В аванс пред СТАНДАРТ. Условията на КНСБ към новата власт
Меморандум за развиването на България до 2025 година показва КНСБ в понеделник. С него ще търси единодушие сред партиите, явяващите се избори, за 4-5 целта за развиването на България. Идеята е който е да е на власт да следва национални цели, осигуряващи бързо развиване на страната. На база меморандума синдикатите ще поканят на диалози политическите сили. Кои са задачите, какви са настояванията на синдикатите, СТАНДАРТ потърси президента на КНСБ Пламен Димитров. Ето в задатък какво предлага синдикатът.
- Господин Димитров, в понеделник КНСБ ще показа меморандум за развиването на България до 2025-та година, въз основата на който ще води диалози и с политическите сили. Какво съставлява той?
- На този въпрос мога да приказвам дълго. Но, казано в резюме, ние считаме, че би трябвало да има оптимално единодушие сред политиците за четири-пет целта за страната, без значение от тяхното политическо опълчване.
Първият приоритет е обвързван с ресурса, който идва от Европейския съюз и който в идващите четири години, тъкмо през този мандат, ще дефинира дали България ще се модернизира, ще се трансформира в зелена и съвременна стопанска система, ще има работни места с висока добавена стойност, или тези благоприятни условия ще бъдат пропилени. За първи път в България ще пристигна един голям запас от 29 милиарда евро и това би трябвало да предопредели различен спор сред политиците. И в него да влязат основни цели като софтуерна рационализация на предприятията, зелен преход, който да даде резистентност на стопанската система, и не на последно място – обществената съставния елемент, която да даде резистентност на работните места.
Вторият приоритет са заплатите. Смятаме, че в случай че има единодушие, те биха могли да порастват при растеж на брутния вътрешен артикул от 5 на 100 годишно. При тази догадка и при основаването на още към 80 – 100 000 работни места във високотехнологичните браншове, ние считаме, че и безработицата може да бъде непокътната на ниски равнища, а през идващите години да бъде понижена. Целта, която си слагаме, е през 2025-та година минималната работна заплата да е по-висока от издръжката, нужна за член от фамилията. Тоест, в случай че двама души в фамилиите са на минимална заплата, те да могат да посрещнат потребностите на цялото семейство. Тези суми ще порастват в идващите години, сега са 1100 – 1200 лв. на един работещ, а ние сме много надалеч от това число. Но при обезпечаване на напредък на минималната работна заплата 17-18 %, което е 100 – 120 лв. на година в идващите години, това би могло да стане. Имайте поради, че нашата минимална заплата е 120 евро по-ниска от идната в скалата – Латвия, която е преди нас. Ние сме предпоследни. Така че приказваме за съществени стъпки на растеж на минималната работна заплата, с цел да може през 2025-та година да надмине 1200 лв.. А междинната заплата би трябвало да нарасне с 12-17 на 100, което е изцяло постижимо и ние сме го правили. Дори в 2020-та година, спешната, когато много хора стоят без приходи, междинното нарастване на заплатите бе 12,5 на 100. Ние чакаме в идващите години растеж на брутния вътрешен артикул с към 5 на 100 за всяка година. Така че това са основните параметри, които ще ни доведат до междинна работна заплата от 2400 лв. през 2025-та година и минимална над 1200. Така съотношението сред минималната и междинната ще бъде към 50 на 100.
- Присъства ли в меморандума Ви тематиката за пенсиите?
- Да, идващият доста значим за нас въпрос е какво става със обществените системи. Нужно е единодушие, че пенсионната система би трябвало да бъде нормализирана, да бъде обезпечена с повече доходи и с минимизиране на сивия бранш. Все още, макар епичната борба, която се води срещу сивата стопанска система, междинният застрахователен приход е по-нисък в избрани браншове от междинната заплата за страната. Очевидно е, че имаме увеличение на недекларираните приходи, върху които не се заплащат налози. Значителни приходи не влизат в Национален осигурителен институт от това, че не се обезпечават доста служащи на оптималния приход, който получават. А в случай че тези пари постъпват, ще има по-високо майчинство, по-високи пенсии. Максималният приход би трябвало да пораства, от което следва, че би трябвало да пораства оптималната пенсия. И по този начин тя ще нарасне за десетки български пенсионери, за които таванът на пенсиите сега порязва опцията да вземат това, което са проработили с труда си. Пансионната система би трябвало да бъде обезпечена с повече доходи, като се избегне сивата стопанска система. И да се избегне преизчисляването на пенсиите, което ние никога не поддържам. Това е потегляне в неверна посока и ще обезсмисли главният принцип принос -права. А това ще обезкуражи младежите, а и освен тях, да се обезпечават на действителния размер на приходите си, а това ще задълбочи още повече сивотата в системата. Така че ние сме за по-малко политически стъпки, повече прагматизъм и експертност, без да обещаваме неизпълними равнища на минималните пенсии. Защото преизчисляването приближава минималната пенсия към междинната неприемливо доста – дотам, че обезсмисля мотивацията на хората да вършат вноски върху действителните си заплати. Това са тематиките, по които ние считаме, че би трябвало да има политически консенсус, и по които политиците да не се надлъгват, а да кажат какви решения биха дали.
- Вие неотдавна разпространихте едно писмо до премиера във връзка претенции от Вас обезщетителен механизъм за ограниченията, свързани със браншове, стопански наранени от пандемията. Какво оферирате?
- Нашето предложение е да сменяем целия набор от в този момент настоящи ограничения 60:40, 80:20, 24 лв. дневно, с един единствен метод във връзка с затворените бизнеси и тяхната отплата. Както и да сменяем всички ограничения от министерството на стопанската система, касаещи дребен и междинен бизнес. Това направиха от дълго време страни като Германия, Австрия, Франция. И поради това там ограниченията са в по-големи размери от брутния вътрешен артикул. И второ, стигат в точния момент до компаниите и до хората и няма такива брожения, като у нас.
Какво предлагаме в резюме – всички работещи във компании, които са затворени с акт на страната, да получават за интервала, в който са затворени, 75 на 100 от брутното трудово заплащане, върху което се обезпечават. Това е доста значимо по отношение на тематиката, за която Ви приказвах доскоро – тъй като в някои елементи на ресторантьорския бизнес се обезпечават на минимална заплата. По този модел, който ние предлагаме, те няма да бъдат удовлетворени. Но в случай че се обезпечават на цялостната си заплата, а в ресторантьорския бизнес тя не е под 1000 лв., най-малко за София, те ще могат да вземат в тези условия 750 лв.. Ние предлагаме този тип отплата за всички, без значение в кой бранш са – в туристическия, в ресторантьорския, в транспортния.
- Какви за предложенията Ви за подкрепяне на компаниите?
- А за компаниите предлагаме, независимо от това какъв е спадът на приходите на компанията от продажби за дадения месец по отношение на съответния месец на миналата година, когато той е повече от 20 на 100, компанията да има право на избрана отплата от бюджета. Вторият съставен елемент от нашето предложение касае компаниите, които не са затворени. Ние предлагаме, в случай че и при тях има 20 на 100 спад на продажби, това правила за отплата да важи и за тях. Защото е допустимо заради пазарни аргументи, липса на доставки или добавена стойност да не могат да осъществят този размер на търговия и спадът да е даже по-голям от 20 на 100. А работещите в тези компании, които не са затворени, да бъдат обезщетени за това какъв брой маса е понижил от работното им време работодателят. Примерно, няма поръчки, работодателят понижава работното време от 8 на 6 часа, само че за тези два часа, в които не работиш, страната да заплати 75 на 100 от твоето брутно заплащане. Защото в действителност по този метод ще резервира служащия на работното му място. Така се работи във Франция, Германия, Австрия и по тази причина хората знаят какво имат да получават, компаниите знаят какво имат да получават. А страната заплаща и по този метод поддържа и бизнеса, и хората, и потреблението.
- Господин Димитров, в понеделник КНСБ ще показа меморандум за развиването на България до 2025-та година, въз основата на който ще води диалози и с политическите сили. Какво съставлява той?
- На този въпрос мога да приказвам дълго. Но, казано в резюме, ние считаме, че би трябвало да има оптимално единодушие сред политиците за четири-пет целта за страната, без значение от тяхното политическо опълчване.
Първият приоритет е обвързван с ресурса, който идва от Европейския съюз и който в идващите четири години, тъкмо през този мандат, ще дефинира дали България ще се модернизира, ще се трансформира в зелена и съвременна стопанска система, ще има работни места с висока добавена стойност, или тези благоприятни условия ще бъдат пропилени. За първи път в България ще пристигна един голям запас от 29 милиарда евро и това би трябвало да предопредели различен спор сред политиците. И в него да влязат основни цели като софтуерна рационализация на предприятията, зелен преход, който да даде резистентност на стопанската система, и не на последно място – обществената съставния елемент, която да даде резистентност на работните места.
Вторият приоритет са заплатите. Смятаме, че в случай че има единодушие, те биха могли да порастват при растеж на брутния вътрешен артикул от 5 на 100 годишно. При тази догадка и при основаването на още към 80 – 100 000 работни места във високотехнологичните браншове, ние считаме, че и безработицата може да бъде непокътната на ниски равнища, а през идващите години да бъде понижена. Целта, която си слагаме, е през 2025-та година минималната работна заплата да е по-висока от издръжката, нужна за член от фамилията. Тоест, в случай че двама души в фамилиите са на минимална заплата, те да могат да посрещнат потребностите на цялото семейство. Тези суми ще порастват в идващите години, сега са 1100 – 1200 лв. на един работещ, а ние сме много надалеч от това число. Но при обезпечаване на напредък на минималната работна заплата 17-18 %, което е 100 – 120 лв. на година в идващите години, това би могло да стане. Имайте поради, че нашата минимална заплата е 120 евро по-ниска от идната в скалата – Латвия, която е преди нас. Ние сме предпоследни. Така че приказваме за съществени стъпки на растеж на минималната работна заплата, с цел да може през 2025-та година да надмине 1200 лв.. А междинната заплата би трябвало да нарасне с 12-17 на 100, което е изцяло постижимо и ние сме го правили. Дори в 2020-та година, спешната, когато много хора стоят без приходи, междинното нарастване на заплатите бе 12,5 на 100. Ние чакаме в идващите години растеж на брутния вътрешен артикул с към 5 на 100 за всяка година. Така че това са основните параметри, които ще ни доведат до междинна работна заплата от 2400 лв. през 2025-та година и минимална над 1200. Така съотношението сред минималната и междинната ще бъде към 50 на 100.
- Присъства ли в меморандума Ви тематиката за пенсиите?
- Да, идващият доста значим за нас въпрос е какво става със обществените системи. Нужно е единодушие, че пенсионната система би трябвало да бъде нормализирана, да бъде обезпечена с повече доходи и с минимизиране на сивия бранш. Все още, макар епичната борба, която се води срещу сивата стопанска система, междинният застрахователен приход е по-нисък в избрани браншове от междинната заплата за страната. Очевидно е, че имаме увеличение на недекларираните приходи, върху които не се заплащат налози. Значителни приходи не влизат в Национален осигурителен институт от това, че не се обезпечават доста служащи на оптималния приход, който получават. А в случай че тези пари постъпват, ще има по-високо майчинство, по-високи пенсии. Максималният приход би трябвало да пораства, от което следва, че би трябвало да пораства оптималната пенсия. И по този начин тя ще нарасне за десетки български пенсионери, за които таванът на пенсиите сега порязва опцията да вземат това, което са проработили с труда си. Пансионната система би трябвало да бъде обезпечена с повече доходи, като се избегне сивата стопанска система. И да се избегне преизчисляването на пенсиите, което ние никога не поддържам. Това е потегляне в неверна посока и ще обезсмисли главният принцип принос -права. А това ще обезкуражи младежите, а и освен тях, да се обезпечават на действителния размер на приходите си, а това ще задълбочи още повече сивотата в системата. Така че ние сме за по-малко политически стъпки, повече прагматизъм и експертност, без да обещаваме неизпълними равнища на минималните пенсии. Защото преизчисляването приближава минималната пенсия към междинната неприемливо доста – дотам, че обезсмисля мотивацията на хората да вършат вноски върху действителните си заплати. Това са тематиките, по които ние считаме, че би трябвало да има политически консенсус, и по които политиците да не се надлъгват, а да кажат какви решения биха дали.
- Вие неотдавна разпространихте едно писмо до премиера във връзка претенции от Вас обезщетителен механизъм за ограниченията, свързани със браншове, стопански наранени от пандемията. Какво оферирате?
- Нашето предложение е да сменяем целия набор от в този момент настоящи ограничения 60:40, 80:20, 24 лв. дневно, с един единствен метод във връзка с затворените бизнеси и тяхната отплата. Както и да сменяем всички ограничения от министерството на стопанската система, касаещи дребен и междинен бизнес. Това направиха от дълго време страни като Германия, Австрия, Франция. И поради това там ограниченията са в по-големи размери от брутния вътрешен артикул. И второ, стигат в точния момент до компаниите и до хората и няма такива брожения, като у нас.
Какво предлагаме в резюме – всички работещи във компании, които са затворени с акт на страната, да получават за интервала, в който са затворени, 75 на 100 от брутното трудово заплащане, върху което се обезпечават. Това е доста значимо по отношение на тематиката, за която Ви приказвах доскоро – тъй като в някои елементи на ресторантьорския бизнес се обезпечават на минимална заплата. По този модел, който ние предлагаме, те няма да бъдат удовлетворени. Но в случай че се обезпечават на цялостната си заплата, а в ресторантьорския бизнес тя не е под 1000 лв., най-малко за София, те ще могат да вземат в тези условия 750 лв.. Ние предлагаме този тип отплата за всички, без значение в кой бранш са – в туристическия, в ресторантьорския, в транспортния.
- Какви за предложенията Ви за подкрепяне на компаниите?
- А за компаниите предлагаме, независимо от това какъв е спадът на приходите на компанията от продажби за дадения месец по отношение на съответния месец на миналата година, когато той е повече от 20 на 100, компанията да има право на избрана отплата от бюджета. Вторият съставен елемент от нашето предложение касае компаниите, които не са затворени. Ние предлагаме, в случай че и при тях има 20 на 100 спад на продажби, това правила за отплата да важи и за тях. Защото е допустимо заради пазарни аргументи, липса на доставки или добавена стойност да не могат да осъществят този размер на търговия и спадът да е даже по-голям от 20 на 100. А работещите в тези компании, които не са затворени, да бъдат обезщетени за това какъв брой маса е понижил от работното им време работодателят. Примерно, няма поръчки, работодателят понижава работното време от 8 на 6 часа, само че за тези два часа, в които не работиш, страната да заплати 75 на 100 от твоето брутно заплащане. Защото в действителност по този метод ще резервира служащия на работното му място. Така се работи във Франция, Германия, Австрия и по тази причина хората знаят какво имат да получават, компаниите знаят какво имат да получават. А страната заплаща и по този метод поддържа и бизнеса, и хората, и потреблението.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ