Когато любовта се превърне в обсебване - II
Между нас не трябва да има секрети
Споделяме с обичания всяко наше прекарване – от проблемите на работа до пъпката, която ни излиза на челото, искрено си споделяме, какво не харесваме в майка му и наедряващото му коремче. И всичко това, тъй като сме уверени, че истината, въпреки и неприятна, е нужна, за построяването на откровени връзки. Но честността би трябвало да бъде на първо място прочувствена и да не ни лишава от възприятие за такт и (само)уважение.
Близостта сред двама души не дава права за нахлуване в персоналното пространство. Да имаме достъп до пощата и паролата на обичания е едно, а напълно друго, да влизаме в нея без негово познание и мотив – ей по този начин, тъй като ни е забавно, с кого си поддържа връзка. Всеки човек се нуждае от свое персонално пространство, което не се изчерпва с телефона, компютъра или личното поделение в дрешника. Преди всичко, това е времето, което прекарваме настрана и за което не е нужно да държим доклад. То е належащо за психологическия комфорт, осъзнаването ни като обособена персона и не на последно място за хармонията във връзката. Благодарение на него можем да си отдъхнем от връзките, даже да се оплачем от колегата...и да стартираме още веднъж да копнеем един за различен.
Ако ние се отхвърляме от своето персоналното си пространство, автоматизирано лишаваме това право и на колегата си. Колкото по-настоятелно желаеме да бъдем неразделно до него, да знаем какво прави всяка една минута и с кого, толкоз повече той подсъзнателно ще се стреми към независимост. Гоним ли, той ще бяга. В човешките връзки и изключително в любовта съществуват непоклатими закономерности, само че точно те ни подсказват вярното решение – да не бъдем прекомерно любопитни, да не слухтим и да не се съмняваме непрекъснато. Тогава обичаният самичък ще изиска да ни показа.
Обсебването последователно задушава любовта, само че не трябва да отиваме и в другата прекаленост. Също толкоз пагубно за връзката е, в случай че градим връзките си на правилото на бизнес-партньорството, да вземем за пример разделяме разноските си до последната стотинка или вървим настрана на отмора. В такава прекаленост свободата е директен път към отчуждението и равнодушието. Както и във всичко друго, по този начин и в любовта, би трябвало да намерим „ златната среда ” – да бъдем по едно и също време част от цялото „ ние ”, само че в същото време и самостоятелни „ тя ” и „ той ”.
Продължава:
Когато любовта се трансформира в обсебване
Споделяме с обичания всяко наше прекарване – от проблемите на работа до пъпката, която ни излиза на челото, искрено си споделяме, какво не харесваме в майка му и наедряващото му коремче. И всичко това, тъй като сме уверени, че истината, въпреки и неприятна, е нужна, за построяването на откровени връзки. Но честността би трябвало да бъде на първо място прочувствена и да не ни лишава от възприятие за такт и (само)уважение.
Близостта сред двама души не дава права за нахлуване в персоналното пространство. Да имаме достъп до пощата и паролата на обичания е едно, а напълно друго, да влизаме в нея без негово познание и мотив – ей по този начин, тъй като ни е забавно, с кого си поддържа връзка. Всеки човек се нуждае от свое персонално пространство, което не се изчерпва с телефона, компютъра или личното поделение в дрешника. Преди всичко, това е времето, което прекарваме настрана и за което не е нужно да държим доклад. То е належащо за психологическия комфорт, осъзнаването ни като обособена персона и не на последно място за хармонията във връзката. Благодарение на него можем да си отдъхнем от връзките, даже да се оплачем от колегата...и да стартираме още веднъж да копнеем един за различен.
Ако ние се отхвърляме от своето персоналното си пространство, автоматизирано лишаваме това право и на колегата си. Колкото по-настоятелно желаеме да бъдем неразделно до него, да знаем какво прави всяка една минута и с кого, толкоз повече той подсъзнателно ще се стреми към независимост. Гоним ли, той ще бяга. В човешките връзки и изключително в любовта съществуват непоклатими закономерности, само че точно те ни подсказват вярното решение – да не бъдем прекомерно любопитни, да не слухтим и да не се съмняваме непрекъснато. Тогава обичаният самичък ще изиска да ни показа.
Обсебването последователно задушава любовта, само че не трябва да отиваме и в другата прекаленост. Също толкоз пагубно за връзката е, в случай че градим връзките си на правилото на бизнес-партньорството, да вземем за пример разделяме разноските си до последната стотинка или вървим настрана на отмора. В такава прекаленост свободата е директен път към отчуждението и равнодушието. Както и във всичко друго, по този начин и в любовта, би трябвало да намерим „ златната среда ” – да бъдем по едно и също време част от цялото „ ние ”, само че в същото време и самостоятелни „ тя ” и „ той ”.
Продължава:
Когато любовта се трансформира в обсебване Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ