Рашидов: Стандарт показва България на света с Чудесата
* Мечтата ми е надарената оперна натрупа на Пловдив да има собствен дом и ще работя за това, споделя Вежди Рашидов, претендент за депутат на ГЕРБ в Града под тепетата * За ГЕРБ е ясно, че неповторимото ни завещание е основата на културно-историческия туризъм, а археологията е приоритет * Няма друга страна с 10-годишно Споразумение с Лувъра, само че недоумение провали третата галерия * Предвиждаме държавна поддръжка за всички типове изкуства
- Господин Рашидов, от години участвате в акцията на „ Стандарт ” Чудесата на България. Каква е оценката Ви?
- Отношението ми е изрично – „ Стандарт ” от години прави нещо извънредно, което популяризира стопанската система, културния туризъм и българската еднаквост. Това би трябвало да е приоритет на всички медии, тъй като това сме ние и нямаме потребност от ниско самочувствие. България се нуждае от почитание и старания да бъде показана на света. Затова госпожа Славка Бозукова заслужава овации за своите старания и вниманието на българската страна.
- Правителството отпусна 1,8 млн. лева за археология и промотиране на 6 от най-големите Чудеса на България. Ще бъдат ли увеличени парите за разкопки и на други обекти и какво би трябвало да прави страната, с цел да трансформира културно-историческият туризъм в стратегически приоритет?
- Програмата на ГЕРБ откогато е в ръководството е направена на високо професионално равнище. Осъществена е огромна част от нея, ремонтирани са институти като театри, музеи, учебни заведения по изкуствата, основани са условия за откриване на доста огромна част от археологията. За ГЕРБ е пределно ясно, че неповторимото ни завещание е основата на културно-историческия туризъм. Във взаимоотношение с министерството на туризма бяха направени главните дестинации за културния туризъм. Така че за ръководството на ГЕРБ археологията е приоритет. Прекрасно работихме със „ Стандарт ” за промотирането и рекламирането на всичко, което прави България значима за международния културен туризъм.
- Какво планува програмата на ГЕРБ в бранш „ Култура ”?
- Програмата планува доста значими неща – огромна поддръжка за българската нематериалност, основаване на фонд за подкрепяне на изобразителни и образни изкуства, както и съществено подкрепяне на актуалната литература, разширение на опциите за необятно показване на българската просвета в Европа и света, стратегии за развиване на самостоятелния бранш, развиване и предпазване на културната еднаквост и духовността, промяна в читалищното дело, ефикасна система за запазване на историческото завещание, поддръжка за модерно развиване на българските музеи, дигитализиране на архивните фондове на Българска национална телевизия, БНР, Националния кино център, приемане на тактика за културния туризъм…. Това са единствено част от главните точки в програмата на ГЕРБ в областта на културата.
- Сред огромните Ви триумфи като министър на културата бе 10-годишният контракт с Лувъра. Последната галерия обаче се провали. Какво следва – ще имаме ли нова галерия в най-известния международен музей, по кое време и на каква тематика ще е тя?
- Няма страна, нито дребна, нито огромна, която да е имала 10-годишно Споразумение да показва своята страна в Лувъра - най-големия музей в света. На ден този музей е посещаван от над 30 хиляди души от целия свят. Беше контрактувано да представим три огромни български изложения – " Тракия ", " Преславското богатство " и " Изкуството 16-18 век ". Първите две изложения бяха доста сполучливи. Това сътвори почитание в Европа и света към България като страна с изключителна просвета и цивилизации. Не инцидентно Севт Трети стана облик на плаката по-късно в музея " Пол Гети ". За страдание третата българска галерия е провалена заради недоумение на това какво значи за България такова показване. След диалога ми с управлението на Лувъра разбрах, че в границите на 7 месеца не са получили отговор от българската страна, както и не е показана работна група, която има задачата да договаря зали, тема, количество творби, превозването им, рекламата и още доста детайлности по подготовката. Тази липса на отношение сътвори опция за скандал, в който най-лесно бе да се анулира едно значимо показване на България. България за първи път влезе в Лувъра и аз ще бъда благополучен един ден да видя нова такава опция.
- Дори страданието в пандемията не съумя да сплоти българите. Напротив за всяко нещо през последната година се намираха нови и нови разграничителни линии. Защо, господин Рашидов, по какъв начин си обяснявате това?
- Пандемията е тестване и инспекция за манталитета на един народ и едно общество. Имам възприятието, че българското общество е необикновен тип – за разлика от доста други страни, които са били образец по какъв начин в тежка обстановка и по време на войни могат да бъдат единни и в страданието, и в решимостта да оцелеят дружно. Не инцидентно от време на време се майтапим, само че може би е покрай истината, когато споделяме, че щом има трима на едно място, то единият е изменник. Може да погледнем в историята – след войни и бомбардировки хората обединени са превъзмогвали всички компликации, с цел да възстановят още веднъж живота. Свидетели сме по какъв начин след тежки естествени бедствия като вулкани, урагани и какви ли още не премеждия, обединени в името на живота, хората са си прибирали естественото битие. Нека си спомним за Хаити - след разрухата, останали на улицата, хората, които седяха край огньовете и пееха песни, през днешния ден се върнаха към нормалността. Помним и Фукушима, когато нуклеарната централа унищожи цялостен град и до през днешния ден, още боледувайки от радиацията, хората бяха образец по какъв начин сплотени възвърнаха града и възстановиха живота си. Днес виждам хора, които в такава тежка пандемия, при огромна смъртност, при прекъсване на цели браншове, да не престават да се струпват надали не един върху различен, без да носят маски и са съблюдават обикновените условия. Всичко това е едно самоубийствено държание, липса на дисциплинираност с възприятие на непредпазливост. За страдание това държание да се слагаме над природата приказва, че не разбираме какво значи единение. И това ме безпокои.
- Поредният скандал в културата бе с пенсиите на именитите ни музиканти. Те като че ли бяха разграничени на взели участие в " Златния Орфей " и неучаствали, на наградени и ненаградени. Защо се стигна до този спор и изчистен ли е към този момент въпросът?
- Трябва да се разбере, че това не са пенсии, нито помощи. Има един ясно написан закон за награди на значими, именити създатели от всички сфери. Безконтролното основаване, без баланс и селективност, ражда този позорен за българските реализатори скандал, който надарените ни създатели не заслужават. Незнайно за какво мотивът за това бе един „ Орфей ”, който от години не съществува. Страхът от кавги сътвори мотив да се раздава на който се сетим без правилник и правила, тъй като това е една " кутия на Пандора ", а в областта на културата пострадали са освен артистите, само че и създателите на свободна процедура, художници, писатели, поети, преводачи, композитори, балетисти, музиканти от филхармониите, които също са част от българската просвета и не по-малко страдат от пандемията.
- Театралната колегия пък се раздели на две даже във връзка номинацията на Мария Бакалова за „ Оскар ”. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
- Моето мнение е изрично – ние не сме в положение да превъзмогнем завистта и злобата и да се зарадваме на триумфа на едно българско дете, тръгнало единствено от Бургас, взело участие в кастинг в Холивуд. Шансът и шансът е бил на нейна страна и Мария Бакалова е съумяла да се подреди след международно известни имена, за каквито някои изкуствоведи могат единствено да мечтаят. И всичко това тя е постигнала сама, без благословията и протекциите на който и да е. „ Световно известни ” до Драгоман съумяха да избълват грозни думи както против нея, по този начин и против Холивуд. Колко ли коства една добра дума за индивида, с цел да признае един триумф. Така че моето мнение е: овации за това момиче!
- Ще обезпечи ли новият закон за киното качествени български продукции?
- За мен е значимо, че положихме старания за повече средства и за повече кино. А качественото кино е в ръцете на самите създатели. Не парите вършат положителното кино, а огромният гений.
- Театри, кина, свободни актьори, създатели пострадаха най-вече в пандемията. Адекватни ли бяха ограниченията на страната за подпомагането на създателите и какво още може да се направи?
- Проблемът с пандемията е за всички, тя не дели гилдиите. Хубаво е, че в държавните културни институти хората резервираха заплатите си. Държавата отпусна повече от 20 милиона лв. в допълнение за подкрепяне на хората от културния бранш.
- Кандидатирате се за народен представител от Пловдив – духовното сърце на България. За решаването на кои проблеми на града ще работите?
- Пловдив е един от красивите български градове, с доста остаряла история. Лично аз от най-ранните си години надълбоко и прочувствено съм обвързван с този град. Това беше градът на художниците на България, на положителните актьори, които създаваха чара на Стария град. Не е загадка, че в Пловдив възстановихме изгорелия спектакъл, откакто три държавни управления преди този момент бяха пренебрегнали този нравствен храм. За благополучие, през днешния ден прелестните артисти имат своя дом – един от най-хубавите театри в България. Спешно се намесихме в Старосел, ремонтирахме Националното учебно заведение за музикално и танцово изкуство „ Добрин Петков ”, реставрирахме Голямата и Малката Базилика благодарение на общината и на фондация „ Америка за България ”, подготвен е планът за концертната зала и следва неговата реализация. Моя фантазия е надарената оперна натрупа на Пловдив да има собствен дом и ще направя всичко допустимо това да се случи. Предстои доста работа.
- Господин Рашидов, от години участвате в акцията на „ Стандарт ” Чудесата на България. Каква е оценката Ви?
- Отношението ми е изрично – „ Стандарт ” от години прави нещо извънредно, което популяризира стопанската система, културния туризъм и българската еднаквост. Това би трябвало да е приоритет на всички медии, тъй като това сме ние и нямаме потребност от ниско самочувствие. България се нуждае от почитание и старания да бъде показана на света. Затова госпожа Славка Бозукова заслужава овации за своите старания и вниманието на българската страна.
- Правителството отпусна 1,8 млн. лева за археология и промотиране на 6 от най-големите Чудеса на България. Ще бъдат ли увеличени парите за разкопки и на други обекти и какво би трябвало да прави страната, с цел да трансформира културно-историческият туризъм в стратегически приоритет?
- Програмата на ГЕРБ откогато е в ръководството е направена на високо професионално равнище. Осъществена е огромна част от нея, ремонтирани са институти като театри, музеи, учебни заведения по изкуствата, основани са условия за откриване на доста огромна част от археологията. За ГЕРБ е пределно ясно, че неповторимото ни завещание е основата на културно-историческия туризъм. Във взаимоотношение с министерството на туризма бяха направени главните дестинации за културния туризъм. Така че за ръководството на ГЕРБ археологията е приоритет. Прекрасно работихме със „ Стандарт ” за промотирането и рекламирането на всичко, което прави България значима за международния културен туризъм.
- Какво планува програмата на ГЕРБ в бранш „ Култура ”?
- Програмата планува доста значими неща – огромна поддръжка за българската нематериалност, основаване на фонд за подкрепяне на изобразителни и образни изкуства, както и съществено подкрепяне на актуалната литература, разширение на опциите за необятно показване на българската просвета в Европа и света, стратегии за развиване на самостоятелния бранш, развиване и предпазване на културната еднаквост и духовността, промяна в читалищното дело, ефикасна система за запазване на историческото завещание, поддръжка за модерно развиване на българските музеи, дигитализиране на архивните фондове на Българска национална телевизия, БНР, Националния кино център, приемане на тактика за културния туризъм…. Това са единствено част от главните точки в програмата на ГЕРБ в областта на културата.
- Сред огромните Ви триумфи като министър на културата бе 10-годишният контракт с Лувъра. Последната галерия обаче се провали. Какво следва – ще имаме ли нова галерия в най-известния международен музей, по кое време и на каква тематика ще е тя?
- Няма страна, нито дребна, нито огромна, която да е имала 10-годишно Споразумение да показва своята страна в Лувъра - най-големия музей в света. На ден този музей е посещаван от над 30 хиляди души от целия свят. Беше контрактувано да представим три огромни български изложения – " Тракия ", " Преславското богатство " и " Изкуството 16-18 век ". Първите две изложения бяха доста сполучливи. Това сътвори почитание в Европа и света към България като страна с изключителна просвета и цивилизации. Не инцидентно Севт Трети стана облик на плаката по-късно в музея " Пол Гети ". За страдание третата българска галерия е провалена заради недоумение на това какво значи за България такова показване. След диалога ми с управлението на Лувъра разбрах, че в границите на 7 месеца не са получили отговор от българската страна, както и не е показана работна група, която има задачата да договаря зали, тема, количество творби, превозването им, рекламата и още доста детайлности по подготовката. Тази липса на отношение сътвори опция за скандал, в който най-лесно бе да се анулира едно значимо показване на България. България за първи път влезе в Лувъра и аз ще бъда благополучен един ден да видя нова такава опция.
- Дори страданието в пандемията не съумя да сплоти българите. Напротив за всяко нещо през последната година се намираха нови и нови разграничителни линии. Защо, господин Рашидов, по какъв начин си обяснявате това?
- Пандемията е тестване и инспекция за манталитета на един народ и едно общество. Имам възприятието, че българското общество е необикновен тип – за разлика от доста други страни, които са били образец по какъв начин в тежка обстановка и по време на войни могат да бъдат единни и в страданието, и в решимостта да оцелеят дружно. Не инцидентно от време на време се майтапим, само че може би е покрай истината, когато споделяме, че щом има трима на едно място, то единият е изменник. Може да погледнем в историята – след войни и бомбардировки хората обединени са превъзмогвали всички компликации, с цел да възстановят още веднъж живота. Свидетели сме по какъв начин след тежки естествени бедствия като вулкани, урагани и какви ли още не премеждия, обединени в името на живота, хората са си прибирали естественото битие. Нека си спомним за Хаити - след разрухата, останали на улицата, хората, които седяха край огньовете и пееха песни, през днешния ден се върнаха към нормалността. Помним и Фукушима, когато нуклеарната централа унищожи цялостен град и до през днешния ден, още боледувайки от радиацията, хората бяха образец по какъв начин сплотени възвърнаха града и възстановиха живота си. Днес виждам хора, които в такава тежка пандемия, при огромна смъртност, при прекъсване на цели браншове, да не престават да се струпват надали не един върху различен, без да носят маски и са съблюдават обикновените условия. Всичко това е едно самоубийствено държание, липса на дисциплинираност с възприятие на непредпазливост. За страдание това държание да се слагаме над природата приказва, че не разбираме какво значи единение. И това ме безпокои.
- Поредният скандал в културата бе с пенсиите на именитите ни музиканти. Те като че ли бяха разграничени на взели участие в " Златния Орфей " и неучаствали, на наградени и ненаградени. Защо се стигна до този спор и изчистен ли е към този момент въпросът?
- Трябва да се разбере, че това не са пенсии, нито помощи. Има един ясно написан закон за награди на значими, именити създатели от всички сфери. Безконтролното основаване, без баланс и селективност, ражда този позорен за българските реализатори скандал, който надарените ни създатели не заслужават. Незнайно за какво мотивът за това бе един „ Орфей ”, който от години не съществува. Страхът от кавги сътвори мотив да се раздава на който се сетим без правилник и правила, тъй като това е една " кутия на Пандора ", а в областта на културата пострадали са освен артистите, само че и създателите на свободна процедура, художници, писатели, поети, преводачи, композитори, балетисти, музиканти от филхармониите, които също са част от българската просвета и не по-малко страдат от пандемията.
- Театралната колегия пък се раздели на две даже във връзка номинацията на Мария Бакалова за „ Оскар ”. Какво е Вашето мнение по този въпрос?
- Моето мнение е изрично – ние не сме в положение да превъзмогнем завистта и злобата и да се зарадваме на триумфа на едно българско дете, тръгнало единствено от Бургас, взело участие в кастинг в Холивуд. Шансът и шансът е бил на нейна страна и Мария Бакалова е съумяла да се подреди след международно известни имена, за каквито някои изкуствоведи могат единствено да мечтаят. И всичко това тя е постигнала сама, без благословията и протекциите на който и да е. „ Световно известни ” до Драгоман съумяха да избълват грозни думи както против нея, по този начин и против Холивуд. Колко ли коства една добра дума за индивида, с цел да признае един триумф. Така че моето мнение е: овации за това момиче!
- Ще обезпечи ли новият закон за киното качествени български продукции?
- За мен е значимо, че положихме старания за повече средства и за повече кино. А качественото кино е в ръцете на самите създатели. Не парите вършат положителното кино, а огромният гений.
- Театри, кина, свободни актьори, създатели пострадаха най-вече в пандемията. Адекватни ли бяха ограниченията на страната за подпомагането на създателите и какво още може да се направи?
- Проблемът с пандемията е за всички, тя не дели гилдиите. Хубаво е, че в държавните културни институти хората резервираха заплатите си. Държавата отпусна повече от 20 милиона лв. в допълнение за подкрепяне на хората от културния бранш.
- Кандидатирате се за народен представител от Пловдив – духовното сърце на България. За решаването на кои проблеми на града ще работите?
- Пловдив е един от красивите български градове, с доста остаряла история. Лично аз от най-ранните си години надълбоко и прочувствено съм обвързван с този град. Това беше градът на художниците на България, на положителните актьори, които създаваха чара на Стария град. Не е загадка, че в Пловдив възстановихме изгорелия спектакъл, откакто три държавни управления преди този момент бяха пренебрегнали този нравствен храм. За благополучие, през днешния ден прелестните артисти имат своя дом – един от най-хубавите театри в България. Спешно се намесихме в Старосел, ремонтирахме Националното учебно заведение за музикално и танцово изкуство „ Добрин Петков ”, реставрирахме Голямата и Малката Базилика благодарение на общината и на фондация „ Америка за България ”, подготвен е планът за концертната зала и следва неговата реализация. Моя фантазия е надарената оперна натрупа на Пловдив да има собствен дом и ще направя всичко допустимо това да се случи. Предстои доста работа.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ