Спомниха си за мен, доведената сестра, едва когато имаха нужда от пари…
Майката на Карина умря, когато тя беше на четири години. Няколко години по-късно татко й се ожени повторно и докара в къщата нова жена – жена на име Зоя с доста дълга плитка.
Жената беше блага и се разбираше добре с момичето. Скоро тя роди две деца от биологичния татко на Карина: близначките Мария и Даниела.
Момичето оказа помощ на мащехата си да се грижи за сестрите си, научи се да готви добре и се опитваше по всевъзможен метод да завоюва нейното снизхождение.
Но колкото по-големи ставаха дребните деца на Зоя, толкоз повече мащехата лазеше по нервите на Карина: правеше й забележки, че приказва доста, че от време на време прави малко, че от време на време яде за четирима.
Карина се опита да приказва с татко си, само че безрезултатно. Той просто махна с ръка – прави каквото искаш. Карина незабавно разбра, че нищо положително не я чака към този момент вкъщи.
Тя направи всичко допустимо да си проправи път сама в този живот. В 9 клас момичето отпътува да учи в различен град. Момичето не беше неуместно, тъй че влезе в влиятелна компетентност в университет от първия опит и приключи след пет години с цялостно отличие.
Уреди се с добре платина работа и запретна ръкави. Карина въобще нямаше време за персонален живот. Въпреки това, няколко години откакто приключи университета, тя съумя да си купи апартамент, да направи първокачествен ремонт и да си купи кола.
Момичето ходеше в чужбина единствено на отмора и, почтено казано, не поддържаше връзки с роднините си.
Мащехата й Зоя от дълго време се бе пенсионирала. Тя беше доста щастлива с дъщерите си: толкоз умни и красиви. Те към този момент бяха омъжиха и подариха родителите си с няколко внуци.
На всяко фамилно празненство Мария и Даниела бяха давани за образец на Карина. Тя единствено се усмихваше погрешно. Вътрешно я болеше доста.
След време пък стана ясно, че Мария и брачният партньор й са теглили бързи заеми заеми и в този момент трябваше да ги връщат. Само че нямаха опция. Събирачите на задълженията към този момент постоянно чукали на вратата на нещастното семейство, а родителите им не можеха да повярват в какво се е забъркала тяхната Мария.
В последна сметка Зоя реши да се обърне към нелюбимата си щерка Карина. Тя несъмнено имаше спестявания и можеше да помогне. Все отново Мария й беше родственик, въпреки и полусестра…
Зоя отиде на посетители на Карина с кутия шоколадови бонбони. Отначало й лиши доста време да я убеди да помогне. Карина не реагира по никакъв метод на молбите й.
Тогава Зоя се ядоса. Започна да се заканва и сподели, че близо 10 години е играла ролята на същинска майка за нея. Това обаче не трогна Карина. Тя още помнеше неприятното отношение на мащехата си.
Накрая Зоя просто избухна, след което доведената й щерка безцеремоноо изхвърли мащехата си от жилището си.
Месец по-късно се обади и бащата на Карина. Отново без резултат.
Карина бе директна с него: „ Не имам намерение да оказвам помощ на възрастни хора, които би трябвало да носят отговорност за личните си дейности “.
Мария продължаваше да плаче всеки ден, а кредиторите да си желаят парите. Карина пък наското още веднъж отлетя на отмора в чужбина. Тя не изпитваше скрупули. Не бе длъжна да оказва помощ на хора, които се сетиха за нея едвам когато изпаднаха в потребност.
Правилно ли постъпи?
