Синът й починал, а след години тя осъзнала значението на синьото петно, оставено от него
Майка споделя сърцераздирателна история за това за какво едно синьо леке върху килима е малко увещание за това какво е в действителност значимо в живота.
Хедър Дъкуърт показа прочувственото известие в блога си Love, Faith & Chaos и разплака хора от целия свят.
Ззнаете, че всекидневието като майка е по едно и също време прелестно, изискващо, ужасно и стресиращо – всичко по едно и също време.
Животът на майката е цялостен с тествания и постоянно неразбория под формата на лепкави ръце, разлято мляко, петна и доста пране. И когато мислите, че най-сетне сте свършили всичко, постоянно ви чака нова купчина пране или ново леке.
Съвсем обикновено е понякога да усещаме, че търпението ни се изчерпва.
Хедър Дъкуърт е майка, която знае всичко това толкоз, колкото всяка друга – само че тя желае да подсети нещо значимо на всички майки по света.
За страдание, до нейното просветление се стигнало след голяма покруса.
Тя е майка като всички други, само че с една разлика. На 12 юни 2006 година тя изгубва дребния си наследник.
През 2019 година тя написва обява на име „ Синьото леке “. Описвайки себе си онлайн като брачна половинка и майка на пет деца „ четири на земята и едно на небето “, думите й отекват измежду другите майки.
Всичко почнало, когато Хедър трябвало да почисти малко слуз от пода, оставена от щерка й. Дъщеря й била направила всичко допустимо, с цел да почисти петното, само че имала потребност и от помощта на майка си.
Като всеки родител Хедър била раздразнена от обстановката. Но когато почнала да мърмори под носа си, внезапно си спомнила друго петно…
Петно от преди 14 години. По това време Хедър има тризнаци на две години, както и малко момче на четири години. Дъщеря й още не е родена.
В онази вечер тя се борела да вкара своите 4 дейни момчета в леглото. С четири дребни деца в къщата животът не бил нищо друго с изключение на торнадо от интензивност и нескончаем безпорядък.
Тя прекарвала много време в гонене на децата си – постоянно с възприятието, че е изправена пред капацитета на Трета международна война.
„ Ръцете ми бяха цялостни, само че и сърцето ми също. “
С наближаването на нощта онази вечер преди 14 години тя си спомнила битката с храненето и къпането на всичките четири момчета, като от самото начало чистела след нормалната неразбория.
Децата слушали мощно музика, тичали, пеели, танцували, изпълнени с сила както нормално. Това ще е последният път, в който сходна атмосфера ще доминира в къщата… заради няколко аргументи.
Сред хаоса и напъните й да вкара момчетата в леглото, тя погледнала надолу към килима и видяла огромно мастиленосиньо леке.
Едно от тризнаците, Джейкъб, стоял наоколо със счупена химикалка в ръка — мастилото се било разляло по целия килим. Също по този начин било по цялата му пижама и тялото му.
„ Моментално се почувствах толкоз смутена, когато сграбчих сина си и го заведох в банята, с цел да го изчистя, а брачният партньор ми стартира да търка яркосините петна по килима ни. Сълзи на отчаяние пареха очите ми. Просто бях толкоз изтощена. И ядосана. Ама в действителност, в действителност ядосана. Не бях ядосана на сина си – който беше посинял като смърф – а се разстроих от себе си, че оставих тази писалка там, където дребното ми дете можеше да я доближи “, споделя майката и прибавя:
„ Бяхме живели в тази къща единствено шест месеца и в този момент килимът беше изцяло унищожен. Търкахме това леке в продължение на един час тази нощ, само че въпреки всичко то остана. “
Хедър и брачният партньор й даже наели професионални чистачи, само че без резултат.
Петното не изчезва
Петното продължавало да й лази по нервите и тя се дразнела всякога, когато го виждала.
„ Това ме накара да се усещам ядосана и ме накара да се усещам като цялостен неуспех, че оставих писалката там, където дребният ми наследник можеше да я доближи. Това синьо леке беше просто огромен неуспех в живота ми. Мразех го “, споделя Хедър.
Внезапно всичко изчезнало в един единствен миг, който трансформирал живота им.
Малкото момче, което било счупило писалката оня ден, скоро било диагностицирано с рак. И две години след сърцераздирателната вест Джейкъб умрял.
Когато Джейкъб отива на небето, синьото леке остана.
Сега Хедър желае всички майки да схванат, че всички деца вършат бъркотии.
За Хедър синьото леке в този момент е непрекъснато увещание, че животът с деца може да бъде разпилян, само че е доста скъп.
Това е непрекъснато увещание да не се притеснявате за дребните неща. Постоянно увещание, че „ нещата “ не са значими, а хората.
Напомняне да изоставите дребните неща и да се фокусирате върху това, което в действителност има значение.
Хедър назовава бъркотията „ прикрита благословия “ и признава, че би живяла с милион петна от синьо мастило, стига да може да има още един ден със сина си.
Хедър продължава да чисти, мие и търка след децата си – само че в този момент, до момента в който го прави, непрекъснато й се припомня за времето, което е прекарала в болница с дребното си момче.
Важно е да се съсредоточавате върху значимите неща в живота и да не се разочаровате прекалено много, когато децата ви вършат бели, даже оставяйки трайни „ сини петна “ след себе си.
