Мечът и пръстенът на Хан Кубрат идват на 24 май
Мечът на Хан Кубрат идва на 24 май в София. Тогава стартират Дните на Ермитажа в столицата ни, които ще продължат до 30 юни. Два от най-емблематичните за българската история предмета – мечът и пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), доказващ името на получилия патрицианско достолепие хан Кубрат, са от богатство, намерено през 1912 край село Малая Перешчепина на брега на река Ворскла в покрайнините на днешния град Полтава в Украйна. Цялата находка се състои от към 800 предмета, множеството от които са златни, а други - от сребро. През 1984 година немският археолог професор Йоахим Вернер провокира същинска гражданска война в науката, определяйки ги като благосъстоятелност на българския държател хан Кубрат.
Съкровището от Малая Перешчепина е забавен и комплициран комплекс, който включва разнообразни по своята функционалност групи предмети с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Тук могат да бъдат разпознати произведения, дело на локални “варварски ” майстори, както и творби на торевтиката, направени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от доблестен метал, създадени в ателиетата на Константинопол.
По своя темперамент съкровището не е хомогенно и не може да бъде лимитирано в стеснен хронологически интервал от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII в.). Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към персоналните движимости на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия ранг на техния притежател: коланна гарнитура от злато, тържествен стоманен меч с изтънчено направените и украсени златна ръкохватка и ножница, две златни клипси за тога, две златни гривни. Най-важният артефакт измежду тях е пръстен с монограм.
Артефактите от толкоз значим комплекс, датиращ от времето преди основаването на българската страна, са от извънредно значение за историческата просвета, само че и за историята на изкуството. Това е от редките случаи, за който може да се дефинира освен етническата принадлежност на притежателя на предметите, само че и те да бъдат обвързани с съответно име - името на хан Кубрат.
Изложбата е по самодейност на Бойко Борисов и с дейното подпомагане на министъра на културата Боил Банов. За откриването й идва заместник-директорът на международния музей професор Георги Вилинбахов. Съпътстващите събития са на 25 май от 16 часа, когато кураторът, доцент д-р Иля Ахмедов, ще изнесе лекция в Балната зала на Двореца, а на 29 май от 16 часа в Квадрат 500 Максим Лапшин ще показа Лабораторията по научна реституция на кавалетна живопис на Държавния Ермитаж. От 24 май до 30 юни ще има прожекции в Балната зала на филмите „ Ах, Ермитаж! “ и „ На Ермитажа с обич “.
Съкровището от Малая Перешчепина е забавен и комплициран комплекс, който включва разнообразни по своята функционалност групи предмети с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Тук могат да бъдат разпознати произведения, дело на локални “варварски ” майстори, както и творби на торевтиката, направени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от доблестен метал, създадени в ателиетата на Константинопол.
По своя темперамент съкровището не е хомогенно и не може да бъде лимитирано в стеснен хронологически интервал от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII в.). Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към персоналните движимости на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия ранг на техния притежател: коланна гарнитура от злато, тържествен стоманен меч с изтънчено направените и украсени златна ръкохватка и ножница, две златни клипси за тога, две златни гривни. Най-важният артефакт измежду тях е пръстен с монограм.
Артефактите от толкоз значим комплекс, датиращ от времето преди основаването на българската страна, са от извънредно значение за историческата просвета, само че и за историята на изкуството. Това е от редките случаи, за който може да се дефинира освен етническата принадлежност на притежателя на предметите, само че и те да бъдат обвързани с съответно име - името на хан Кубрат.
Изложбата е по самодейност на Бойко Борисов и с дейното подпомагане на министъра на културата Боил Банов. За откриването й идва заместник-директорът на международния музей професор Георги Вилинбахов. Съпътстващите събития са на 25 май от 16 часа, когато кураторът, доцент д-р Иля Ахмедов, ще изнесе лекция в Балната зала на Двореца, а на 29 май от 16 часа в Квадрат 500 Максим Лапшин ще показа Лабораторията по научна реституция на кавалетна живопис на Държавния Ермитаж. От 24 май до 30 юни ще има прожекции в Балната зала на филмите „ Ах, Ермитаж! “ и „ На Ермитажа с обич “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ