Омбудсманът и Програма ROMACT организират форум по проблемите на децата на трудови мигранти
Между 20% и 25% от децата у нас са с един или двама родители, които живеят или работят трайно в чужбина
Омбудсманът Диана Ковачева и Програма ROMACT на ЕК и Съвета на Европа провеждат обществената полемика: „ Детето сред трудовата миграция, институционалните правила и разширеното семейство “. Събитието ще се организира през днешния ден, 12 декември, от 9.00 часа в зала „ Сердика “ на София Хотел Балкан.
Дискусията ще бъде предавана и онлайн със симултанен превод на български и британски език на Facebook страницата на Програма ROMACT: и на институционалната интернет страница на омбудсмана:.
На форума ще бъдат разисквани проблемите на децата на трудовите мигранти, с акцент върху правата на децата, наранени от провокирана от беднотия трудова миграция на родителите.
Събитието ще стартира с показване на фотоизложбата „ Живот без тях ”, която демонстрира по какъв начин живеят оставени от родителите си деца в Община Борован.
Ще бъде показан отчет на Програма ROMACT по тематиката на форума, основан на теренно изследване, извършено в общини, взели участие в Програмата.
Целта на тази обществена полемика е да се увеличи публичната и институционална информираност, както и чувствителността към уязвимостта на децата на трудовите мигранти, изключително на деца, оставени в небогати и маргинализирани общности от родители, отпътували за работа в чужбина. Ще бъдат изведени потребностите на децата и на разширените им фамилии, както и нуждата от интегрирана поддръжка и внимание.
Проучвания сочат, че не се събира систематизирана информация за оставените деца у нас и няма публична статистика за действителния им брой. На процедура нито една институция не разполага с данни за техния брой. Към сегашния миг се приема, че всяко четвърто или пето дете в България е оставено на родственици, защото родителите търсят прехранване в чужбина. По експертни данни сред 20 и 25 на 100 от децата у нас са с един или двама родители, които живеят или работят трайно в чужбина. Сред ромските фамилии процентът им нараства до 37%.
В тази връзка, форумът ще сложи във фокуса на полемиката дейните процеси за създаване на политики, които ще засилят целенасочените и координирани дейности на място, осигуряващи правата на децата и тяхната протекция.
На вниманието на участниците в полемиката ще бъдат сложени редица проблеми и разисквани вероятните решения, свързани с въвеждане на незабавни ограничения, с които да се лимитират нездравословните последствия за оставените деца и се усилят изгодите от трудовата миграция.
За присъединяване във форума са поканени народни представители, заместник-министри, ръководители и специалисти от виновните български държавни институции, от научните среди, от Програма ROMACT, заместител – ръководител на Комитета по правата на детето към Организация на обединените нации, представител на Управителния комитет за правата на детето (CDENF) към Съвета на Европа, докладчикът на ПАСЕ по отношение на децата, наранени от трудовата миграция, ръководителят на задачата на УНИЦЕФ – България и представители на гражданското общество.
Докато феноменът „ оставени деца “ е приет в разнообразни страни в Европа, където са създадени съответни законодателни ограничения и политики за адресирането му на национално и локално равнище, то в България, макар че казусът визира необятен кръг деца, в това число и в небогати общности, обстановката към момента не се прави оценка и тези деца не се одобряват за изложени на риск, затова не са адресирани от никаква целенасочена политика.
През 2020 година отчет на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) по отношение на въздействието на трудовата миграция върху децата, оставени от родители-мигранти, акцентира, че „ Оставянето на милиони деца без родителска грижа е всеобщо нарушаване на човешките права и ненужна опасност за стабилността и просперитета на нашите страни. Целенасочените ad hoc ограничения не са задоволителни за възстановяване на обстановката. За да се усилят оптимално изгодите от трудовата миграция, като в същото време се отстранен нейните нездравословни последствия за оставените деца, всички страни би трябвало да признаят мащаба на това събитие и дълготрайните вреди, които то основава, и да вкарат цялостни подходи към трудовата миграция, които са съсредоточени върху децата, основават се върху правата на индивида, чувствителни са към пола и са обществено и стопански устойчиви “.
Въз основа на този отчет, в Препоръка 2196 (2021) на ПАСЕ и Резолюция 2366 (2021) се адресират точно постоянно подценяването влияние на трудовата миграция, невидимостта на уязвимите оставени деца и вниманието и грижите, които би трябвало да им бъдат дадени от съответните заинтригувани страни.
Report | Doc. 15173 | 26 October 2020 “Impact of labour migration on left-behind children ”, Committee on Social Affairs, Health and Sustainable Development, Rapporteur Mr Viorel Riceard BADEA, Romania, EPP/CD:
Recommendation 2196 (2021) of PACE „ Impact of labour migration on “left-behind ” children “:
Resolution 2366 (2021) “Impact of labour migration on “left-behind ” children ”:
Омбудсманът Диана Ковачева и Програма ROMACT на ЕК и Съвета на Европа провеждат обществената полемика: „ Детето сред трудовата миграция, институционалните правила и разширеното семейство “. Събитието ще се организира през днешния ден, 12 декември, от 9.00 часа в зала „ Сердика “ на София Хотел Балкан.
Дискусията ще бъде предавана и онлайн със симултанен превод на български и британски език на Facebook страницата на Програма ROMACT: и на институционалната интернет страница на омбудсмана:.
На форума ще бъдат разисквани проблемите на децата на трудовите мигранти, с акцент върху правата на децата, наранени от провокирана от беднотия трудова миграция на родителите.
Събитието ще стартира с показване на фотоизложбата „ Живот без тях ”, която демонстрира по какъв начин живеят оставени от родителите си деца в Община Борован.
Ще бъде показан отчет на Програма ROMACT по тематиката на форума, основан на теренно изследване, извършено в общини, взели участие в Програмата.
Целта на тази обществена полемика е да се увеличи публичната и институционална информираност, както и чувствителността към уязвимостта на децата на трудовите мигранти, изключително на деца, оставени в небогати и маргинализирани общности от родители, отпътували за работа в чужбина. Ще бъдат изведени потребностите на децата и на разширените им фамилии, както и нуждата от интегрирана поддръжка и внимание.
Проучвания сочат, че не се събира систематизирана информация за оставените деца у нас и няма публична статистика за действителния им брой. На процедура нито една институция не разполага с данни за техния брой. Към сегашния миг се приема, че всяко четвърто или пето дете в България е оставено на родственици, защото родителите търсят прехранване в чужбина. По експертни данни сред 20 и 25 на 100 от децата у нас са с един или двама родители, които живеят или работят трайно в чужбина. Сред ромските фамилии процентът им нараства до 37%.
В тази връзка, форумът ще сложи във фокуса на полемиката дейните процеси за създаване на политики, които ще засилят целенасочените и координирани дейности на място, осигуряващи правата на децата и тяхната протекция.
На вниманието на участниците в полемиката ще бъдат сложени редица проблеми и разисквани вероятните решения, свързани с въвеждане на незабавни ограничения, с които да се лимитират нездравословните последствия за оставените деца и се усилят изгодите от трудовата миграция.
За присъединяване във форума са поканени народни представители, заместник-министри, ръководители и специалисти от виновните български държавни институции, от научните среди, от Програма ROMACT, заместител – ръководител на Комитета по правата на детето към Организация на обединените нации, представител на Управителния комитет за правата на детето (CDENF) към Съвета на Европа, докладчикът на ПАСЕ по отношение на децата, наранени от трудовата миграция, ръководителят на задачата на УНИЦЕФ – България и представители на гражданското общество.
Докато феноменът „ оставени деца “ е приет в разнообразни страни в Европа, където са създадени съответни законодателни ограничения и политики за адресирането му на национално и локално равнище, то в България, макар че казусът визира необятен кръг деца, в това число и в небогати общности, обстановката към момента не се прави оценка и тези деца не се одобряват за изложени на риск, затова не са адресирани от никаква целенасочена политика.
През 2020 година отчет на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) по отношение на въздействието на трудовата миграция върху децата, оставени от родители-мигранти, акцентира, че „ Оставянето на милиони деца без родителска грижа е всеобщо нарушаване на човешките права и ненужна опасност за стабилността и просперитета на нашите страни. Целенасочените ad hoc ограничения не са задоволителни за възстановяване на обстановката. За да се усилят оптимално изгодите от трудовата миграция, като в същото време се отстранен нейните нездравословни последствия за оставените деца, всички страни би трябвало да признаят мащаба на това събитие и дълготрайните вреди, които то основава, и да вкарат цялостни подходи към трудовата миграция, които са съсредоточени върху децата, основават се върху правата на индивида, чувствителни са към пола и са обществено и стопански устойчиви “.
Въз основа на този отчет, в Препоръка 2196 (2021) на ПАСЕ и Резолюция 2366 (2021) се адресират точно постоянно подценяването влияние на трудовата миграция, невидимостта на уязвимите оставени деца и вниманието и грижите, които би трябвало да им бъдат дадени от съответните заинтригувани страни.
Report | Doc. 15173 | 26 October 2020 “Impact of labour migration on left-behind children ”, Committee on Social Affairs, Health and Sustainable Development, Rapporteur Mr Viorel Riceard BADEA, Romania, EPP/CD:
Recommendation 2196 (2021) of PACE „ Impact of labour migration on “left-behind ” children “:
Resolution 2366 (2021) “Impact of labour migration on “left-behind ” children ”:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ