Между 105 и 108 момчета се раждат на 100 момичета.

Между 105 и 108 момчета се раждат на 100 девойки. Това демонстрира статистиката на ражданията у нас. Този феномен обаче не е единствено в България, а и по света. Това съобщи в изявление за БГНЕС шефът на Дирекция „ Демографска и обществена статистика “ в Националния статистически институт Магдалена Костова.

„ Като цяло откогато имаме статистика от 1880 година постоянно са се раждали повече момченца, в сравнение с момиченца. Няма научно обосновано проучване, което да е дало аргументи за този феномен “, декларира Костова.

Според доцент Елица Димитрова от Института за проучване на популацията и индивида при Българската академия на науките тази причинност вкарва един натурален баланс сред двата пола.

„ В първата година на живота имаме по-висока детска смъртност при момчетата, в резултат на което се балансира съотношението сред половете. До 40-45 годишна възраст няма огромни разлики в преживяемостта на двата пола. След тези години обаче се следи нарастване на смъртността при мъжете и появяването на един феномен, прочут като мъжка свръх смъртност. Тя е вследствие на сърдечно-съдови болести “, изяснява Димитрова и прибавя, че точно на това се дължи и разликата в дълготрайност на живота при мъжете и дамите.

„ Имаме към 7 години разлика в продължителността на живота при мъжете и дамите. Т.е. дамите живеят седем години по-дълго от мъжете. България е една от страните, в които имаме най-големите разлики в преживяемостта сред двата пола “, разяснява още тя.

От думите на Магдалена Костова от Национален статистически институт излиза наяве, че дамите живеят приблизително 78.4 година, а мъжете 71.4 година

Доц. Елица Димитрова показва, че през 2018 година са се родили общо 62 576 деца като 32 346 са момчетата, а 30 230 са девойките.

„ 358 са децата, умряли до една година. От тях 200 момчета и 158 девойки “, изнася данните Димитрова и прибавя, че без значение от обстоятелството, че през последните години у нас се следи понижаване на детската смъртност, България продължава да е една от страните с най-висока смъртност при децата в Европейски Съюз и само Румъния е с по-високи стойности от нас.

На този декор в България всяка година се раждат сред 1000 и 2000 бебета по-малко всяка година, прибавя Костова и напомня, че в годините сред 2003 и 2008 година е имало нарастване на живородените, само че тогава се е следил стопански напредък.

И все пак се оказва, че цената на общия индикатор за раждаемостта в България е малко под междинната за Европа. У нас тя е 8.9, а в Европа 9.8.

„ Другият индикатор за междинния брой деца, който една жена може да роди, е 1.56 предходната година. Проблемът тук е, че имаме емиграционни процеси. Всяка година напущат страната доста младежи. 50% от тях са на възраст сред 20 и 39 години “, разяснява Костова и прецизира, че в интервала от 2012 до 2018 година 66 000 души са напуснали страната ни, като това прави по близо 15 000 всяка година. Само през предходната година 33 225 са напуснали България като близо 16 000 от тях са на възраст 20-39 година

„ Ниската раждаемост е обусловена от това, че дамите, които остават и раждат у нас са малко. 1.56 не е задоволително за възпроизвеждане. Трябват 2.1 деца, т.е. всеки двама родители би трябвало да родят над 2 деца, с цел да може обикновено да се възпроизвежда популацията “, акцентира Костова и прибавя, че в огромните градове като София, Пловдив, Варна и в някои области като Сливен тези индикатори са доста близки до европейските, само че в Северозападна България и Родопите, по граничните региони те са доста влошени. Именно този дисбаланс извежда стойности, които са доста под междинното за другите страни.

Наред с това популацията ни е намаляло с над 350 000 души през последните 7 години.