Майчината любов и грижа е от първостепенно значение за здравословното

Майчината обич и грижа е от първостепенно значение за здравословното развиване на детето. Без тях то не може да оцелее и да стане човек. Както при всяко нещо обаче, има здравословна граница, която като бъде прекрачена това, което считаме за потребно, стартира да вреди и колкото повече сме прекрачили границата, толкоз по-вредно става.

Да пием всекидневно вода е от витално значимо значение. Без вода не можем да оцелеем. Всички знаем, че възрастният човек е добре да пие по към 2 литра вода дневно за здравословен живот. Знаете ли какво ще стане, в случай че започнете всеки ден да пиете по 10л. вода, а не по два?  – Ще умрете. Водата ще ви токсини. Ще наруши всички витални процеси, обменът на субстанции и храненето на клетките и ще умрете. И най-полезното и здравословно нещо в несъразмерни количества се трансформира в отрова. Същото се случва и с несъразмерната майчина грижа.

Всяко нещо е положително, когато е уравновесено, когато се придържаме към „ Златната среда “, както споделят източните философии. Ако нещото е в незадоволително количество – неприятно. Ако е в остатък – отново неприятно.

А какъв брой майчина обич и грижа е задоволително? И по кое време тя стартира да става в остатък? И за какво остатъкът й води до образуването на депресивен темперамент в детето, ще разберете в този момент:

Колко майчина грижа е задоволително и по кое време стартира да става прекалено много?

Правилото е просто – всяко нещо, от което детето се нуждае, само че заради възрастта си не може да си даде единствено е нужно грижещия се за детето да даде. А всяко нещо, което детето към този момент е в положение да се научи да прави единствено, а грижещият се продължава да дава на готово е нездравословно и с дълготрайно рискови последствия. Или казано с елементарни думи: „ Нужно е не да дадеш риба на гладния, а да го научиш да си я лови. “ – тук уловката е да си наясно с опциите на детето за съответната възраст и да не се опитваш да го учиш да лови риба, когато то не е в положение да се научи, само че и когато е в положение да се учи, да не продължаваш да му я даваш наготово.

Ето водещите ориентири за това в каква възраст какъв брой е подходящо да даваме наготово и в какво да внимаваме да не прекаляваме:

Новородено

То е изцяло безпомощно. Нужно е да откликваме на всичките му потребности, колкото можем по-бързо. Когато плаче, бебето има потребност от вас, не го оставяйте да плаче самичко. Ако не можете да го успокоите, потърсете различен, по-спокоен човек от вас, който да поеме бебето или пробвайте други способи за усмиряване, само че не го оставяйте да плаче единствено! Когато е умерено обаче е нужно да бъде оставяно и самичко, а не непрекъснато да бъдете до него!!! – доста бебета биват вкарвани в капан още от раждането, заради несъразмерната непосредственост на майката, която сама не може да се отдели от детето си.

Бебешка и ранна детска възраст  (от 3 мес. До 2 год.)

Още малко, само че към този момент не по този начин безпомощно, бебето към този момент може да координира тялото си и да играе и поддържа връзка. В тази възраст бебето има потребност да сте наоколо, има потребност да прекарва време с вас – в милувки и игри дружно, само че избягвайте клопката непрекъснато да сте до него, непрекъснато единствено вие да го заигравате и то да не може да остане и 5 мин. без вас и да отхвърля контакт с други хора. Ако вие сте неспокойна майка и желаете непрекъснато детето да е пред очите ви – то нужно е да измененията метода си, по-късно ще разберете за какво. Ако бебето ви е неспокойно и желае да сте нон-стоп до него, то нужно е първо да успокоите себе си, с цел да не му предавате безпокойствие и по-късно да започнете да променяте всекидневието си и метода си, тъй че детето да свикне да се занимава и самичко. Ако не можете да се справите с това, потърсете способена помощ, тъй че да преодолеете казуса, преди да се задълбочи с времето!

Ранна детска възраст ( от 2 до 6 год.)

В този стадий детето придобива все по-голяма базова автономия и в случай че към момента имате навика да не се отделяте от него, към този момент е извънредно време да измененията това! В този интервал детето е значимо да се научи да остава с баба и дядо или с други познати хора, да играе свободно с други деца, да върви на детска градина. Нормално е детето към момента да търси доста внимание от околните си, само че е нужно и самичко да си играе – и двете следва да участват – и внимание от околните и независимо време. Важно е да се научи да играе свободно с други деца.

В битов проект е значимо детето още на 2 години да може да се храни единствено и да облича и съблича по-прости облекла, а след 3 годишна възраст би следвало да може напълно да се облича и съблича единствено (с изключение на комплицирани закопчалки), да върви до тоалетна единствено, да  се мие единствено, да обува и събува единствено обувките си, единствено да си взема водата и да пие, както и да дава знак единствено по кое време му е топло и студено, по кое време е гладно. Всички тези неща детето може да научи единствено, в случай че мама не изземва тези функционалности. Също детето ще се научи и с деца и други възрастни да поддържа връзка, както и да върви на детска градина, в случай че мама не е прекомерно натрапливо присъстваща в живота му.

Ако детето ви среща компликации в дейностите, с които би следвало да се оправя в тази възраст, първо поработете върху себе си и по-късно променете метода си в общуването с него. След малко ще разберете какво в себе си е нужно да измененията, с цел да сте в положение да дадете нужното на детето си. Ако не се справяте, потърсете способена помощ.

Ранна учебна възраст (от 7 до 12 години)

Детето ви би следвало към този момент да може умерено да се обслужва единствено в битов проект (хранене, хигиена, облекло, сън), единствено да декларира своите потребности и свободно да поддържа връзка с деца и с възрастни отвън фамилията.

Ако в тази възраст детето към момента разчита да му помагате да се храни, облича, къпе и заспива и спи единствено или не се сеща, че е гладно или че му е студено и чака вие да го подсетите или среща компликации в общуването с хора отвън фамилията, то евентуално има прекомерно обгрижваща майка, която несъзнателно пречи на развиването на детето и го задържа в бебешка възраст. Казвам майка, тъй като в нашето общество, нормално майката поема грижите за детето през първите години, само че в случай че вашето семейство е друго и майката работи по през целия ден да вземем за пример, а някой различен се грижи за детето, то написаното се отнася за главната обгрижваща фигура. Нужно е да осъзнаете, че инвалидизирате детето и да поработите върху себе си и да промените метода!!!

Ако детето не е овладяло в битов проект умеенето да се погрижи за себе си и умеенето да поддържа връзка с близките, доста предстоящо е да демонстрира проблеми в учебно заведение – неумение да съблюдава дисциплината, компликации в концентрацията. Куп деца биват преждевременно избрани като „ хиперактивни с недостиг на внимание “ или като проблематични в държанието, а те в действителност са мощно тревожни, тъй като не могат да се оправят в битов проект и да поддържат връзка и поради тази тревога не могат да се концентрират в ученето и не могат да стоят спокойно и да внимават в уроците. Не могат и да поддържат връзка съответно с близките. Само дете, което е придобило базови умения, може да върви напред и да овладява университетски знания съответно.

В тази възраст детето към този момент е нужно да играе единствено на открито с други деца без непрекъснатия контрол на възрастен. В началото дано това става пред дома, с познати деца и опция да бъде наглеждано от прозореца и последователно разширявайте периметъра. Нужно е детето да се научи последователно да върви единствено на учебно заведение. Нужно е да бъде оставено единствено да избира приятелите си. Разбира се, в случай че се насочи към проблематични деца се намесете, само че не властническо, а в диалог обсъдете за какво тези деца не са добра компания, само че не избирайте вие приятелите на детето си. Дори някой да не ви харесва на вас, стига да не е наркоман или престъпник, оставете детето да поддържа връзка. Оставете детето да избира единствено заниманията и ползите си. Вие може да имате увлечение към баскетбола, само че в случай че наследникът ви реши да се занимава с Латино танци да вземем за пример, здравословно е да го/я оставите да следва своя избор, а баскетболът, в случай че ви е значим, тренирайте го вие. Децата не са тук, с цел да осъществят нашите фантазии. Те са пристигнали на този свят, с цел да осъществят своите лични фантазии. Не си неработоспособен и можеш самичък да реализираш фантазиите си, не тласкай детето ти да прави това вместо теб.

Ако детето среща компликации в учебно заведение или в общуването или в построяването на автономия, не насилвайте детето за смяна. Първо би трябвало да измененията себе си, тъй като детето следва вашите несъзнавани модели и колкото и да му говорите или да му се карате, от преданост към вас, то ще остане като вас. Нужна е смяна във възрастните, с цел да се промени и детето. Обратното няма по какъв начин да стане. Върху какво е нужно да работите – ще видите по-късно. Добре ще е да потърсите и способена помощ, тъй като самичък човек мъчно се трансформира.

Пубертет (от 12 до 18 год.)

В тази възраст важи всичко към този момент разказано + още по-голяма автономия. Порастващото дете има потребност от собствен кръг от другари, от свои ползи, които да следва, от свободата да се движи из града (в рамките на рационалното несъмнено – не на затънтени места, само че да може да излезе с другари в парка или в центъра, без възрастен непрекъснато да му звъни и да го пита къде и какво прави).

Създайте правила, които обсъдете дружно и изслушайте детето при определянето на разпоредбите и стигнете до общо схващане по отношение на вечерен час, места, които не трябва да посещава без да го съгласува авансово с вас, рискови занимания, които е нужно да заобикаля – пушене, алкохол, рисков секс и така нататък С повишаване на възрастта, обикновено е да гласувате на детето от ден на ден доверие и да разширявате периметъра на свободно деяние от негова страна. Например на 12 не е добра концепция да отива единствено на ваучър с алкохол, до момента в който на 16 е обикновено и алкохол да е пробвало и гадже да има.

Знайте, че това е възрастта на опитите и е обикновено и предстоящо детето ви да се напие на ваучър, просто с цел да опитва.  Ако не проявявате свръхконтрол и обсъждате човешки тематиките с него, без да налагате властническо мнение и без да проявявате свръхтревожност или да го играете афектирана майка, която се е пожертвала за детето, а то в този момент я изоставя и желае да има собствен живот…, в случай че се държите съответно, то и детето ви ще премине през този стадий съответно и опитите, които прави ще се рамките на естественото без отрицателни последствия за никого. Ако не действате уравновесено, с държанието си тласнете детето си в рисково и извънредно държание. Затова не отлагайте, а потърсете помощ и работете върху себе си!

Проблем в тази възраст са освен децата, които пият, пушат, вършат от рано секс или влизат в банди. Проблем са и децата, които в тази възраст си стоят у дома, нямат другари, нямат персонален живот и към момента стоят до полата на мама или пред тв приемника или компютъра. Родителите на тези деца постоянно не си дават сметка за проблем, тъй като детето си е вкъщи и не го мислят, само че при тези деца, депресията към този момент се е развихрила и в случай че не бъдат взети ограничения, може да се стигне до тежки последствия.

Каква е свръхгрижовната майка и какво в себе си е нужно да осъзнае и промени?

Свръхгрижовните майки биват два типа:

Тревожна майка, която считат, че светът е заплашителен, че хората са неприятни и рискове дебнат от всякъде

Този вид майки, заради изживени контузии в най-ранното си детство не са развили умеенето да се доверяват, да имат вяра в положителното и претърпяват голям брой страхове и неустановеност и по повод и на детето си. Дете, растящо с такава майка, постоянно развива и то голям брой страхове и неустановеност в света. Ако майката съумява да даде задоволително топла грижа и обич на детето, макар тревогата си, тогава детето ще съумее да развие доверие в света, само че от обич към майка си, няма да си разрешава да се развива свободно, тъй като ще вижда, че всяка нова стъпка, която то прави, провокира голяма паника в нея. Никое дете не би мъчило непринудено майка си. Затова и тези деца порастват несамостоятелни, до полата на мама, с цел да не я тревожат. С времето даже и да изискат, към този момент не са способни на независими дейности и остават подвластни, тъй като не са развили основни умения в нужните интервали.

С времето това или ще се резервира като модел и индивидът ще остане обезпокоителен и несмеещ да направи нова крачка цялостен живот или с порастването в юношеството ще се заформи протест против тази майчина спирачка, която му пречи да живее и този протест ще тласне детето в прекаленост и рисково и рисково държание. Ако рисковете не доведат до проблеми и бъдат преодолени, този човек ще бъде избавен и има шанса да се научи да живее здравословно. Ако обаче влезе в опасности, от които пострада съществено или в случай че в никакъв случай не си разреши да рискува, а остане да обгрижва свръхревожната си майка цялостен живот – животът на този човек ще бъде провален. Провалът постоянно ще е неразбираемо от кое място идва, само че истината е, че несъразмерната майчина грижа води до мечешка услуга и тежка житейска орис.

Депресивни майки, които има потребност от обич и непосредственост и тласка детето да запълни неналичието й

Това са дами, които копнеят за непосредственост и милувка, които не получават задоволително обич и внимание от колегата си или са самотни майки без сътрудник и за тях детето е главен източник на облекчаване на личната им потребност от любов, грижа и деликатност. Така вместо майката да дава на детето, тя без да си дава сметка чака детето да дава на нея. Тя е нуждаещата се и вместо детето да се развива свободно, то бива впримчено да задоволява майчините потребности. Да я радва, тъй като тя сама не може да си даде наслада, да бъде до нея, тъй като й липса непосредственост и внимание, да я обича, тъй като на нея й липса обич. Това е доста тежко задължение за едно дете.

Деца, които до късно имат потребността непрекъснато мама да ги заиграва и не играят сами, да е непрекъснато край тях, до късна възраст да ги приспива и изключително да спи при тях най-често са деца на депресивни майки, които копнеят да получават обич и непосредственост и детето несъзнвано реагира съгласно потребностите, които майка му излъчва. Дава на мама това, което й би трябвало, лишавайки по този метод себе си от автономия, убеденост, персоналното си развиване. С времето тези деца най-често ще последват  майчиния модел и самите те ще станат депресивни и вместо ефективно и интензивно да градят живота си, ще чакат пасивно някой различен да се грижи за тях, да ги подарява с обич и внимание.

Какво съставлява депресивната персона?

Депресивният човек има пасивна настройка към живота. Той не се осмелява или не си дава правото да работи самичък за реализиране на персоналното си благополучие, а чака другите да го вършат благополучен.

Депресивният е сензитивен човек с огромни качества за емпатия. За него взаимоотношенията с околните му са доста значими до степен да подценява себе си. Поставя фокуса върху другите и не помни личните си потребности или счита за неверно и егоистично да се грижи за себе си. Смята, че взаимоотношенията с околните му са по-важни от това да следва фантазиите си. Не осъзнава, че двете са еднообразно значими и е нужно да се грижи и за двете – и за връзката си с околните и за себе си. Така обръща нещата наобратно и се вкарва в непосилен обаян кръг. Очаква, че като жертва себе си за другите, след това те ще се жертват за него. Ако живеем по този начин обаче се трансформираме в общество от жертви. Такива родители, възпитават депресивни деца, които не могат да изградят нужната убеденост да се оправят независимо, тъй като през цялото им детство някой се е жертвал да ги обгрижва; нямат убеденост в себе си, тъй като нямат опита да се оправят и да работят сами, а чакат наготово, някой да се погрижи за тях и най-важното – считат, че нямат правото да се грижат за себе си и изпитват виновност всякога, когато създадат нещо градивно за себе си, тъй като в детството им всякога, когато са се опитвали да вършат нещо за себе си сами, мама е реагирала с тревога и те са се чувствали отговорни поради нея.

Депресивността е пасивният метод към живота, в който човек не смее, а и постоянно не може да се погрижи за себе си, в който човек се усеща отговорен всякога, когато направи нещо скъпо за себе си, в който човек живее за другите.

Обратната страна на медала е тихата експанзия на депресивните. Влизайки в ролята на жертва, вместо да градят живота си те мрънкат, страдат или боледуват и се трансформират в тежест за околните си. Отказвайки се от правото да живеят своя личен живот и посвещавайки се на околните си, депресивният мълчешком чака от околните си хора и те да изоставят себе си и да се грижат за него и в случай че не го вършат им вменява виновност. Тихата експанзия на свръхгрижовната майка може по-добре от всякакво оръжие да убие живота в детето. „ Аз се жертвам за теб, по тази причина ти си задължен да живееш живота си, както аз желая и да задоволяваш моите потребности, не своите. “ – някои майки декларират това в прав текст и същински си имат вяра, че имат правото на това. Повечето майки умишлено не биха го поискали, само че несъзнателно това внушават в детето без даже да си дават сметка за това. „ Аз нуждая се от теб, тъй като съм се отказала сама да си давам наслади, по тази причина ти би трябвало да ми ги даваш. Трябва да живееш живота си не по този начин, както ще радва теб, а по този начин както ще радва мен. “ Или „ Имам потребност от теб, липсва ми обич и ще се поболея или ще пострадвам, в случай че се фокусираш върху себе си и спреш да се грижиш за мен. “ – това е най-често безмълвно, неосъзнато обръщение, което вкарва детето в клопката на депресията, на отхвърли от личен живот.

Нуждата на майката е свята потребност за детето. Мама е тази, която му е дала живот и то би направило всичко, с цел да е добре тя. Всичко – даже да се откаже от себе си и от своя живот в името на нейния! Затова е от жизненоважно значение майката да си разрешава персонален живот и да се грижи за своите потребности, тъй като другояче вкарва детето си в клопката на депресивността, а това да подценява себе си, да счита, че другите са по-важни от него самото, да усеща виновност всякога, когато желае да направи нещо положително за себе си и да се стопира, да живее в бездейност.

Депресията е отвод от живот. Пасивна настройка – „ Аз няма да последвам фантазиите си и самичък да удовлетворявам потребностите си, а ще очаквам пасивно другите да го вършат за мен. “

Депресивността може да бъде забелязана още в дребното дете, което отхвърля да играе самичко и желае непрекъснато мама да е до него. Детето, което вместо да изследва любопитно света, стои до полата на мама също е депресивно. Детето, което няма другари и стои пред компютъра също. Депресивната настройка потегля още от бебешка възраст, от майка, която от тревога или незадоволена персонална потребност от обич завладява бебето и не му оставя пространство да се свърже единствено със себе си, майка, която се натрапва и изземва вниманието, от майка, която не оставя детето да построи автономия. Тези модели вкарват детето според. Създават в него държание на бездейност и стопираща виновност всякога, когато понечи да направи нещо градивно за личния си живот. И всеки житейски проблем, всяка обстановка, в която депресивният не получи извън грижа и внимание и се постанова самичък да се погрижи за себе си е причина за разрастване на меланхолия.

Затова и положителната майка, колкото и да й е благо детето си дава сметка, че то не е пристигнало на този свят, за я обсипва с обич и си търси сътрудник за тази роля. Затова и положителната майка живее интензивно – има свои другари, ползи, занимания и не слага детето като единствена значима фигура в живота си. Затова и положителната майка, въпреки да се опасява за детето си, водеща й е жаждата за живот и предизвиква и дава пространство на детето си да живее, да пробва, да бърка и да се учи, да се оправя единствено без непрекъснато някой да го обгрижва и дава образец на детето, че в случай че желае човек нещо, би трябвало да работи самичък за него, а не да се вкопчва в околните си и да чака те да се погрижат за него.

Ако разпознаваш себе си или детето си в описаното в тази публикация, не подценявай тематиката и не чакай. Депресивният е податлив пасивно да чака прекомерно дълго. И ти и детето ти имате потребност да излезете от този модел, който носи единствено незадоволство и възприятие за виновност. Можеш да потърсиш помощ и да се оправиш с това!