Майка разплака света с това ВИДЕО, на което болната ѝ дъщеричка прохожда
Майка разгласява в обществените мрежи стоплящия сърцето миг, в който 10 годишното ѝ момиченце с дисфункции прави първите си независими крачки, написа Daily Mail.
Отдадената майка споделя във Facebook фантазията си щерка ѝ с увреждания да проходи и по този начин съумява да събере 1600 английски лири единствено за 72 часа, с цел да купи специфична скоба за краката ѝ.
Малката Тарли е родена с церебрална парализа и за нежната си възраст от 10 години е претърпяла не една интервенция на таза и е понесла не малкo болежка. Въпреки непоколебимата храброст на дребното момиченце, 33-годишната майка е останала изцяло разорена.
Една заран Льони, майка на още две момчета, Итън, на 15, и Харви, на 4, се разсънва от съня си, в който Тарли още веднъж може да върви. Разтърсена от прекарването, тя написва пост във Фейсбук и доста скоро реакциите на околните на фамилията довеждат до основаване на страница във GoFundMe.
Целта на акцията е да се съберат дарения за закупуването на специфична шина, с която Тарли да направи своите първи крачки. Изненадващо сумата била събрана единствено за 72 часа.
Тарли се ражда през 2009 година в болница в Германия и тежала единствено кг и половина. По това време Льони живее с тогавашния си другар Люк, изпратен на военна работа. Новородената Тарли била сложена в кувьоз със специфичен вентилатор, поради затрудненото ѝ дишане. Майката могла да прегърне бебето си за първи път едвам на осмия ден след раждането.
Цели шест седмици мъничето остава в болница, до момента в който се бори със животозастрашаваща зараза на белите дробове. А малко преди да бъде изписана, мозъчен скенер посочил увреждане в резултат на загуба на О2 при раждането. Това, в последна сметка, довело и до двигателната дисфункция и загубата на равновесие и съгласуваност в крайниците.
Лошите вести за дребната Тарли довели до прибирането на фамилията в Обединеното кралство през 2010 година.
Първата грижа на майката с идването им е да заведе щерка си при фамилния доктор и да заяви, че главните стадии в растежа като пълзене и сядане не са наранени. Тарли стартира физиотерапия, която да заздрави крайниците ѝ.
Допълнителните проучвания в болничното заведение обаче разкриват диагнозата спастична церебрална парализа още преди първия рожден ден на момиченцето.
Според Националната здравна работа церебралната парализа има четири съществени вида и поразява двигателния уред, като води до мускулни конвулсии, намаляване на крайниците, инцидентни некоординирани придвижвания и намален мускулен тонус. При Тарли мускулите на ръцете и краката са втвърдени, затруднявайки всяко нейно придвижване.
„ Не зная по какъв начин, само че предчувствах овреме, че Тарли има церебрална парализа”, споделя Льони. „ Сама направих изследвания за заболяването, а докторите споделиха, че тя може и да проходи, даже може да проговори, само че грижите по нея остават за цялостен живот.”
Независимо от мрачните предвиждания, положението на Тарли се усъвършенства и надминава упованията на лекарите. На три и половина тя стартира да изговаря думички, а на четиригодишна възраст се научава да пълзи на ръце и крайници. Въпреки това интервенциите на таза не могли да се избегнат и те следвали една след друга – на пет, на шест, седем и осем години.
След последната интервенция преди две години, Тарли е диагностицирана и с аутизъм и фокална епилепсия, което допуска, че може да има припадъци до 10 пъти дневно.
Примирявайки се ден след ден с гледката на момиченцето в инвалиден стол, майка ѝ от ден на ден губела вяра, че някой ден Тарли ще може да върви.
Всичко това се трансформирало, когато се събудила онази заран от съня си.
„ Събудих се, обляна в сълзи ", пpизнава Льони. "Изпитах възприятие за виновност пред Тарли и мисълта, че може и тя да сънува, че върви, ми разскъса сърцето.”
Само за няколко дни семейство, другари и непознати хора събират дарения за закупуването на скобата iKAN, която се захваща за краката, таза и торса на тялото и служи като проходилка. Даренията не стопират даже откакто шината е към този момент купена, съпроводени от въпроси на дарителската страница с какво още могат да оказват помощ и да осъществен коледните стремежи на смелото момиченце.
„ Хората постоянно ми споделят, че съм мощна ", споделя Льони, "но аз считам, че Тарли е мощната измежду нас, а аз единствено я последвам по петите.”
Отдадената майка споделя във Facebook фантазията си щерка ѝ с увреждания да проходи и по този начин съумява да събере 1600 английски лири единствено за 72 часа, с цел да купи специфична скоба за краката ѝ.
Малката Тарли е родена с церебрална парализа и за нежната си възраст от 10 години е претърпяла не една интервенция на таза и е понесла не малкo болежка. Въпреки непоколебимата храброст на дребното момиченце, 33-годишната майка е останала изцяло разорена.
Една заран Льони, майка на още две момчета, Итън, на 15, и Харви, на 4, се разсънва от съня си, в който Тарли още веднъж може да върви. Разтърсена от прекарването, тя написва пост във Фейсбук и доста скоро реакциите на околните на фамилията довеждат до основаване на страница във GoFundMe.
Целта на акцията е да се съберат дарения за закупуването на специфична шина, с която Тарли да направи своите първи крачки. Изненадващо сумата била събрана единствено за 72 часа.
Тарли се ражда през 2009 година в болница в Германия и тежала единствено кг и половина. По това време Льони живее с тогавашния си другар Люк, изпратен на военна работа. Новородената Тарли била сложена в кувьоз със специфичен вентилатор, поради затрудненото ѝ дишане. Майката могла да прегърне бебето си за първи път едвам на осмия ден след раждането.
Цели шест седмици мъничето остава в болница, до момента в който се бори със животозастрашаваща зараза на белите дробове. А малко преди да бъде изписана, мозъчен скенер посочил увреждане в резултат на загуба на О2 при раждането. Това, в последна сметка, довело и до двигателната дисфункция и загубата на равновесие и съгласуваност в крайниците.
Лошите вести за дребната Тарли довели до прибирането на фамилията в Обединеното кралство през 2010 година.
Първата грижа на майката с идването им е да заведе щерка си при фамилния доктор и да заяви, че главните стадии в растежа като пълзене и сядане не са наранени. Тарли стартира физиотерапия, която да заздрави крайниците ѝ.
Допълнителните проучвания в болничното заведение обаче разкриват диагнозата спастична церебрална парализа още преди първия рожден ден на момиченцето.
Според Националната здравна работа церебралната парализа има четири съществени вида и поразява двигателния уред, като води до мускулни конвулсии, намаляване на крайниците, инцидентни некоординирани придвижвания и намален мускулен тонус. При Тарли мускулите на ръцете и краката са втвърдени, затруднявайки всяко нейно придвижване.
„ Не зная по какъв начин, само че предчувствах овреме, че Тарли има церебрална парализа”, споделя Льони. „ Сама направих изследвания за заболяването, а докторите споделиха, че тя може и да проходи, даже може да проговори, само че грижите по нея остават за цялостен живот.”
Независимо от мрачните предвиждания, положението на Тарли се усъвършенства и надминава упованията на лекарите. На три и половина тя стартира да изговаря думички, а на четиригодишна възраст се научава да пълзи на ръце и крайници. Въпреки това интервенциите на таза не могли да се избегнат и те следвали една след друга – на пет, на шест, седем и осем години.
След последната интервенция преди две години, Тарли е диагностицирана и с аутизъм и фокална епилепсия, което допуска, че може да има припадъци до 10 пъти дневно.
Примирявайки се ден след ден с гледката на момиченцето в инвалиден стол, майка ѝ от ден на ден губела вяра, че някой ден Тарли ще може да върви.
Всичко това се трансформирало, когато се събудила онази заран от съня си.
„ Събудих се, обляна в сълзи ", пpизнава Льони. "Изпитах възприятие за виновност пред Тарли и мисълта, че може и тя да сънува, че върви, ми разскъса сърцето.”
Само за няколко дни семейство, другари и непознати хора събират дарения за закупуването на скобата iKAN, която се захваща за краката, таза и торса на тялото и служи като проходилка. Даренията не стопират даже откакто шината е към този момент купена, съпроводени от въпроси на дарителската страница с какво още могат да оказват помощ и да осъществен коледните стремежи на смелото момиченце.
„ Хората постоянно ми споделят, че съм мощна ", споделя Льони, "но аз считам, че Тарли е мощната измежду нас, а аз единствено я последвам по петите.”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ