Проф. Тодор Кантарджиев пред Lupa.bg: Месоядната бактерия, която сее смърт в Япония, е минала през България
Маймунската шарка уместно се появи у нас преди София прайд на 22 юни. Колегите на Запад смениха името на болестта, тъй като някои хора с нежни души се наскърбяват от наименованието й. Вече се споделя М- шарка или М-вариола, или на български би трябвало да се споделя Мариола. Мисля, че това име доста ще се хареса на нашите ръководители. Това изясни в изявление за Lupa.bg микробиологът проф. доктор Тодор Кантарджиев.
- Проф. Кантарджиев, по какъв начин да избегнем заразяването с маймунска шарка?
- Може да се появи при непосредствен контакт и неизпитан сътрудник, изключително който е ходил на интернационалните събирания. Шарката стана настояща, когато започнаха по 100 хиляди души да се събират. След ковид хората махнаха спирачката на държанието си.
- Властите у нас съумяха ли да се преборят с тигровия комар или продължава да бъде опасност?
- Преди повече от 10 години тигровият комар беше импортиран в нашата страна с декоративни растения – с по този начин наречения благополучен бамбук. Появи се първо в Созопол. Въпреки взетите незабавно ограничения за ограничаване той откри подобаващ климат и в границите на 5 години в съвсем всички места по нашето Черноморие се появи. За 7 години тигровите комари обгърнаха съвсем всички периферии на страната, изключително обитаемоте места, които са с височина по-малка от 300 м. При нашите географски условия тигровият комар не устоя през зимата, когато тя е студена. За страдание последната зима беше топла и в този момент се появиха доста огромни благоприятни условия за развиването на комарите. Ако в действителност управляващите желаят да се преборят с тях, би трябвало да вземат ограничения в края на март или началото на април преди да се разлистят дърветата. Има нещо, което може би не знаят младите общинари – над листата са пчелите, а под тях са комарите.
Тигровият комар придвижва тропически трески – денга, чикунгуня, зика. Преди 15 година в една област на Италия първата година се появяват 7 случая на чикунгуня. Не се обръща внимание, както вършат и нашите здравни управляващи. Следващата година случаите са 700, а по-следващата – 7000. Чикунгунята е доста тежка тресчица, която е с доста мощни ставни прояви – болки в ставите и понижени придвижвания. Нещата не са безобидни и смешни. Ако допуснем автохтонно разпространяване на нашенски комари да се насмучат от хора, пристигнали от чужбина и да се болести популацията на комарите в нашата страна с денга, ще се изразходват милиони левове за лекуване и изплащане на краткотрайна неработоспособност.
- През март денга беше открита и у нас. Имаме ли нови случаи?
- В София има регистрирани 5 случая на денга. Всички са импорт. Предишните случаи бяха в интервал, когато нямаше комари и това спомогна да се спре разпространяването.
- Опасната месоядна бактерия, която убива хора до 48 часа в Япония, има ли риск да доближи България?
- Streptococcus pyogenes е микробът, който преди въвеждането на лекуването с антибиотици, предизвиква една от най-опасните инфекции. Имайте поради, че множеството вътреболнични инфекции са стрептококови. Слава Богу, въведените през 50-те години пеницилинови антибиотици ликвидираха заплахата от стрептококи. За да се излекуват пациентите, лекарите би трябвало да имат знания и вярно да се употребяват антибиотиците. Тъй като са доста евтини пеницилиновите антибиотици, те се заобикалят, а са най-хубавото средство против стрептококите. На 5-6 години се появяват случаи със стрептококови инфекции, за които се приказва, че са със страшна вирулентност, с м- протеини.
Когато станах народен съветник по микробиология преди повече от четвърт век, един от първите случаи беше в една от най-големите столични лечебни заведения – дами починаха от стрептококова зараза. Те бяха в една стая след интервенция на гърдата и умряха от по този начин наречения некротичен фасциит. Заразата потегля по обвивките на мускулите и се получава сепсис, който води до гибел. Така че ние познаваме тази месоядна бактерия, от която се умира за 48 часа в Япония. Същият бацил предизвиква и скарлатината. Последната седмица имаме случаи на скарлатина, тъкмо толкоз, колкото бяха предходната година. Това ме плаши и виждам, че не се вземат задоволително ограничения. Скарлатината не си отива.
През лятото от какво още да се пазим?
Салмонели, шигели, пилобактер ни дебнат. Всички стомашно-чревни разстройства през лятото се предизвикват от бактерии. Трябва да се поддържа добра хигиена на ръцете, да се употребяват кърпички на хлорна основа, тези със алкохол са за зимата.
- Проф. Кантарджиев, по какъв начин да избегнем заразяването с маймунска шарка?
- Може да се появи при непосредствен контакт и неизпитан сътрудник, изключително който е ходил на интернационалните събирания. Шарката стана настояща, когато започнаха по 100 хиляди души да се събират. След ковид хората махнаха спирачката на държанието си.
- Властите у нас съумяха ли да се преборят с тигровия комар или продължава да бъде опасност?
- Преди повече от 10 години тигровият комар беше импортиран в нашата страна с декоративни растения – с по този начин наречения благополучен бамбук. Появи се първо в Созопол. Въпреки взетите незабавно ограничения за ограничаване той откри подобаващ климат и в границите на 5 години в съвсем всички места по нашето Черноморие се появи. За 7 години тигровите комари обгърнаха съвсем всички периферии на страната, изключително обитаемоте места, които са с височина по-малка от 300 м. При нашите географски условия тигровият комар не устоя през зимата, когато тя е студена. За страдание последната зима беше топла и в този момент се появиха доста огромни благоприятни условия за развиването на комарите. Ако в действителност управляващите желаят да се преборят с тях, би трябвало да вземат ограничения в края на март или началото на април преди да се разлистят дърветата. Има нещо, което може би не знаят младите общинари – над листата са пчелите, а под тях са комарите.
Тигровият комар придвижва тропически трески – денга, чикунгуня, зика. Преди 15 година в една област на Италия първата година се появяват 7 случая на чикунгуня. Не се обръща внимание, както вършат и нашите здравни управляващи. Следващата година случаите са 700, а по-следващата – 7000. Чикунгунята е доста тежка тресчица, която е с доста мощни ставни прояви – болки в ставите и понижени придвижвания. Нещата не са безобидни и смешни. Ако допуснем автохтонно разпространяване на нашенски комари да се насмучат от хора, пристигнали от чужбина и да се болести популацията на комарите в нашата страна с денга, ще се изразходват милиони левове за лекуване и изплащане на краткотрайна неработоспособност.
- През март денга беше открита и у нас. Имаме ли нови случаи?
- В София има регистрирани 5 случая на денга. Всички са импорт. Предишните случаи бяха в интервал, когато нямаше комари и това спомогна да се спре разпространяването.
- Опасната месоядна бактерия, която убива хора до 48 часа в Япония, има ли риск да доближи България?
- Streptococcus pyogenes е микробът, който преди въвеждането на лекуването с антибиотици, предизвиква една от най-опасните инфекции. Имайте поради, че множеството вътреболнични инфекции са стрептококови. Слава Богу, въведените през 50-те години пеницилинови антибиотици ликвидираха заплахата от стрептококи. За да се излекуват пациентите, лекарите би трябвало да имат знания и вярно да се употребяват антибиотиците. Тъй като са доста евтини пеницилиновите антибиотици, те се заобикалят, а са най-хубавото средство против стрептококите. На 5-6 години се появяват случаи със стрептококови инфекции, за които се приказва, че са със страшна вирулентност, с м- протеини.
Когато станах народен съветник по микробиология преди повече от четвърт век, един от първите случаи беше в една от най-големите столични лечебни заведения – дами починаха от стрептококова зараза. Те бяха в една стая след интервенция на гърдата и умряха от по този начин наречения некротичен фасциит. Заразата потегля по обвивките на мускулите и се получава сепсис, който води до гибел. Така че ние познаваме тази месоядна бактерия, от която се умира за 48 часа в Япония. Същият бацил предизвиква и скарлатината. Последната седмица имаме случаи на скарлатина, тъкмо толкоз, колкото бяха предходната година. Това ме плаши и виждам, че не се вземат задоволително ограничения. Скарлатината не си отива.
През лятото от какво още да се пазим?
Салмонели, шигели, пилобактер ни дебнат. Всички стомашно-чревни разстройства през лятото се предизвикват от бактерии. Трябва да се поддържа добра хигиена на ръцете, да се употребяват кърпички на хлорна основа, тези със алкохол са за зимата.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ