Пускат глупости. И народът гледа.
Медиите ни научиха, че през лятото политически вести няма. (Сякаш бедните си взимат почивка от бедността, офшорките почват да заплащат налози и дори джихадистите отиват на море.) И отново медиите ни образоваха да чакаме нов сезон на политическото риалити - когато стартира есента.
Ето, че отпуските свършиха, есента стартира, само че... политика не се задава. Вероятно не съм единственият ефирен фен, който заран прещраква каналите с вярата да попадне на нещо отвън престъпната хроника и пътнотранспортната конюнктура, преди да стартират медиийните ритуали на националистическа или просветителна тематика. Само че по този начин и нищо не откривам.
Как да си го разбираем?
Първо: към този момент месеци наред ни зареждат с безсмислени диспути, които след вълната подправени вести от предходната година, основават чувство за отмалялост и идиотизъм. По-рано ни лъгаха, че Европейски Съюз щял да ни забрани розовия домат, а Канада да ни изтрови с ГМО-продукти. Сега хватката е друга - дискутираме седмици наред дали образователната година да почне на първи септември, какъв брой ни наскърбяват другите скорости в Европейски Съюз и дали черно-белите учебници са дискриминация. Към неуместния род прибавям и проточилата се с месеци полемика за изтребителите, каквито явно господин Борисов не се кани да купува.
Ще кажете - диспути, нали това е демокрацията. Проблемът е, че правилото на " всички гледни точки " непроменяемо ги трансформира в брътвеж. Обичайните обвинени имат мотив да се изкажат, пък и да се посчепкат, само че с това нещата завършват. Защото не става дума за политически други възможности, а за персонални отзиви. Ако погледнем от една по-цинична вероятност: самият комерсиален интерес на една медия не е да откри решение и да постави точка на тематиката, а да проточва дебатите до момента в който се харчат. Нищо, че на публиката ѝ омръзва.
В България все по-натрапчиво става чувството, че множеството огромни медии към този момент са овладени от един център. В тази посока строим тайната доктрина, че брътвежът, с който е запушено общественото пространство (както прочее подправените вести по-рано), е изкусна операция за париране на публичната сила.
Последен мотив към тази теза е свалянето от екран без пояснения на две водещи журналистки, госпожа Бенатова и госпожа Цолова (последната повдигнала в предаване въпроса дали Пеевски бил акционер в КТБ). Те, несъмнено, не са уволнени; това би било скандал, би било " вест ". Казват ни усмихнати, че и двете - и проверяващата, и политическата журналистка - ще водят начин на живот излъчвания. Вече усещате посоката, нали? Звезди ще ни описват какво готвят, здравно-мистични гурувци ще ни поучават по какъв начин да борим рака, ще научаваме в действително време шеметните вести от " Фермата ", " ВИП Брадър " или каквото е там - и, несъмнено, ще има доста гайди, носии, римляни в пластмасови брони. А след това стартира председателството на Европейски Съюз и всичко ще е за пред чужденците.
Деполитизацията на страната обаче няма по какъв начин да се инженира единствено от горната страна. Ами в случай че просто пада рейтингът на политическите излъчвания? Това минимум е мотив невидимият център, овладял медиите, да се саморазправя с един или различен публицист.
В бунтовни интервали хората намират от кое място да се осведомят, а дребни, самостоятелни медии ненадейно повеждат публичното мнение. Защо през днешния ден не е по този начин? Първо и най-просто: стопанската система потегли нагоре. България няма никаква заслуга за това, просто светът преодоля рецесията. Протести " против системата " (като този от 11/09) или демонстрации за някакви политически други възможности просто не събират аудитория. Обратно: сполучливо се организират секторни акции на групи, които желаят да получат по-добър дял от набъбващата пица. Но сходни акции фрагментират обществото и вместо до общи политически дейности водят до сепаративни сделки.
Медиите си стоят до дупката
Лоша услуга на радикалите от ляво и от дясно изигра това, че бежанската тематика внезапно изчезна и не се намира друго, което да я размени. Най-гласовитата съпротива през днешния ден е във властта, другата пък в лицето на Движение за права и свободи безмълвно поддържа ръководещите, третата отляво взе да чопли неразбираеми за хората тематики като това кой да назначава шефа на антикорупционното звено – неточност, която при започване на годината погреба десните. И с какво се занимаваме? С шума по нощните заведения - за и срещу.
Политическата сила идва и си отива на талази. Примиряваме ли се, отчайваме ли се, не знам, само че сега сякаш сме към нулевата точка. Това не значи, че не се възмущаваме, а че раздразненията ни не доближават до това равнище на абстракция, което би ги трансформирало в политическо деяние. Гневът ми от дупката на улицата, в която потъвам към този момент доста години, когато се прибирам с колата, не е политически. Макар и постоянно да попържвам общинарите, както вършат мнозина зад кормилото. Гневът ми би станал политически, в случай че дружно с други съграждани желаяме механизъм, който да търси отговорност от Софийска община. Става дума за доста хора, проведени хора, които имат вяра в една опция. Днес медиите си остават при дупката: снимат я, канят всякакви хора да я разискват от всички гледни точки. А властта си господства, по-необезпокоявана от всеки път.
Ето, че отпуските свършиха, есента стартира, само че... политика не се задава. Вероятно не съм единственият ефирен фен, който заран прещраква каналите с вярата да попадне на нещо отвън престъпната хроника и пътнотранспортната конюнктура, преди да стартират медиийните ритуали на националистическа или просветителна тематика. Само че по този начин и нищо не откривам.
Как да си го разбираем?
Първо: към този момент месеци наред ни зареждат с безсмислени диспути, които след вълната подправени вести от предходната година, основават чувство за отмалялост и идиотизъм. По-рано ни лъгаха, че Европейски Съюз щял да ни забрани розовия домат, а Канада да ни изтрови с ГМО-продукти. Сега хватката е друга - дискутираме седмици наред дали образователната година да почне на първи септември, какъв брой ни наскърбяват другите скорости в Европейски Съюз и дали черно-белите учебници са дискриминация. Към неуместния род прибавям и проточилата се с месеци полемика за изтребителите, каквито явно господин Борисов не се кани да купува.
Ще кажете - диспути, нали това е демокрацията. Проблемът е, че правилото на " всички гледни точки " непроменяемо ги трансформира в брътвеж. Обичайните обвинени имат мотив да се изкажат, пък и да се посчепкат, само че с това нещата завършват. Защото не става дума за политически други възможности, а за персонални отзиви. Ако погледнем от една по-цинична вероятност: самият комерсиален интерес на една медия не е да откри решение и да постави точка на тематиката, а да проточва дебатите до момента в който се харчат. Нищо, че на публиката ѝ омръзва.
В България все по-натрапчиво става чувството, че множеството огромни медии към този момент са овладени от един център. В тази посока строим тайната доктрина, че брътвежът, с който е запушено общественото пространство (както прочее подправените вести по-рано), е изкусна операция за париране на публичната сила.
Последен мотив към тази теза е свалянето от екран без пояснения на две водещи журналистки, госпожа Бенатова и госпожа Цолова (последната повдигнала в предаване въпроса дали Пеевски бил акционер в КТБ). Те, несъмнено, не са уволнени; това би било скандал, би било " вест ". Казват ни усмихнати, че и двете - и проверяващата, и политическата журналистка - ще водят начин на живот излъчвания. Вече усещате посоката, нали? Звезди ще ни описват какво готвят, здравно-мистични гурувци ще ни поучават по какъв начин да борим рака, ще научаваме в действително време шеметните вести от " Фермата ", " ВИП Брадър " или каквото е там - и, несъмнено, ще има доста гайди, носии, римляни в пластмасови брони. А след това стартира председателството на Европейски Съюз и всичко ще е за пред чужденците.
Деполитизацията на страната обаче няма по какъв начин да се инженира единствено от горната страна. Ами в случай че просто пада рейтингът на политическите излъчвания? Това минимум е мотив невидимият център, овладял медиите, да се саморазправя с един или различен публицист.
В бунтовни интервали хората намират от кое място да се осведомят, а дребни, самостоятелни медии ненадейно повеждат публичното мнение. Защо през днешния ден не е по този начин? Първо и най-просто: стопанската система потегли нагоре. България няма никаква заслуга за това, просто светът преодоля рецесията. Протести " против системата " (като този от 11/09) или демонстрации за някакви политически други възможности просто не събират аудитория. Обратно: сполучливо се организират секторни акции на групи, които желаят да получат по-добър дял от набъбващата пица. Но сходни акции фрагментират обществото и вместо до общи политически дейности водят до сепаративни сделки.
Медиите си стоят до дупката
Лоша услуга на радикалите от ляво и от дясно изигра това, че бежанската тематика внезапно изчезна и не се намира друго, което да я размени. Най-гласовитата съпротива през днешния ден е във властта, другата пък в лицето на Движение за права и свободи безмълвно поддържа ръководещите, третата отляво взе да чопли неразбираеми за хората тематики като това кой да назначава шефа на антикорупционното звено – неточност, която при започване на годината погреба десните. И с какво се занимаваме? С шума по нощните заведения - за и срещу.
Политическата сила идва и си отива на талази. Примиряваме ли се, отчайваме ли се, не знам, само че сега сякаш сме към нулевата точка. Това не значи, че не се възмущаваме, а че раздразненията ни не доближават до това равнище на абстракция, което би ги трансформирало в политическо деяние. Гневът ми от дупката на улицата, в която потъвам към този момент доста години, когато се прибирам с колата, не е политически. Макар и постоянно да попържвам общинарите, както вършат мнозина зад кормилото. Гневът ми би станал политически, в случай че дружно с други съграждани желаяме механизъм, който да търси отговорност от Софийска община. Става дума за доста хора, проведени хора, които имат вяра в една опция. Днес медиите си остават при дупката: снимат я, канят всякакви хора да я разискват от всички гледни точки. А властта си господства, по-необезпокоявана от всеки път.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ