Така и не разбрах какво е майчина любов…
Майка ми ме родила незабавно след довеждане докрай учебно заведение. Била непланирана бременност и тя щяла да направи аборт, само че баба я разубедила. Баща ми въобще не знае нищо за съществуването ми. Ако майка ми му беше признала, нещата можеше да се развият по различен метод.
Баба ми се занимаваше с възпитанието ми, защото майчинството не влизаше в проектите на майка ми. Тя ме посещаваше единствено за рождения ми ден. Смятах я за непозната. Никога не съм получавала поддръжка от нея и не съм чувала някакви благи думи по мой адрес.
Един ден тя пристигна при баба и стартира да „ вкарва ред “. Мама беше доста пияна и баба не можеше да се оправи с нея. Мама ме изгони на открито измежду нощ без облекла. Добре, че тогава ме прибра комшия, а на сутринта дотича баба ми.
След гибелта на баба ми нещата радикално се трансформираха. Леля ми реши да вземе попечителството над мен, тъй като разбра, че майка ми няма да се грижи за мен.
Но в този интервал майка ми взе да я посещава. Постоянно се караха между тях. Дори се стигна до физическис блъсък. Леля ми също обичаше да надига чашката. Накрая и двете упрекнаха мен за своите беди.
По това време желаех да си намеря сиропиталище и да напусна дома. Нещата станаха малко по-лесни, когато майка ми си откри гадже, от което забременя. Въпреки разгулния си метод на живот тя роди момченце.
През цялата бременност вторият ми татко биеше майка ми, само че, популярност Богу, брат ми се роди здрав. Обичам го безумно, макар че не чаках раждането му. Хранех го сама, тъй като майка ми скоро се върна към предходния си метод на живот.
Оттогава минаха доста години. Вече имам лично семейство. Съпругът ми е наясно с сложните връзки, които имам с майка ми. Изобщо не подкрепям връзка с нея. Само с брат ми. Срам ме е, че родителите ми са такива. Мама ми аргументи прекалено много болежка, тъй че, уви, не мога да й простя.
