Уморена от грижите майка написала писмо, което отваря очите на всички родители
Майка води дребната си щерка на учебно заведение, държейки я за ръка. В този миг в главата й е цялостно с мисли за купищата неща, които би трябвало да свърши: да отиде до магазина за артикули, да почисти дома, да подготви храна. Уморена е от всички тези битови задания, които би трябвало да прави всеки ден. Понякога по този начин й се желае щерка й да порасне по-бързо и да може сама да върви на учебно заведение.
Може би тогава мама ще има няколко свободни часа или с мъжа си ще могат за няколко дни да си отпочинат дружно. В фамилията има и по-малък наследник, който от самото начало капризничи и плаче през нощта. Нощите напоследък просто наподобяват безкрайни, тя просто мечтае за отдих, най-малко за няколко часа.
Но ето какво писмо е написала тя. Думите й поразяват:
„ Когато за пръв път прегърнете своето дете, ще се измененията изцяло, към този момент в никакъв случай няма да бъдете индивида, който сте били преди.
Може би ще ви липсва индивида, който сте били в миналото.
Когато сте имали независимост, време.
Когато сте имали доста по-малко мотиви за безпокойствие.
Ще разберете какво значи същинска отмалялост, каквато не сте изпитвали в никакъв случай преди.
Дните ще минават един след различен по този начин като че ли всички са идентични, заети с хранене и оригване, промяна на памперси и рев, недоволства и разногласия, къси шпации сън или въобще без него.
Може да ви се коства, че това е някакъв безконечен кръговрат от едни и същи събития.
Но не забравяйте…
Всичко се случва за финален път.
Ще настъпи ден, когато за финален път ще нахраните своя хлапак с гръдта си.
Ще заспи в скута ви след претрупан ден.
И ще пристигна ден, когато за финален път ще можете да прегърнете своето дете по време на сън.
Един ден ще го носите на ръце.
А след това ще настъпи ден, когато към този момент няма да може да го вдигнете и да го носите по същия метод.
Вечер ще го къпете във ваната.
А след това внезапно той ще желае да се къпе самичък.
Той ще ви държи за ръка, когато пресичате пътя.
А след това към този момент в никакъв случай няма да помоли за това.
Той ще се добере до стаята ви измежду нощ, с цел да го прегърнете. И ненадейно това ще стане последния път, когато ви е събудил за нещо сходно.
Един ден ще пеете дружно с него радостна детска ария и ще повтаряте всички придвижвания от нея. А след това към този момент в никакъв случай няма да пеете с порасналото дете.
Той ще ви целуне на сбогуване пред учебното заведение, а след няколко дни ще ви помоли повече да не го вършиме.
Един ден за финален път ще му прочетете приказка за лека нощ и ще погалите лицето му.
Един ден той за финален път ще бяга против вас отсреща и радостно ще подвига ръце.
Факт е, че в никакъв случай не знаете по кое време ще се случи това за финален път.
Затова до момента в който преживявате всички тези моменти, ги ценете и помнете, тъй като в миналото няма да ги има и нищо повече няма да ги върне “.
Тези думи оказват помощ на всички родители, изморени от ежедневните проблеми и грижи. Да бъдеш майка е тежък труд, само че също и голямо благополучие и неповторим опит, цялостен с моменти, които с деликатност пазим в паметта и които рано или късно ще ни липсват.
