно наблюдаване и отчитане на работата; усложненията в връзката и противоположната връзка; възходящият стрес и напрежение в работата; оценката на риска и обезпечаването на здравословни и безвредни условия на труд.

Третата група проблеми (с по 22%) са: обезпечаването на програмен продукт за ръководство и контрол; проблеми с трудовата и софтуерна дисциплина; проблеми с мотивацията.

В към 17% от случаите терзание у работодателите основават обезпечеването на осведомителна сигурност, както и изострянето на вътрешноекипните и междуекипни спорове и несъгласия.

За 11% от работодателите проблем е разпределението на работата, възлагането и делегирането на задания, както и забавянето в периодите за осъществяване.

11% от интервюираните не са се сблъсквали със усложнения при използването на отдалечена работа, а едвам 6% виждат проблем по повод образованието на чиновниците.

Намаляването на режийните разноски (72%) и основаването на гъвкави форми на труд (67%) са най-големите позитиви на отдалечената работа, съгласно участниците в анкетата.

На последващо място се подреждат привличането на млади чиновници, предпочитащи този вид работа (28%) и повишаването на ефикасността и продуктивността на труда (22%). 11% от интервюираните не виждат позитиви в този вид претовареност.

Влошеното екипно взаимоотношение е най-големият минус на работата от разстояние – по този начин считат 61% от участниците в анкетата. 28% от интервюираните считат, че се намаляват качеството, продуктивността и успеваемостта в работата, само че съгласно други 50% таман противоположното – налице е повишение на качеството, продуктивността и успеваемостта.

Според 11% от интервюираните, се намаляват отговорността и ангажираността на чиновниците. На другия полюс са 28% дали отговор, че се ускоряват отговорността и ангажираността. Според 17% няма смяна във връзка с продуктивността, качеството, успеваемостта и екипното взаимоотношение.

17% от интервюираните регистрират възстановяване на финансовите индикатори на компанията след въвеждането на отдалечени форми на претовареност, а в 11% от случаите е налице утежняване на индикаторите. При 33% няма смяна. 39% от интервюираните не разполагат с нужната информация, с цел да отговорят на този въпрос.

Половината работодатели имат намерение да продължат използването на отдалечените форми на претовареност и след отпадане на изключителните противоепидемични ограничения, а други 22% се двоумят. Едва 6% от интервюираните са безапелационни, че ще се откажат от „ хоум офиса ” като метод на образуване на работния развой.

Половината интервюираните не считат, че „ хоум офисът ” усилва размера на работа на чиновниците, а други 28% са на противоположното мнение. 22% се затрудняват да преценяват.

Смесването на работата и персоналния живот, както и въздействието на разсейващи фактори и неустойчива централизация върху работата са най-честите  аргументи у чиновниците да се основава чувство, че „ хоум офисът ” усилва размера на тяхната работа (72-78%).

На последващо място са неумението за ръководство на времето (44%) и неналичието на опит и просвета за работа в цифрова среда (33%).

Сред аргументите за чувство за свръхнатовареност са още неприятната организация и неумение на директните ръководители да ползват този вид работа (28%), неналичието на информация и своевременна противоположна връзка (22%) и неналичието на подпомагане и помощ в работата (17%).

Най-малък резултат (6%) има възприятието на неустановеност и усилване на безпокойството за бъдещето.

Проучването е извършено в интервала 2-25 април 2021 година измежду ръководители „ Човешки запаси ” от 180 предприятия в цялата страна и от съвсем всички браншове на стопанската система.